Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 124 ал.І от Закона за държавния служител /ЗДСл/.
Образувано е по жалба на С. Н. Н. от гр. А., подадена чрез представители по пълномощие – адв.М.Запрянова и адв.Р.Сидерова от АК гр. С., против Решение №1074/26.11.08г., постановено по адм. д.№3979/2008г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/, с което е отхвърлено оспорването на Заповед №411/03.06.08г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция ”Автомобилна администрация”, прекратяваща служебното му правоотношение на основание чл. 12 ал.І от ЗДСл.Касационният жалбоподател поддържа оплакване за неправилност на решението, като счита, че то е постановено при допуснати нарушения на съдо производствените правила, които са ограничили правото му на защита и са повлияли върху постановения правен резултат; твърди още, че вследствие на горното нарушение атакуваният съдебен акт е и необоснован - касационни основания по чл. 209 т. 3 АПК. Настоява за отмяна на обжалваното съдебно решение и при решаване на спора по същество – за отмяна на първоначално оспорената прекратителна заповед. В постъпили писмени бележки от адв.М. Запрянова се поддържат доводите от жалбата. Заявена е претенция и за съдебни разноски.
Ответникът по касация – Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”, чрез процесуален представител гл. юрисконсулт Р.Хаджииванова, изразява становище за неоснователност на жалбата и моли за потвърждаване на оспореното решение на АССГ. В писмени бележки по делото излага подробно аргументи в подкрепа на изразеното становище.Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното обжалване и предлага да бъде оставено в сила обжалваното решение на АССГ.
Върховният административен съд, състав на Пето отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от активно легитимирана страна, съответства на изискванията на чл. 212 от АПК и следователно, е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна....