Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК.
К. Д на Дирекция „ОДОП-София моли да бъде отменено решение № 548/30.01.2018г. по адм. д.№ 2685/2017г. на АССГ в частта, с което е отменен РА № Р-22002215010617-091-001/14.09.2016г. на ТД на НАП-София в частта за определени задължения за данък върху доходите за периода м. 12.2008г. – м. 10.2009г., и определени допълнителни задължения за ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО със съответните лихви като неправилно. Моли решението да бъде обезсилено в частта, с която е отменен РА в частта за извършеното прихващане, евентуално да бъде отменено и в тази част. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли спорът да бъде решен по същество като жалбата против РА бъде отхвърлена и в тези части, като му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция. По частната жалба на другата страна поддържа, че е неоснователна.
Ответникът по касационната жалба „Жак-Мо-компани“ООД по съображения в писмен отговор и писмена молба, имаща характер на становище по същество, моли решението като правилно да бъде оставено в сила, като му бъдат присъдени разноски. В частна жалба моли да бъде отменено определение №1661/13.03.2018г. по адм. д. № 2685/2017г. на АССГ, с което е изменено решението по делото в частта за разноските. Поддържа, че определението е неправилно и постановено в нарушение на чл. 161 от ДОПК. Юрисконсултското възнаграждение следвало да бъде в размер 181, 14лв.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и неоснователност на частната жалба.
Върховният административен съд, VIIІ отделение, като прецени допустимостта на касационната и частната жалба, и изложените в тях отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба и частната жалба са допустими и подадени в срок.
С обжалваното решение административният съд е отменил РА № Р-22002215010617-091-001/14.09.2016г. на ТД на НАП-София в частта за определени задължения за данък върху доходите за периода м. 12.2008г. – м. 10.2009г. 1087, 51лв с 803, 40лв лихви, определени допълнителни задължения за ДОО за периода м. 12.2008г. – м. 11.2009г. 2101, 07лв с 2261, 20лв лихви, вноски за ЗО за същия период 975, 53лв със 709, 66лв лихви и вноски за ДЗПО-УПФ за същия период 583, 33лв с 630, 18лв лихви. Със същото решение е отменен РА в частта с която е извършено прихващане на допълнително установените задължения за данък върху доходите за периода м. 12.2008г. – м. 4.2009т., за вноски за ДОО за периода м. 12, 2008г. до м. 7.2009г., вноски за ДЗПО-УПФ за периода м. 12.2008г. – м. 10.2009г. и вноски за ЗО за периода м. 12.2008г. – м. 8.2009г. с установени надвнесени суми за данъци и осигурителни вноски. Жалбата против РА в останалата й част е отхвърлена.
Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и обосновано е приел, че определените в РА задължения за данък върху доходите с лихви и осигурителни вноски с лихви за ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО законосъобразно са определени по размер. Ревизията е втора, с+лед отмяна на първия РА при обжалването по административен ред. Първата ревизия е започнала на 16.01.2014г., когато е връчена първата заповед за възлагане на ревизия. Правилно съдът е приел, че давността е започнала да тече от 1.01.2010г. и до 16.01.2014г. от нея са изтекли 4 години и 16 дни. Първият РА е издаден на 1.09.2015г. и до неговото издаване едногодишния срок по чл. 172, т. 1 от ДОПК е изтекъл на 15.01.2015г., от която дата давността продължава да тече до издаването на първия РА, като от нея са изтекли 7 месеца и 15 дни – общо изтекла давност 4 години, осем месеца и един ден. Първият РА е отменен частично с решение №1758/20.11.2015г. на директора на Дирекция „ОДОП“-София като от 21.11.2015г. давността продължава да тече до връчването на заповед за възлагане на процесната ревизия № Р-22002215010617-020-001/18.12.2015г., връчена на ревизираното лице на 4.01.2016г. В този период са изтекли още 1 месец и 14 дни от давностния срок – изтекли са общо 4 години, 8 месеца и 29 дни и давността изтича след три месеца и един ден от 4.01.2016г. – на 5.04.2016г. За да отмени РА в частта, с която са определени по основание и размер погасени по давност задължения с лихви съдът е приел, че неправилно се създава изпълнителен титул за погасени по давност задължения.
Процесният РА е издаден на 14.09.2016г. Давностният срок е изтекъл по време на ревизията и съдът следваше да приложи чл. 160, ал. 4, изр. 2 от ДОПК в приложимата редакция от ДВ бр. 63/04.08.2017г., според която когато давностният срок е изтекъл в хода на ревизионното производство и е уважено възражение за изтекла давност, съдът се произнася по основанието и размера на задължението, като изрично посочва, че ревизионният акт не подлежи на принудително изпълнение. Нормата е процесуална и се прилага веднага и към заварени правоотношения – делото пред АССГ е образувано на 20.03.2017г.
