Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Министерство на здравеопазването, против Решение № 272/11.01.2018 г., постановено по адм. дело № 7216/2017 г., по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена негова жалба, срещу Решение № РД-02-36-475 от 30.05.2017г. на заместник-министър и ръководител на управляващия орган на ОП „Регионално развитие“ при Министерство на регионалното развитие и благоустройството, за налагане на финансова корекция в размер на 190 592.30 лв. с ДДС, във връзка с проведена открита процедура по ЗОП отм. състояща се от 11 обособени позиции с предмет „Доставка на медицинско оборудване и следгаранционно обслужване за УМБАЛ „Александровска“ ЕАД, част от ЗРИП на МЗ. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и спорът да бъде решен по същество. Претендира разноски за настоящата съдебна инстанция.

Ответната страна заместник-министърът и ръководител на Управляващия орган на ОП „Регионално развитие“ при Министерство на регионалното развитие и благоустройството, чрез процесуалния си представител юрк.. В оспорва касационната жалба като неоснователна. Счита, че постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, приема следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна по следните съображения:

С обжалваното решение № 272/11.01.2018 г., постановено по адм. дело № 7216/2017 г., Административен съд София-град е отхвърлил като неоснователна жалбата на Министерство на здравеопазването срещу Решение № РД-02-36-475 от 30.05.2017г. на заместник-министър и ръководител на управляващия орган на ОП „Регионално развитие“ при Министерство на регионалното развитие и благоустройството, за налагане на финансова корекция в размер на 190 592.30 лв. с ДДС представляваща 5 % от отчетените и подлежащи на верификация разходи по Договор № BG61P0001/1.1.08-0001-1-D-062 от г. с „С § Т България" ЕООД (ОП 2), 10 408.80 лв. с ДДС неверифицирана сума, представляваща 5 % от отчетените и подлежащи на верификация разходи по Договор № BG161 Р0001/1.1.08-0001-1-D-052 от г. с "Инфомед" ЕООД (ОП 4); 28 740.00 лв. с ДДС неверифицирана сума, представляваща 5 % от отчетените и подлежащи на верификация разходи по Договор № BG161P0001/1.1.08-0001-1-D-053 от 03.02.2015 г. с "Т. М" ООД (ОП 5); 11 700.00 лв. с ДДС неверифицирана сума. представляваща 5 % от отчетените и подлежащи на верификация разходи по Договор № BG161Р0001/1.1.08-0001-1-D-054 от 03.02.2015 г. с "Т. М" ООД (ОП 7); 13 553.28лв, с ДДС неверифицирана сума, представляваща 5 % от отчетените и подлежащи на верификация разходи по Договор № BG161Р0001/1.1.08-0001 -1-D-050 от 09.02.2015 г. с "В. М" ЕООД (ОП 9); 43 320, 00 лв. с ДДС неверифицирана сума, представляваща 5 % от отчетените и подлежащи на верификация разходи по Договор № BG161P0001/1.1.08-0001-1-049 от 06.02.2015 г. с "А. Б" ООД (ОП 10); 20 629, 62 лв. с ДДС неверифицирана сума, представляваща 5 % от отчетените и подлежащи на верификация разходи по Договор № BG161 Р0001/1.1.08-0001-1-D-061 от 02.07.2015 г. с "В. М" ЕООД (ОП 11); 53 237, 60 лв. с ДДС неверифицирана сума, представляваща 10 % от отчетените и подлежащи на верификация разходи по Договор № BG161Р0001 /1.1.08-0001-1- D-048 от 03.02.2015 г. с "Дарис -МС" ЕООД на стойност 464 182, 87 лв. без ДДС.

Съдът е приел, че атакуваното решение представлява индивидуален административен акт съгл. чл. 73, ал. 1 вр. с чл. 69, вр. с чл. 27 от ЗУСЕСИФ, като същото е издадено от компетентен орган в съответствие с разпоредбите на чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила.

