Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на трети май две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Й. К. ЧЛЕНОВЕ: БИСЕР Ц. Ж. при секретар Б. П. и с участието на прокурора Т. М. изслуша докладваното от съдията П. Ж. по административно дело № 8316 / 2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационната жалба на Изпълнителния директор на държавен фонд „Земеделие“, подадена чрез юрисконсулт Зарева против решение № 694 от 21.05.2021 г., постановено по адм. д. № 1295/2019 г. на Административен съд – Варна, с което е обявена нищожността на Акт за установяване на публично държавно вземане № 03/04/1/0/02793/1/01/04/01 с изх. № 01-2600/2036/28.02.2019 г. на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" и осъден Държавен фонд "Земеделие" да заплати на „Комфорт пласт Варна“ ЕООД сумата в размер на 8614 лева разноски по делото.

Касаторът навежда доводи за неправилност на съдебния акт, поради постановяването му в нарушение на материалния закон. Твърди, че Изпълнителния директор на държавен фонд „Земеделие“ е издал нарочна заповед за заместването му от заместник изпълнителния директор Г. Д. за периода от 28.02.2019г. – 01.03.2019г., който да осъществява всички правомощия, свързани с дейността на фонда, което счита че е достатъчно като доказателство относно компетентността на издателя на акта. Твърди се, че в случая изпълнителния директор е отсъствал по неофициална информация, поради командировка в страната, за която с оглед разпоредбата на чл.8, ал.4 от Наредбата за командироването, за ръководителите на ведомства не се издава заповед аз командироване, поради което такава не може да бъде представена по делото. Счита, че цитираното от първоинстанционния съд ТР № 4/22.04.2004г. по тълк. дело № 4 от 2002г. на ВАС е неприложимо, доколкото разглежда института на заместването и делегирането на правомощия, но не разглежда въпроса от необходимостта от доказването на отсъствието на титуляря по обективни причини. Иска отмяна на съдебния акт като неправилен и решаване спора по същество. Претендира присъждане на направените разноски за юрисконсулт за двете инстанции.

Ответникът „Комфорт пласт Варна“ ЕООД, в писмен отговор чрез адв. С., оспорва касационната жалба и моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила като правилно. Моли да бъдат присъдени направените пред касационната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, намира касационната жалба за неоснователна.

Предмет на първоинстанционния съдебен контрол е Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 03/04/1/0/02793/1/01/04/01 с изх. № 01-2600/2036/28.02.2019 г., издаден от Г. Д., съгласно заповед № 03-РД/861 от 27.02.2019г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". С оспорения АУПДВ е отказано изцяло одобрена финансова помощ по договор № 03/04/1/0/02793/30.11.2017 г., прекратен на 30.11.2017 г., на основание чл. 23, ал. 2, т. 1 и 2, във връзка с неизпълнение на чл. 3, ал. 5, т. 2, чл. 6, ал. 3, т. 1 и чл. 9, ал. 1, т. 6, пред. първо и т. 8 от договора, във връзка с чл. 17, ал. 4 от същия и във връзка с нарушение на чл. 57, ал. 1 и ал. 3, т. 1 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г., като е определено на „Комфорт пласт Варна“ ЕООД задължение в размер на 479 229,70 лв., представляващо публично държавно вземане за изплатено и подлежащо на възстановяване авансово плащане по договор № 03/04/1/0/02793/30.11.2017 г., съгласно таблица № 1, а именно установен размер на задължението в посочената сума и дължима такава в същия размер.

АУПДВ е издаден от заместник-изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" Г. Д., действащ при условията на заместване, предвид заповед № 03-РД/861 от 27.02.2019г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". С последната, изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" е възложил на Г. Д., в качеството му на заместник-изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" да го замества за периода от 28.02.2019г. до 01.03.2019г. при осъществяване на всички правомощия на изпълнителния директор, свързани с дейността на фонда.

За да прогласи нищожността на административния акт съдът е приел, че е издаден от некомпетентен орган.

С разпореждане № 6855/15.05.2019 г. на ответника по делото е указано да представи доказателства за компетентността на административния орган издал акта, като приложи заповед № 03-РД/861/27.02.2019 г. на изпълнителния директор на ДФЗ.

