Производството е по реда на гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.
Образувано е по касационна жалба на „Симекс“ ЕООД, представено от адв. Х.Х, срещу решение № 1139/22.02.2018 г. на Административен съд София-град /АССГ/ по адм. д. № 744/2017 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт /РА/ № Р-22220215008913-091-001/01.06.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София. Доводите на касатора са за неправилност на решението с посочване на трите категории основание по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди неправилна преценка на съда за законосъобразното отричане с РА на правото на приспадане на данъчен кредит заради непредставяне от доставчиците на поисканите от тях от органите по приходите документи. Сочи общо информационните източници, които според него установяват осъществяването на спорните доставки и възразява срещу познавателната дейност на съда по оценката им. Възпроизвежда решения на Съда на ЕС за обосноваване на позиция за дължимо твърдение от администрацията твърдение за сделките като част от данъчна измама, за да се основе отказ за право на приспадане. По спора за съществуването и размера на задълженията за корпоративен данък и лихви за забава е възпроизвел относимите разпоредби на ЗКПО и счетоводното законодателство, за да обоснове довод за противоречащ на материалния закон извод на съда за правомерно преобразуване на декларирания от него счетоводен финансов резултат за 2010 и 2011 г. Иска отмяна на обжалваното решение и на РА. Претендира деловодни разноски.
Ответникът по касация директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – София, чрез повереник отрича основателността на жалбата. Иска присъждане на разноски за касационното съдебно производство.
Заключението на прокурора е за неоснователност на касационната жалба.
Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното:
С оспорения пред АССГ ревизионния акт са установени в тежест на...