Прието е, че са налице визираните в административния акт нередности, представляващи основания за определяне на финансови корекции. Съдът е счел за правилно установено при извършената проверка неправомерно съкращаване на срока за получаване на оферти, с което е нарушен срокът за достъп до документацията. По този начин бенефициентът е ограничил кръга на участниците в процедурата. Налице са и визираните в процесното решение нарушения представляващи незаконно изменение на изискванията на възложителя и изменение на критериите за подбор след отваряне на офертите. Решението е частично неправилно.

Не са налице визираните в касационната жалба процесуални нарушения, представляващи основание за отмяна на оспорения съдебен акт. Същият е издаден в съответствие със съдебнопроизводствените правила.

Първоинстанционният съд правилно е приел, че са приложими разпоредбите на Наредба за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ, тъй като същата е приета с постановление № 57 на МС от 28.03.2017г., в сила от 31.03.2017. ПМС № 134/2010г. се прилага до издаване на декларация за приключването и окончателен контролен доклад на програмен период 2007-2013г. за програмите, съфинансирани със средства от Структурните фондове Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, Европейския фонд за рибарство и фондовете от Общата програма "Солидарност и управление на миграционните потоци" на Европейския съюз или до окончателното затваряне на програмите от Европейската комисия. Процесният акт е постановен на 30.05.2017г., след издаването на окончателния контролен доклад, съответно правилно са приложени разпоредбите на Наредбата. Неоснователни са наведените в касационната жалба оплаквания за това, че органът е следвало да информира страната за издаването на доклада. В решението си управляващият орган в съответствие с нормативната уредба е приложил разпоредбите на Наредбата при определяне размера на финансовите корекции.

1. Съгласно разпоредбата на чл. 64 ал. 1 ЗОП( отм. ) при провеждане на открита процедура възложителят изпраща обявлението за обществена поръчка до агенцията за вписване в Регистъра на обществените поръчки най-малко 52 дни преди крайния срок за получаване на офертите. В чл. 3 от същата разпоредба е указано, че сроковете по ал. 1 и 2 могат да се намалят със 7 дни, ако обявлението е изпратено по електронен път, и с още 5 дни, ако от датата на публикуване на обявлението в електронен вид възложителят предостави пълен достъп по електронен път до документацията за участие в процедурата и ако в обявлението е посочен интернет адрес, на който тя може да бъде намерена.

При тази законова регламентация, първоинстанционният съд правилно е установил, че в настоящия случай възложителят незаконосъобразно е приложил процедурата относно съкратените срокове по чл. 64 ал. 3 ЗОП отм. предвид обстоятелството, че реално не е бил предоставен пълен достъп на заинтересованите лица до документацията за участие в обществената поръчка, а ги е обвързал с модалитет – задължително закупуване на документация за обществената поръчка.

Определените условия за закупуването на документацията произтичат от разпоредбата на чл. 28, ал. 6 ЗОП, в приложимата към момента на откриване на процедурата редакция, съгласно която документацията за участие може да се закупува или получава до 10 дни преди изтичането на срока за получаване на офертите или заявленията. В разпоредбата на чл. 28, ал. 6 ЗОП е предвидена една правна възможност, а не задължение на възложителя на обществената поръчка да предвиди закупуването на документацията. Установените срокове в тази разпоредба важат за случаите, когато е предвидено закупуване на документацията. В зависимост от преценката на възложителя на обществената поръчка, той може да предвиди или закупуване на документацията или пълен и неограничен електронен достъп.

Срокът от датата на изпращане на обявлението за обществена поръчка - 14.04.2014г. до крайния срок за подавана на офертите – 26.05.2014г. е в размер на 42 дни, същият макар и удължен на 43 дни не отговаря на минималните нормативно установени изисквания – 52 дни – респективно 45 при спазване на процедурата по чл. 64, ал. 3 от ЗОП отм. .

