Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по жалба на “”БГ-ФРУТ” – в несъстоятелност ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Д., ул. “Самуил” № 1, представено от управителя С. С. срещу решение № 2138/15.12.2011 г. на Административен съд Пловдив по адм. д. № 2436/2011 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № 241004765 от 21.02.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД Пловдив на НАП, потвърден с решение № 417 от 25.05.2011 г. на директора на Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” Пловдив при ЦУ на НАП, в частта на допълнително начислен ДДС в размер на 1 008 926, 29 лева, непризнат данъчен кредит в размер на 39 699, 31 лева и лихви в размер на 123 527, 10 лева, както и в частта на допълнително установения корпоративен данък за 2008 година в размер на 3 700 лева и лихви в размер на 789, 36 лева и за 2009 година в размер на 5 700 лева и лихви в размер на 705, 13 лева. Касационните оплаквания са за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, съществените процесуални правила и необоснованост. Според касатора неверни са изводите на съда за липса на реалност на осъществените вътреобщностни доставки към дружества от Словакия и Румъния, както и за доставките на транспортни услуги, по които е получател. При теза за реалност на доставките за транспорт като неоснователно се определя преобразуването на финансовия резултат по ЗКПО за 2008 и 2009 г. Касационният жалбоподател приема, че е ограничено правото му на защита в аспекта на възможността да сочи доказателства. Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт и решаване на спора по същество с отмяната и на РА. Претендират се разноските по производството.

Ответникът по касация – директора на...