Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на десети май две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Ч. ЧЛЕНОВЕ: Й. К. П. Ж. при секретар Б. П. и с участието на прокурора В. Й. изслуша докладваното от съдията П. Ж. по административно дело № 8346 / 2021 г.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Д. от гр.Варна, чрез адв. Х. против решение № 712 от 26.05.2021 г. постановено по адм. д. № 1794/2020 г. на Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата на С. Д. против ревизионен акт № Р-03000319005450-091-001/24.03.2020 г. издаден от органи по приходите по приходите в ТД на НАП-Варна, потвърден с Решение № 158/17.07.2020 г. на и. д. директор на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика при ЦУ на НАП, с който са установени допълнителни задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за данъчен период 2017 г. - главница в размер на 8917, 00 лв. и лихва в размер на 1719, 14 лв. и за данъчен период 2018 г. - главница в размер на 15 303, 00 лв. и лихва в размер на 1398, 64 лв. С решението съдът е осъдил жалбоподателката да заплати на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 350 лв.
В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва се извода на съд, че постъпилите суми по банковите сметки на жалбоподателката са облагаем доход с доводи, че от представените договори за поръчка, преводни нареждания и клетвена декларация се установявало, че са чужди парични средства на чуждестранни лица, които не подлежат на облагане с данък и деклариране. В касационната жалба се излагат конкретни доводи в подкрепа на оплакванията. М. В. административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд Варна и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени оспорения ревизионен акт. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
Ответният по касационната жалба директор на Д. О. и данъчно-осигурителна практика - гр. Варна чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, като обсъди данните по делото и оплакванията в касационната жалба, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана. По същество е неоснователна.
Предмет на оспорване пред Административен съд Варна е бил Ревизионен акт /РА/ № Р-03000319005450-091-001/24.03.2020 г. издаден от органи по приходите по приходите в ТД на НАП-Варна, потвърден с Решение № 158/17.07.2020 г. на и. д. директор на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика при ЦУ на НАП, с който на С. Д. от гр.Варна са установени допълнителни задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за данъчен период 2017 г. - главница в размер на 8917, 00 лв. и лихва в размер на 1719, 14 лв. и за данъчен период 2018 г. - главница в размер на 15 303, 00 лв. и лихва в размер на 1398, 64 лв.
От събраните по делото доказателства е видно, че ревизията срещу жалбоподателката Дюлгерова е проведена по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК, тъй като в хода на същата е установено наличие на хипотеза по чл. 122, ал. 1, т.1 и т. 2 ДОПК до започване на ревизията не е подадена декларация, когато задължението се определя по декларация и са налице данни за укрити приходи или доходи.
В хода на ревизията е установено, че през данъчни периоди 2017г. и 2018г. по банкови сметки на ревизираното лице С. Д. са постъпили парични суми, както следва през 2017 г. общо в размер на 89 176, 55 лв. и през 2018 г. общо в размер на 15 3037, 20 лв. с източник физически и юридически лица.
За тези суми Дюлгерова е дала обяснения, че те не са неин личен доход, тъй като само са постъпили по личната и банкова сметка, но са използвани за изпълнение на клаузите по договори за поръчка, сключени между нея и кувейтски граждани и юридически лица.
Представените в тази насока договори за поръчка за възлагане на СМР услуги не са били зачетени от приходния орган, поради обстоятелството, че ревизираното лице не е представило договори, строителни документи, фактури, поръчки и други документи, получени и подписани от С. Д., във връзка с изпълнение на договорите за поръчка. Предвид на това, органът по приходите е приел, че постъпилите суми са облагаем доход по чл.35, ал.6 от ЗДДФЛ - от други източници, които не са изрично посочени в този закон и не са обложени с окончателни данъци по реда на този закон или с окончателни данъци по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане по смисъла на чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ и е определил съответните задължения за данък общ доход и лихви за забава.
С обжалваното решение, АС Варна е отхвърлил жалбата на С. Д. против РА и я осъдил да заплати на НАП разноски в размер на 1 350 лв.
Съдът е описал установената фактическа обстановка във връзка с ревизията издадените заповеди за възлагане на ревизия, събраните доказателства в хода на ревизията, констатациите за наличие на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 1 и т.2 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред, дадените обяснения и ангажирани доказателства от задълженото лице в хода на ревизията, начина на определяне на данъчната основа за процесните данъчен период, съответно размера на установените задължения, в това число и на тези за лихви за забава.
Изложени са мотиви, че оспореният ревизионен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и съдържание, при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила.
Решаващият съд е приел, че оспореният ревизионният акт е издаден и в съответствие с материалния закон. Аргументите в тази насока са следните:
По делото безспорно установено, че по личните банкови сметки на С. Д. са постъпили парични суми през 2017 г. общо в размер на 89 176, 55 лв. и през 2018 г. общо в размер на 15 3037, 20 лв. с източник физически и юридически лица.
За да обоснове извод, че получените от жалбоподателката по банковите й сметки суми представляват облагаем доход по смисъла на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, подлежащ на облагане с данък по чл.48 от ЗДДФЛ, съдът е изложил следните аргументи:
1. Относно получените парични средства в лична банкова на жалбоподателката от А. Хасан - гражданин на Кувейт, съдът е приел, че сумите са постъпили с три превода на 13.06.2017 г., на 20.07.2017 и на 16.08.2017 г. Жалбоподателката е твърдяла, че преводите от 20.07.2017 и на 16.08.2017 г. са с цел да ги предостави на Х. Абделразек, а превода от 13.06.2017 г. е използван за извършване на СМР услуги на недвижими имоти на дружествата Сузи Дю-2016 ЕООД и С. Х. ЕООД по договори за поръчка. Твърденията са приети за недоказани след като доказателства за изплащане на суми на Х. Абделразек и доказателства за заплащане на разходи за СМР услуги не са представени нито от жалбоподателката, нито от дружествата, въпреки връчените им нарочни искания за представяне на доказателства и писмени обяснения. Прието е, че твърденията на жалбоподателката не се установяват и чрез представената в съдебното производство клетвена декларация от А. Хасан доколкото в декларацията се посочва, че е предоставял парични средства, но това не доказва използването им по предназначение и стойността на действително направени разходи, след като липсват каквито и да било доказателства за това.
2. Относно получените парични средства в лична банкова на жалбоподателката от Сузи Дю-2016 ЕООД 2 210,00 лв., и Никол Н 2017 ЕООД-1 000 лв., съдът е приел, че не са представени доказателства, че постъпилите по банкови сметки на жалбоподателката суми от тези дружества са използвани за заплащане на разходи на дружествата. Не са представени никакви доказателства за основанието на преводите.
3. Относно получените суми от Х.Алматауа ЕООД, съдът е приел, за установено, че сума в общ размер на 66 000, 00 лв. е преведена от банкова сметка на Х.Алматауа ЕООД по лична банкова сметка С. Д.. Като основание за получените банкови преводи е посочено захранване на сметка а за доказване основанието за превеждане на сумите е представен договор за поръчка от 11.09.2017 г. между Х.Алматауа ЕООД и С. Д., с който жалбоподателката се е задължила да извършва услуги по организацията на СМР дейности на собствен на дружеството недвижим имот в гр. Каблешково, община Поморие. Съдът е приел, че не са представени доказателства, с които да се установи, че Дюлгерова е използвала постъпилите по банковата й сметка суми за плащането на строителни услуги и др. в полза на дружеството, нито отчети за извършените дейности по договора от 11.09.2017 г.
4. Относно получените суми от М. Х. - гражданин на Кувейт, съдът е приел, за установено, че кувейтският гражданин е превел сумата от 105 348, 00 лв. по съвместна сметка с Дюлгерова с посочено в банковото извлечение основание строителство на къща. С постъпилите суми по сметката се е разпореждала единствено Дюлгерова. Част от постъпилите суми в размер на 89 880, 00 лв. са изтеглени в брой от жалбоподателката от съвместната сметка през 2017 г. и 2018 г., като тези суми не са приети за доход на жалбоподателката и не са включени в данъчна основа за облагане. Същите са приети за използвани за дейностите по договора за поръчка. За останалата част от 15 721,00 лв. е наредена по лична банкова сметка на Дюлгерова, като за тази част не са налице никакви доказателства за основанието, на което се насочва сумата, нито за използването на същата за заплащане на разходи на търговско дружество.
5. Относно получените суми от Б.- гражданин на Кувейт и Бо Жумах ЕООД, съдът е приел, за установено, че Дюлгерова е наредила част от постъпилите суми, а именно в размер на 69 590 лв. към лична банкова сметка и не са представени доказателства за основанието, на което се насочват сумите към лични банкови сметки, нито че средствата са използвани за заплащане на разходи на дружеството Бо Жумах. Във връзка с представения договор за поръчка от 19.10.2017 г. не били представени никакви доказателства за фактическо извършване от страна на Дюлгерова на договорените в договора дейности по организация на СМР на собствен на дружеството Бо Жумах ЕООД недвижим имот в [населено място].
Прието е, че действително са извършвани СМР услуги за недвижим имот, собственост на Бо Жумах ЕООД, но същите са заплащани по банков път от банкова сметка с титуляр самото дружество, а не с парични средства, постъпили по сметка на Дюлгерова.
6. Аналогични са фактическите установявания и относно получени сума от 1 726 от М. Абдулах при липса на представени доказателства, удостоверяващи изпълнението на договор за поръчка.