Първоинстанционният съд след обстоен анализ на приложимата нормативна уредба е направил законосъобразен извод, че чрез неправомерното съкращаване на срока за изпращане на обявлението за обществената поръчка, респ. за получаване на оферти, възложителят е възпрепятствал участието в обществената поръчка на неопределен кръг потенциални изпълнители и съответно е ограничил конкуренцията. Резултатът от неспазване на това изискване се изразява в ограничаване на възможността в поръчката да участват повече лица, които при пълен срок биха разполагали с достатъчно време да организират участието си. Съдът правилно е приел, че с изискването, съгласно което участниците, които не са закупили документация за участие, не могат да участват в процедурата, се нарушава принципът за пълен и неограничен достъп до документацията за участие, въведен с правилото на чл. 64, ал. 3 от ЗОП отм. .

От съвместното тълкуване на цитираните условия за участие в обществената поръчка, посочени в обявлението и в документацията, може да се направи извод, че офертата е редовна, само ако документацията е закупена на хартиен носител. Същевременно, за да се възползва от съкратените срокове по чл. 64, ал. 3 ЗОП отм. , възложителят е следвало да представи тази документация единствено по електронен път без въвеждането на ограничителни критерии, касаещи задължително нейното закупуване.

Макар документацията съгл. т. IV.3.3 от обявлението да е била на разположение на заинтересованите лица по електронен път на интернет страницата на възложителя, това обстоятелство не дерогира извършеното нарушение, предвид изискването, заложено в документацията, към офертата да бъде представен и документ за закупуването й, което е в противоречие с изискването на чл. 64, ал. 3 от ЗОП отм. .

Неоснователни са доводите на жалбоподателя относно позоваването в жалбата на чл. 24, ал. 4 от ППЗОП. Съгласно цитираната разпоредбата участниците имат възможност да представят по чл. 68, ал. 9 от ЗОП отм. документи, които да удостоверяват факти, настъпили след крайния срок за подаване на офертите. В настоящия случай от текста на обявлението не може да се направи извод, че закупуването на документацията е незадължително, това не следва нито от граматическото и логическо тълкуване на т. IV.3.3, нито от тълкуването на изискването в раздел I от документацията буква Б.

Трайна е съдебната практика, че е налице незаконосъобразно съкращаване на срока за подаване на оферти с още пет дни на основание чл. 64, ал. 3, предл. второ от ЗОП отм. поради неосигуряване на пълен достъп до документацията за участие по електронен път. От доказателствата по делото се установява, че цялата документация за участие в поръчката е публикувана на официалната електронна страница на възложителя, но същевременно в обявлението е поставено изискване към участниците за закупуване на документацията, като документът за закупена документация е задължителна част от съдържанието на документите за подбор, респ. е условие за участие в процедурата. С оглед на така визираното изискване предоставеният достъп до документацията на електронната страница на възложителя се явява непълен, ограничен, а извършеното намаление на срока за подаване на оферти на основание чл. 64, ал. 3 от ЗОП отм. не съответства на фактическия състав на правната норма. Необходимостта от закупуване на документацията ограничава предоставения достъп по електронен път, защото задължава кандидата, независимо от възможността да се запознае с документите по електронен път, да ги закупи, т. е. да отдели ресурс, за да се сдобие с релевантния образец на документите. Предвид изложеното съдът е достигнал до законосъобразен извод, че срокът по чл. 64, ал. 3 от ЗОП отм. е незаконосъобразно намален на 43 дни. За посочената нередност е извършена правилна правна квалификация по т. 3 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата и правилно е определен минималният размер на процентния показател.

2. Неправилни са обаче изводите на съда за втората нередност. Недостатъчност на срока за получаване на документацията за участие в обществената поръчка е въведено като нарушение на ЗОП с т. 4 на Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата. В графа четвърта на приложението („Показател на корекцията“) са установени съотношенията между срока за достъп/получаване на документацията и срока за получаване на офертите, за които се приема, че обосновават недостатъчност на срока за получаване на документацията. Процентните показатели на финансовата корекция за този вид нарушение се диференцирани в зависимост от процентното съотношение между двата срока, като за случаите, при които срокът, който потенциалните участници имат за получаване на тръжната документация е по-малък от 80 на сто от срока за получаване на офертите, показателят на финансовата корекция (ставката) е 5 на сто. Анализът на установените съотношения и законово установените срокове сочи, че по смисъла на т. 4 достатъчен може да бъде само срок, определен, без да бъде използвано което и да е от намаленията по чл. 64, ал. 3 от ЗОП отм. .