Решението в тази част като неправилно следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови отхвърляне на жалбата против РА в тази част с посочване, че РА в тази част не подлежи на принудително изпълнение.
Решението е недопустимо в частта, с която е отменен РА в частта, с която е извършено прихващане на погасени по давност задължения с надвнесени суми от ревизираното лице за данъци и осигуровки. Видно от жалбата против РА по административен ред на л. 89 от делото в нея не е направено оплакване против РА в частта за извършеното прихващане. По чл. 156, ал. 2 от ДОПК ревизионният акт не може да се обжалва по съдебен ред в частта, в която не е обжалван по административен ред. Решението в тази част ще следва да бъде обезсилено като недопустимо. Решението в останалата му част като правилно следва да бъде оставено в сила.
Решението следва да бъде отменено и в частта за разноските, които следва да бъдат преизчислени поради промяната в резултата. Касаторът има право на юрисконсултско възнаграждение по 413, 60лв за всяка инстанция – общо 827, 20лв. Поради отмяната на решението в частта за разноските следва да се отмени и определението за изменение на решението в тази част. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и 3 от АПК, Върховният административен съд, VIIІ отделение, РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 548/30.01.2018г. по адм. д.№ 2685/2017г. на Административен съд – София град в частта, с която е отменен РА № Р-22002215010617-091-001/14.09.2016г. на ТД на НАП-София в частта за определени задължения за данък върху доходите за периода м. 12.2008г. – м. 10.2009г. 1087, 51лв с 803, 40лв лихви, определени допълнителни задължения за ДОО за периода м. 12.2008г. – м. 11.2009г. 2101, 07лв с 2261, 20лв лихви, вноски за ЗО за същия период 975, 53лв със 709, 66лв лихви и вноски за ДЗПО-УПФ за същия период 583, 33лв с 630, 18лв лихви, а също и в частта за разноските, и вместо него в тази част ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Жак-Мо-компани“ООД против РА № Р-22002215010617-091-001/14.09.2016г. на ТД на НАП-София в частта за определени задължения за данък върху доходите за периода м. 12.2008г. – м. 10.2009г. 1087, 51лв с 803, 40лв лихви, определени допълнителни задължения за ДОО за периода м. 12.2008г. – м. 11.2009г. 2101, 07лв с 2261, 20лв лихви, вноски за ЗО за същия период 975, 53лв със 709, 66лв лихви и вноски за ДЗПО-УПФ за същия период 583, 33лв с 630, 18лв лихви.
НЕ ПОДЛЕЖИ на принудително изпълнение РА № Р-22002215010617-091-001/14.09.2016г. на ТД на НАП-София в частта за определени задължения за данък върху доходите за периода м. 12.2008г. – м. 10.2009г. 1087, 51лв с 803, 40лв лихви, определени допълнителни задължения за ДОО за периода м. 12.2008г. – м. 11.2009г. 2101, 07лв с 2261, 20лв лихви, вноски за ЗО за същия период 975, 53лв със 709, 66лв лихви и вноски за ДЗПО-УПФ за същия период 583, 33лв с 630, 18лв лихви поради изтекла погасителна давност по чл. 171, ал. 1 от ДОПК.
ОБЕЗСИЛВА решение № 548/30.01.2018г. по адм. д.№ 2685/2017г. на Административен съд – София град в частта, с която е отменен РА № Р-22002215010617-091-001/14.09.2016г. на ТД на НАП-София в частта, с която е извършено прихващане на допълнително установените задължения за данък върху доходите за периода м. 12.2008г. – м. 4.2009т., вноски за ДОО за периода м. 12, 2008г. до м. 7.2009г., вноски за ДЗПО-УПФ за периода м. 12.2008г. – м. 10.2009г. и вноски за ЗО за периода м. 12.2008г. – м. 8.2009г. с установени надвнесени суми за данъци и осигурителни вноски. ОСТАВЯ в сила решението в останалата му част.
ОТМЕНЯ определение № 1661/13.03.2018г. по адм. д. № 2685/2017г. на Административен съд – София град.
ОСЪЖДА на „Жак-Мо-компани“ООД да заплати на НАП-ЦУ-Дирекция „ОДОП”-София юрисконсултско възнаграждение по делото 827, 20лв.
Решението и определението не подлежат на обжалване.