При липса на писмени доказателства, чрез които да се установи, че Дюлгерова е извършвала заплащането на СМР и други услуги, съгласно представените договори за поръчка, именно със сумите, които са постъпили по банковите й сметки, липса на представени отчети за извършената работа съгласно договорите за поръчка, нито съставени приемо-предавателни протоколи установяващи предаването на паричните средства от Дюлгерова на свид. Х. Абделразек, нито договори за възлагане на СМР и др., съдът е приел, че правилно органите по приходите са приели за облагаем доход по чл.35, ал.6 от ЗДДФЛ постъпилите суми по банковата сметка на жалбоподателката и са включили сумите в данъчната основа за облагане, определена по реда на чл.122 от ДОПК за 2017г. и 2018г.
Решението на Административен съд гр.Варна е правилно.
Неоснователни са изложените в касационната жалба доводи за съществено нарушение на съдопроизводствените правила при разглеждане на делото от първоинстанционния съд. Доказателствената тежест е правилно разпределена от АС - Варна, като не се допуснати действия в процесуалната му дейност, засягащи правото на защита на ревизираното лице. Видно от мотивите на обжалвания съдебен акт са налице фактически установявания, обсъждане на събраните в хода на ревизията и на съдебното производство писмени и гласни доказателства. Изложени са съображения защо не може да се възприеме тезата на ревизираното лице, че постъпилите суми по банковата и сметка са чужди парични средства, предоставени в изпълнение на договори за поръчка.
Неоснователно е твърдението на касатора за неправилност на решението, поради нарушение на закона и необоснованост.
Основните доводи в касационната жалба се свеждат до спорните в първоинстанционното производство въпроси дали постъпилите суми по банковите сметки на жалбоподателката са облагаем доход по чл.35, ал.6 от ЗДДФЛ или представляват чужди парични средства на чуждестранни лица, които не подлежат на облагане с данък и деклариране
От гледна точка на материалния данъчен закон / в случая чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ/ е без значение обстоятелството по какви причини въпросните суми са постъпили по банковата сметка на задълженото лице / на него въпрос следва да отговорят други държавни органи в друго производство/. Съгласно чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ, облагаемият доход е брутната сума на облагаемите доходи, придобити през данъчната година от всички други източници, които не са изрично посочени в този закон и не са обложени с окончателни данъци по реда на този закон или с окончателни данъци по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане.
По делото е безспорно установено, че през данъчни периоди 2017г. и 2018г. по банкови сметки на ревизираното лице С. Д. са постъпили парични суми, както следва през 2017 г. общо в размер на 89 176, 55 лв. и през 2018 г. общо в размер на 15 3037, 20 лв. с източник физически и юридически лица, които са облагаем доход по смисъла на чл.35, ал.6 от ЗДДФЛР, доколкото са от източници, които не са изрично посочени в този закон и не са обложени с окончателни данъци по реда на този закон или с окончателни данъци по реда на ЗКПО.
По делото не са ангажирани никакви доказателства, установяващи, че Дюлгерова е извършила уговорените с договорите за поръчка услуги отчети за извършени дейности, сключени договори от Дюлгерова за СМР услуги, платени от нея разходи, поради което не може да се приеме за доказано твърдението на жалбоподателката, че е превела въпросните суми на трети физически или юридически лица в изпълнение на договорите за поръчка.
Настоящата инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд, че независимо с каква цел са превеждани сумите по банковата сметка на Дюлгерова и сключените от нея договори за поръчка, по силата на които се е задължила да възлага извършването на СМР услуги, то при липса на доказателства, че постъпилите по банковата сметка на жалбоподателката суми са разходвани за възложени СМР услуги или други услуги в изпълнение на договорите за поръчка, то постъпилите по банковата сметка на Дюлгерова суми от трети лица са облагаем доход на ревизираното лице по чл.35, ал.6 от ЗДДФЛ, подлежащ на облагане с данък по чл.48 от ЗДДФЛ.
След като е стигнал до извод, че констатациите на ревизиращия екип за наличие на хипотеза по чл. 122, ал. 1, т. 1 и т. 2 ДОПК не са опровергани чрез надлежни доказателства от задълженото лице, Административен съд Варна е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила.
При този изход на процеса на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК касатора следва да бъде осъден да заплати на Национална агенция по приходите - гр. София юрисконсулско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция в размер 1 350 лв., определено при условията на чл. 8, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 9, ал. от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 712 от 26.05.2021 г., постановено по адм. д. № 1794/2020 г. на Административен съд Варна .
ОСЪЖДА С. Д., [ЕГН] от гр.Варна, [улица]да заплати на Националната агенция по приходите юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 350,00 / хиляда триста и петдесет /лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ МАРИНИКА ЧЕРНЕВА
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ
/п/ ПЕТЯ ЖЕЛЕВА