Фактът, че националният закон не съобразява сочената „недостатъчност“ обосновава извода, че законодателят не е транспонирал правилно Директива 2004/18, което обстоятелство е причина за нарушение на правото на Съюза. В т. 4 на Насоките на Европейската комисия, приети с решение от 19.12.2013 г. за определяне на финансовите корекции, които се прилагат спрямо разходите, финансирани от ЕС в рамките на поделеното управление, при неспазване на правилата за възлагане на обществени поръчки е посочено нарушение на чл. 39 (1) Директива 2004/18, което обосновава недостатъчния срок за получаване на документацията от потенциалните кандидати. Насоките обаче не са нормативен акт на Съюза и не са приложими спрямо бенефициерите, а спрямо държавите членки. Както бе посочено, законодателят не е транспонирал правилно приложимата директива в националното законодателство. Съгласно чл. 288, ал. 3 от ДФЕС директивите са актове, които обвързват държавите членки със съответния резултат, като техните правни последици за правните субекти произтичат от мерките по транспонирането им. При неправилно транспониране на директива държавата, в лицето на своите органи - в случая на ръководителя на УО, не може да се позове директно на директивата и да черпи права от нея. На нетранспонирана или на лошо транспонирана директива може да се позове частноправният субект, за да защити гарантираното му от правото на Съюза субективно право.

Горното обосновава извод, че оспореният акт в частта, с която органът приема, че е извършено нарушение по чл. 2, ал. 1, във вр. с чл. 28, ал. 6 ЗОП отм. , е незаконосъобразен и за това нарушение не се следва финансова корекция.

3. Правилно първоинстанционният съд е приел, че давайки разяснение по постъпилото запитване, е изменена спецификацията на предмета на обществената поръчка. По този начин не е спазена разпоредбата на чл. 27а, ал. 4 от ЗОП съгласно, която възложителят няма право да променя дейностите и/или доставките по обявения предмет на поръчката. Съгласно чл. 28, ал. 1, т. 4 от ЗОП техническите спецификации представляват част от документацията за участие в процедурата, като по този начин се осигурява възможност за равен достъп на кандидатите за участие в същата, неправомерно възложителят на поръчката е изменил критериите за подбор, което води до незаконосъобразно отстраняване на участници. Налице е визираното в административния акт нарушение, съставляващо нередност по т. 14 от категория 2 „Оценяване на предложения“ към Приложението към чл. 2, ал. 1от Наредбата.

4. Съгласно чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ финансовата корекция следва да бъде определена по основание и по размер. В случая, от доказателствата по делото е видно, че процесните нарушения попадат в обхвата на т. 3, т. 4 и т. 14 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата. Като се има предвид, че настоящата инстанция констатира липса на втората установена нередност, то определеният окончателен размер на процентния показател е материално незаконосъобразен за горницата над 2 % до определения размер от 5 % поради противоречие с правилото на чл. 7 от Наредбата, а именно: финансова корекция се индивидуализира за всяко нарушение, засягащо едни и същи разходи, след което в акта по чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ се определя обща корекция за всички нарушения, засягащи едни и същи разходи, чийто размер е равен на най-високия приложим процент.

5. За да е правилно определен размерът на финансовата корекция следва правилно да е определена не само пропорцията, но и основата, по отношение на която се определя.

Обжалваният административен акт е с дата 30.05.2017г. Към тази дата ЗУСЕСИФ /чл. 70, ал. 1 във връзка с чл. 1, ал. 2 от същия н. а./ не предвижда правна възможност финансовата корекция да се определя върху други средства, освен тези, представляващи финансова подкрепа, със средства от ЕСИФ. Националното съфинансиране към тази дата не се включва в разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от ЗУСЕСИФ, поради което и не представлява допустима основа, върху която може да се определи финансовата корекция. В конкретната хипотеза неправилно е определена основата на финансовата корекция, а именно върху допустимите за верификация разходи. Налагане на ФК върху средствата, които са национално съфинансиране, е недопустимо по закон към датата на издаване на обжалваното решение. Ето защо изложените от първоинстанционния съд мотиви досежно основата на определената ФК са неправилни.

