Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба подадена от началник отдел „Местни данъци и такси” при община С., срещу решение № 387 от 09.05.2017 г. постановено по адм. дело № 650 по описа за 2016 г. на Административен съд София-област (АССО), в частта, с която е отменен акт за установяване на публично общинско вземане (АУПОВ) № 635 от 21.09.2012 г. издаден от орган по приходите в община С., в частта с която е определен данък върху недвижимите имоти за 2007 г. за сумата над 357, 90 лв. и лихва за сумата над 221, 23 лв., за 2009 г. за сумата над 405, 62 лв. и лихва за сумата над 131, 20 лв. и за 2010 г. за сумата 405, 62 лв. и лихва за сумата над 95, 40 лв.

Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, счита, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Сочи, че съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗМДТ (ЗАКОН ЗА МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ) (ЗМДТ) данъчната оценка на недвижимите имоти е отчетната им стойност. От цитираната разпоредба, която е приложима за процесния период, следва, че административният орган правилно е изчислил дължимия данък върху недвижимите имоти (ДНИ) за периода 2007 г., 2009 г. и 2010 г. върху данъчната оценка на имота, която е отчетната стойност на имота, когато същият е предприятие. Разпоредбите на чл. 21 и чл. 22 от ЗМДТ следва да се тълкуват и прилагат във връзка една с друга, тъй като едната сочи размера и начина на определяне на данъка (чл. 22 от ЗМДТ), а другата (чл. 21 от ЗМДТ) размера на ставката. Приемайки изцяло, без да подложи на собствен анализ заключението на вещото лице, решаващият съд е постановил частично неправилно решение, като е приел, че...