Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на В.Ц, като ЕТ „В.Ц“, представена от адв. Г.Н, срещу решение № 408/06.03.2018 г. на Административен съд Бургас по адм. д. № 607 по описа за 2017 г., в частта, с която е отхвърлена жалбата ѝ против ревизионен акт /РА/ № Р-02-1400337-091-01/06.10.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Бургас относно допълнително установените задължения за данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ в общ размер 11 882.20 лева за данъчни периоди 2009 – 2012 г. с лихвите за забава и задължения за здравни осигуровки за периода 15.02.2011 г. – 31.12.2012 г. в общ размер 1 505.58 лева и съответните закъснителни лихви. Доводите на касатора са за неправилност на оспореното решение заради противоречие с материалния закон и необоснованост. Упреква съда в познавателната му дейност за оценка на доказателствените средства при формиране на фактическия извод за получаване на стоките по доставките, фактурите за които са подписани, та с последващата им реализация да се обвърже неотчетения приход на търговеца с последиците за съществуването и размера на задълженията му за преки данъци и вноски по сметката на НЗОК. Обсъжда доказателствената сила на подписаните фактури без установяване чий е подписа, както и гласните доказателствени средства за механизма на доставките. Твърди, че доказването на доставките е разколебано от отсъствието на документи за плащане, транспорт и приемо-предаване, както и от заключението на ССЕ, с което е установено съответствие между изписаните като продадени стоки и отчетените приходи. Иска отмяна на решението и на съответната част от РА. Претендира деловодни разноски.

Ответникът по касация директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ не изразява становище по касационната жалба.

Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата.

Като обсъди доводите на страните...