В случая, от доказателствата по делото е безспорно, че проектът не е финансиран 100% от средства на Европейските структурни и инвестиционни фондове. Финансовата корекция се изразява в отмяна на целия или на част от публичния принос за дадена операция. С оглед на това финансовата корекция се налага върху размера на предоставената от средствата на Европейските структурни и инвестиционни фондове финансова подкрепа, като в съответствие с етапа, на който нередността е открита, или се постановява връщане на предоставените средства в размера на наложената финансова корекция, или се намалява размера на допустимите (верифицирани) разходи по проекта. Ето защо основата, върху която следва да бъде наложена финансовата корекция е онази част от верифицираните разходи, които са финансирани от средства на Европейските структурни и инвестиционни фондове. Това е така, тъй като на верификация подлежат всички разходи, независимо от източника на финансиране, съгласно чл. 71, ал. 1 от ЗУСЕСИФ.Фта корекция обаче може да се наложи само върху тази част от тях, която е финансирана от средства на Европейските структурни и инвестиционни фондове.

С оглед на горното органът неправилно е определил основата на финансовата корекция. Същата следва да бъде определена с оглед разходите по Договор № BG61P0001/1.1.08-0001-1-D-062 от г. с „С § Т България" ЕООД (ОП 2); Договор № BG161 Р0001/1.1.08-0001-1-D-052 от г. с "Инфомед" ЕООД (ОП 4); Договор № BG161P0001/1.1.08-0001-1-D-053 от 03.02.2015 г. с "Т. М" ООД (ОП 5); Договор № BG161Р0001/1.1.08-0001-1-D-054 от 03.02.2015 г. с "Т. М" ООД (ОП 7); Договор № BG161Р0001/1.1.08-0001 -1-D-050 от 09.02.2015 г. с "В. М" ЕООД (ОП 9); Договор № BG161P0001/1.1.08-0001-1-049 от 06.02.2015 г. с "А. Б" ООД (ОП 10); Договор № BG161 Р0001/1.1.08-0001-1-D-061 от 02.07.2015 г. с "В. М" ЕООД (ОП 11); Договор № BG161Р0001 /1.1.08-0001-1- D-048 от 03.02.2015 г. с "Дарис -МС" ЕООД (ОП 6).

От гореизложеното е видно, че бенефициерът е допуснал визираните в акта нарушения, правилно подведени от органа към т. 3 и т. 14 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата и органът законосъобразно е определил процентния показател на размера на финансовата корекция по отношение на тях. Неправилно е определена основата на финансовата корекция, поради което съдът следва да измени Решение № РД-02-36-475 от 30.05.2017г. на заместник-министър и ръководител на управляващия орган на ОП „Регионално развитие“ при Министерство на регионалното развитие и благоустройството в частта, с която за основа на финансовата корекция е определена стойността на „допустимите за верификация разходи“ по Договор № BG61P0001/1.1.08-0001-1-D-062 от г. с „С § Т България" ЕООД (ОП 2); Договор № BG161 Р0001/1.1.08-0001-1-D-052 от г. с "Инфомед" ЕООД (ОП 4); Договор № BG161P0001/1.1.08-0001-1-D-053 от 03.02.2015 г. с "Т. М" ООД (ОП 5); Договор № BG161Р0001/1.1.08-0001-1-D-054 от 03.02.2015 г. с "Т. М" ООД (ОП 7); Договор № BG161Р0001/1.1.08-0001 -1-D-050 от 09.02.2015 г. с "В. М" ЕООД (ОП 9); Договор № BG161P0001/1.1.08-0001-1-049 от 06.02.2015 г. с "А. Б" ООД (ОП 10); Договор № BG161 Р0001/1.1.08-0001-1-D-061 от 02.07.2015 г. с "В. М" ЕООД (ОП 11); Договор № BG161Р0001 /1.1.08-0001-1- D-048 от 03.02.2015 г. с "Дарис -МС" ЕООД (ОП 6) и вместо нея да определи за основа „верифицираните разходи“ по същите договори, за частта финансирана с европейски средства.

