Производството е по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на Е.Д от гр. [населено място] лично и в качеството й на законен представител на малолетния Д.М, чрез адвокат С.А, против решение № 2034 от 27.03.2018 г., постановено по адм. д. № 9468/2017 г. по описа на Административен съд – София-град, Второ отделение, 56 състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Ответникът – Директорът на Дирекция „Социално подпомагане" – Сердика гр. С., чрез юрисконсулт С.М, моли решението да бъде оставено в сила.

Ответникът П.М от гр. [населено място], чрез адвокат Свинаров, поддържа теза за законосъобразност на оспореното решение и моли същото да бъде оставено в сила.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Последната е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото, намира че решението на първоинстанционния съд е постановено в противоречие с материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довели до накърняване на право на участие и защита на малолетното дете Д.М.

Разпоредбата на чл. 129, ал. 2 от СК (СЕМЕЕН КОДЕКС) изрично сочи, че при противоречие между интереса на родителя и на детето се назначава особен представител.

Императивната разпоредба на чл. 15, ал. 8 ЗЗДет. прогласява, че детето има право на правна помощ и жалба във всички производства, засягащи негови права или интереси.

В конкретния случай малолетното дете Д.М е представлявано пред първоинстанционния съд от неговата майка Е.Д и от адвокат С.А.П е процесуален представител и на Димитрова. Предмет на съдебен контрол е била заповед № ЗД/Д-С-СК3 от 21.07.2017 г....