В изпълнение на дадените указания, от ответната страна е представена заповед № 03-РД/861/27.02.2019 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с която на основание чл. 11, ал. 3 във вр. чл. 10, т. 1 от Устройствения правилник на ДФЗ във вр. чл. 20 и чл. 20а ЗПЗП, същият е възложил на заместник изпълнителния директор Г. Д., да го замества за периода от 28.02.2019г. до 01.03.2019г. при осъществяване на всички правомощия на Изпълнителния директор, свързани с дейността на фонда.

При тези данни съдът е прогласил нищожността на АУПДВ по мотиви, че в условията на заместване правомощията на титуляра могат да се упражняват в пълнен обем от заместващото го лице единствено при доказана обективна невъзможност за титуляра да изпълнява възложените му от закона функции, за което не са представени надлежни писмени доказателства.

Постановеното решение е неправилно.

Съгласно чл. 20а от Закона за подпомагане на земеделските производители изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" е изпълнителен директор на Разплащателната агенция /ал. 1/, която я представлява, организира и ръководи дейността й /ал. 2/. Предвид законовото правомощие на изпълнителният директор да организира и ръководи дейността на фонда, безспорно той е компетентния административен орган да издава АУПДВ. Процесният АУПДВ е издаден от заместник изпълнителния директор на ДФЗ, в условията на заместване, поради отсъствие на изпълнителния директор. Според чл. 13, ал. 1 от Устройствения правилник на Държавен фонд "Земеделие" при осъществяване на своите функции изпълнителният директор се подпомага от заместник изпълнителни директори, които го заместват в случаите и по реда на чл. 11 /чл. 13, ал. 3/. В чл. 11, ал. 3 от правилника е посочено, че при отсъствие на изпълнителния директор, той се замества от овластен от него по съответния ред заместник изпълнителен директор в рамките на изрично предоставените му правомощия. От доказателствата по делото е видно, че изпълнителният директор на ДФЗ е издал нарочна заповед за заместването му от заместник изпълнителния директор Г. Д. в периода от 28.02.2019г. до 01.03.2019г., който да осъществява всички правомощия, свързани с дейността на Фонда. Вярно е, че по делото не са представени доказателства за обективна невъзможност на изпълнителния директор на фонда да изпълнява правомощията си, а само се твърди, че е бил в служебна командировка, но такива указания не са и дадени от първоинстанцинния съд.

Настоящата инстанция като съобразява правилото на чл. 8, ал. 4 от Наредбата за командировките в страната, че за ръководителите на ведомства не се издава писмена заповед за командироване, приема, че заповедта за заместване, неоспорена от страните, дава основание да се приеме, че е налице оправомощаване поради отсъствие на изпълнителния директора на фонда, което е следвало да бъде съобразено от Административен съд-Варна в духа на принципа за съразмерност по чл. 6 АПК, че административните органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. /В този смисъл е решение № 13882/17.10.2019г. по адм. дело № 13874/2018г. на ВАС/, четвърто отделение/.

Обявяването на нищожността на акта при липса на фактически и правни изводи на съда по съществото на спора, препятства възможността, касационната инстанция да извърши проверка на правилността на първоинстанционното решение относно приложението на материалния закон. Преценката на доказателствата и направата на фактически изводи за първи път в касационната инстанция би довело до ограничаване правото на участие на страните по делото, респективно - би ги лишило от касационна проверка относно законосъобразното провеждане на съдебното производство по оспорване на процесния акт. Това налага решението да бъде отменено, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

При новото разглеждане на делото, съдът следва да разгледа спора по същество, като извърши цялостна проверка за законосъобразност на оспорения пред него административен акт на всички основания по чл. 146 АПК.

На основание чл. 226, ал. 3 АПК вр. 2 ДР ДОПК при новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските за производството пред настоящия съдебен състав на ВАС, първо отделение.

Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 694 от 21.05.2021 г., постановено по адм. д. № 1295/2019 г. на Административен съд – Варна.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, съобразно дадените в мотивите на настоящото решение задължителни указания.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Б. Ц. п/ ПЕТЯ ЖЕЛЕВА