В заключение касационната инстанция приема, че административният съд е достигнал до правилни изводи, че актът за финансова корекция е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материални разпоредби в частта на констатираните нередности по т. 3 и т. 14 от административния акт. Съдът неправилно е определил основата на финансовата корекция и е допуснал нарушение на материалния закон като е счел акта за законосъобразен в частта му относно нередността, съставляваща нарушение на чл. 28, ал. 6 от ЗОП отм. , квалифицирано по т. 4 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата. В тази част актът е материално незаконосъобразен и съдът е следвало да го отмени, а не да отхвърля жалбата. Предвид това, че именно тежестта на тази нередност е била решаваща за определяне на процентен показател от 5 %, то съдът неправилно е определил и окончателния размер на сумата, подлежаща на възстановяване при неправилен процентен показател от 5 % вместо от 2 %, който е предвиден за нередностите по т. 3. Ето защо актът е незаконосъобразен в частта му на процентния показател за горницата над 2 %.

По изложените съображения решението следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлена жалбата срещу решението за определяне на финансова корекция в частта му относно констатацията за нарушение на чл. 28, ал. 6 от ЗОП отм. , квалифицирано като нередност по т. 4 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата, относно процентния показател на финансовата корекция за горницата над 2 % до определения размер от 5 %. Вместо него следва да бъде постановено решение, с което да се отмени решението за определяне на финансова корекция в частта му относно констатацията за нарушение на чл. 28, ал. 6 от ЗОП отм. , квалифицирано като нередност по т. 4 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата, относно процентния показател на финансовата корекция за горницата над 2 % до определения размер от 5 %. В останалата част решението следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода от спора обжалваното решение следва да бъде отменено и в частта му на разноските. Касационният жалбоподател не е направил искане за присъждане на разноски пред първата инстанция, съответно такива не следва да бъдат възлагани. С оглед направено от касатора искане и на основание чл. 143, ал. 4 АПК и Тълкувателно решение №3 от 13.05.2010 г. на Върховния административен съд по тълкувателно дело №5/2009 г. съдът следва да осъди Министерство на регионалното развитие и благоустройството да заплати на Министерство на здравеопазването, направените по делото разноски за настоящата съдебна инстанция съразмерно на уважената част от касационната жалба. Видно от доказателствата по делото разноските на касатора са за юрисконсултско възнаграждение. Размерът на същото съдът определя на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК (Г. П. К) във вр. с чл. 144 АПК във вр. с чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ на 150, 00 лв., което съразмерно на уважената част от касационната жалба е 90, 00 лв. Съобразно отхвърлената част на жалбата ответникът има право на разноски в размер на 1774, 00 лв. за първата инстанция от първоначално присъдените 4 435 лв. Пред касационната инстанция ответната страна не е направила искане за присъждане на разноски, съответно същите не следва да бъдат възлагани.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 272/11.01.2018 г., постановено по адм. дело № 7216/2017 г., по описа на Административен съд София-град в частта, с която е отхвърлена жалбата на Министерство на здравеопазването срещу Решение за определяне на финансова корекция № РД-02-36-475 от 30.05.2017г. на ОП „Регионално развитие“ при Министерство на регионалното развитие и благоустройството в частта му относно констатацията за нарушение на чл. 28, ал. 6 от ЗОП отм. , квалифицирано като нередност по т. 4 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ (приета с ПМС № 57 от 28.03.2017 г.), относно процентния показател на финансовата корекция за горницата над 2 % до определения размер от 5 %, в частта, с която е определена основата за налагане на финансовата корекция, както и в частта на присъдените разноски в полза на Министерството на регионалното развитие и благоустройството в частта над на 1 774 лв. (хиляда седемстотин седемдесет и четири лева) до пълния размер от и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Решение за определяне на финансова корекция № РД-02-36-475 от 30.05.2017г. на ОП „Регионално развитие“ при Министерство на регионалното развитие и благоустройството в частта му относно констатацията за нарушение на чл. 28, ал. 6 от ЗОП отм. , квалифицирано като нередност по т. 4 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ (приета с ПМС № 57 от 28.03.2017 г.), относно процентния показател на финансовата корекция за горницата над 2 % до определения размер от 5 % по Договор № BG61P0001/1.1.08-0001-1-D-062 от г. със „С § Т България" ЕООД; Договор № BG161 Р0001/1.1.08-0001-1-D-052 от г. с "Инфомед" ЕООД; Договор № BG161P0001/1.1.08-0001-1-D-053 от 03.02.2015 г. с "Т. М" ООД; Договор № BG161Р0001/1.1.08-0001-1-D-054 от 03.02.2015 г. с "Т. М" ООД; Договор № BG161Р0001/1.1.08-0001 -1-D-050 от 09.02.2015 г. с "В. М" ЕООД; Договор № BG161P0001/1.1.08-0001-1-049 от 06.02.2015 г. с "А. Б" ООД; Договор № BG161 Р0001/1.1.08-0001-1-D-061 от 02.07.2015 г. с "В. М" ЕООД;

