Производството е по реда на чл. 208 и следващите във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на "Марк 2" ЕООД, гр. С., подадена чрез пълномощник адв. А.М, срещу решение №5047 от 27.07.2017г. по адм. д. № 8089/2016г. на Административен съд София - град, Трето отделение, 16-ти състав, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение № Ц-19 от 30.06.2016г. на Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, в частта по раздел V, т. 3. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излага, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че разликата между включените в утвърдените цени за достъп разходи за т. нар. "допълнителен резерв" за периода 01.08.2015 г. - 30.06.2016 г. и реално извършените от ECO разходи за същия период, не оказва значение за цената, определена в Раздел V, т. 3 от Решение № Ц-19. Сочи, че съдът не е отчел, че КЕВР е следвало да вземе предвид сумата от 2 704 770 лв., с която "ECO" ЕАД е свръх компенсирано за периода на действие на Решение № Ц-27, при определяне на цената по Решение № Ц-19 и да намали сумата на така наречените "некомпенсирани разходи" със сумата от 2 704 770 лв. Излага, че съдът неправилно е приел, че цената за достъп по раздел V, точка 3 от Решение № Ц-19 не е постановена в нарушение на чл. 27, ал. 3 от Наредба № 1/2013 г. Твърди, че съдът неправилно не е отчел, че "ECO" реално не е извършило отделни и допълнителни разходи в размер на 51 786 хил. лв. за периода м. 09.2012 г. - м. 04.2015 г. предизвикани от производството на ВИ енергия от вятър и слънце. Излага, че...