ИЗМЕНЯ Решение № РД-02-36-475 от 30.05.2017г. на заместник-министър и ръководител на управляващия орган на ОП „Регионално развитие“ при Министерство на регионалното развитие и благоустройството, в частта, с която по Договор № BG61P0001/1.1.08-0001-1-D-062 от г. с „С § Т България" ЕООД (ОП 2); Договор № BG161 Р0001/1.1.08-0001-1-D-052 от г. с "Инфомед" ЕООД (ОП 4); Договор № BG161P0001/1.1.08-0001-1-D-053 от 03.02.2015 г. с "Т. М" ООД (ОП 5); Договор № BG161Р0001/1.1.08-0001-1-D-054 от 03.02.2015 г. с "Т. М" ООД (ОП 7); Договор № BG161Р0001/1.1.08-0001 -1-D-050 от 09.02.2015 г. с "В. М" ЕООД (ОП 9); Договор № BG161P0001/1.1.08-0001-1-049 от 06.02.2015 г. с "А. Б" ООД (ОП 10); Договор № BG161 Р0001/1.1.08-0001-1-D-061 от 02.07.2015 г. с "В. М" ЕООД (ОП 11); Договор № BG161Р0001 /1.1.08-0001-1- D-048 от 03.02.2015 г. с "Дарис -МС" ЕООД (ОП 6) е определена основа на финансовата корекция „допустимите за верификация разходи“ и вместо това определя основа „верифицираните разходи“ по Договор № BG61P0001/1.1.08-0001-1-D-062 от г. с „С § Т България" ЕООД (ОП 2); Договор № BG161 Р0001/1.1.08-0001-1-D-052 от г. с "Инфомед" ЕООД (ОП 4); Договор № BG161P0001/1.1.08-0001-1-D-053 от 03.02.2015 г. с "Т. М" ООД (ОП 5); Договор № BG161Р0001/1.1.08-0001-1-D-054 от 03.02.2015 г. с "Т. М" ООД (ОП 7); Договор № BG161Р0001/1.1.08-0001 -1-D-050 от 09.02.2015 г. с "В. М" ЕООД (ОП 9); Договор № BG161P0001/1.1.08-0001-1-049 от 06.02.2015 г. с "А. Б" ООД (ОП 10); Договор № BG161 Р0001/1.1.08-0001-1-D-061 от 02.07.2015 г. с "В. М" ЕООД (ОП 11); Договор № BG161Р0001 /1.1.08-0001-1- D-048 от 03.02.2015 г. с "Дарис -МС" ЕООД (ОП 6) финансирана от Европейския фонд за регионално развитие“.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част.

ОСЪЖДА Министерство на регионалното развитие и благоустройството със седалище и адрес на управление гр. С. 1202 ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ № 17-19, да заплати на Министерство на здравеопазването, седалище и адрес на управление гр. С., пл. „Света неделя“ № 5 разноските по водене на делото за касационната инстанция в размер на 90 (деветдесет) лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.