Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на деветнадесети април две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. Ц. ЧЛЕНОВЕ: СВИЛЕНА ПРО. Д. при секретар Ж. М. и с участието на прокурора А. Г. изслуша докладваното от съдията Р. Д. по административно дело № 8413 / 2021 г.

Производството е по реда на чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, във вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на и. д. директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /„ОДОП"/ – Пловдив при Централно управление /ЦУ/ на Национална агенция за приходите /НАП/ против Решение № 552/07.07.2021 г., постановено по адм. дело № 185/2021 г. по описа на Административен съд – Пазарджик /АС-Пазарджик/, в частта, с която е отменен Ревизионен акт № Р-16001319005978-091-001/16.11.2020 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция /ТД/ на НАП гр. Пловдив относно определените в тежест на Ф. Ч. допълнителни задължения за ДДФЛ за 2014 г. за сумата над 5 321,05 лв. (над 3 403,89 лв. главница и над 1 917,16 лв. лихва) и за сума в размер на 714,78 лв. задължение по ЗДДФЛ за 2017г. (главница 567,90 лв. и лихва 146,88 лв.).

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т.3 от АПК. Твърди се, че в хода на съдебното дирене е допусната съдебно – оценителна експертиза, която е била изцяло оспорена от касационния жалбоподател. Развива подробни съображения в касационната жалба. Иска отмяна на решението в обжалваната част и да се постанови решение по същество, с което да се потвърди РА. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция в размер на 905 лв., както и направените разноски за държавна такса в размер на 34,79лв.

Ответникът по касационната жалба – Ф. Ч. оспорва касационната жалба в писмен отговор. Иска оставяне в сила на решението. Претендира разноски.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

Предмет на съдебен контрол в производството пред АС-Пазарджик е Ревизионен акт № Р-16001319005978-091-001/16.11.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с Решение № 100/05.02.2021 г. на директора на дирекция „ОДОП” Пловдив при ЦУ на НАП, с който на Ф. Ч. са установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) за 2014 г. в размер на 5 729,10 лв. главница и лихви в размер на 3 227 лв., за 2017г.: 567,90 лв. главница и лихви в размер на 146,88 лв. и вноски за ЗО за 2014 г. в размер на 1 782,69 лв. и лихви в размер на 1 033,67 лв.

С решението си първоинстанционният съд е отменил РА относно определените в тежест на Ф. Ч. допълнителни задължения за ДДФЛ за 2014 г. за сумата над 5 321,05 лв. (над 3 403,89 лв. главница и над 1 917,16 лв. лихва) и за сума в размер на 714,78 лв. задължение по ЗДДФЛ за 2017 г. (главница 567,90 лв. и лихва 146,88 лв.), като е отхвърлил жалбата срещу РА в останалата ѝ част.

Решението в частта, в която е отхвърлена жалбата е влязло в сила и не е предмет на настоящото касационно производство.

От фактическа страна е установено, че през 2014 г. Ф. Ч. е придобила чрез покупко-продажба в режим на СИО с М. Ч. 7 бр. недвижими имоти. Чрез замяна с един от тях през 2017 г. е придобила магазин за промишлени стоки. Като налични парични средства, с които да придобият имотите РЛ и нейният съпруг са дали обяснения, че са разполагали общо с около 23 000 лв. в началото на 2014 г. Органите по приходите са приели като налични парични средства в брой в началото на ревизирания период сума в размер на 5 000,00 лв. От така установеното органите по приходите са направили извод, че през ревизирания период 2014 г. Чолакова е придобила недвижими имоти, като за изразходваните парични средства не е доказала източниците на средства, послужили за покриване на тези разходи. Установено е несъответствие между декларираните и придобити от лицето доходи и неговото имуществено и финансово състояние за 2014 г. За 2017 г. е направен извод, че лицето е придобило доход при замяна на недвижимо имущество, който не е декларирало по законово определения ред.

При тези обстоятелства е посочено, че за 2014 г. и 2017 г. са налице предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК за определяне на данъчните основи, по години по реда на чл. 122, ал. 2 от същия кодекс. Позовавайки се на чл. 122, ал. 2, т. 7 ДОПК, органите по приходите определили пазарни цени на недвижимо имущество, придобито от лицето, чрез възложена по реда на чл. 60 от ДОПК експертиза. Експертизата била изготвена в съответствие с § 1 т. 8 от ДР на ДОПК и по методите на § 1 т. 10 от ДР на ДОПК по реда и начините съгласно Наредба № Н9/14.08.2006 г.

В резултат на направената съпоставка между стойността на имуществото на задълженото лице и направените от него разходи и декларираните и получени от него доходи, е установено несъответствие за 2014 г. в размер на 63 368,36 лв. След тези констатации органите по приходите са приели за облагаем доход на лицето установеното несъответствие и след приспадане на дължимите осигурителни вноски и полагащото се облекчение за лица с намалена работоспособност, е изчислена основа за облагане и данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ, със съответните лихви за просрочие.

Органите по приходите са определили основа за облагане в размер на 13 599,00 лв. от извършената замяна за Чолакова, като от 24 910,00 лв. (1/2 от 49 820,00лв. пазарната цена на магазина) са извадили 9 800,00 лв. (1/2 от 19 600,00лв. пазарната цена на апартамента при закупуването) и разликата в размер на 15 110,00 лв. са намалили с 1 511,00 лв. (10% разходи). Органите по приходите са приспаднали и полагащото се облекчение за лица с намалена работоспособност.

След преценка на доказателствата по делото АС-Пазарджик е стигнал до извод, че РА е издаден от компетентен орган в изискуемата от закона форма.

Изготвена била съдебно-счетоводната експертиза, която е оспорена от страна на данъчната администрация, с възражиние, че не е изготвена съгласно изискванията на § 1 т. 8 от ДР на ДОПК и по методите на § 1 т. 10 от ДР на ДОПК по реда и начините съгласно Наредба № Н9/14.08.2006 г. Съдът е приел, че не е необходимо тази експертиза да бъде изготвена съгласно Наредба № Н9/14.08.2006 г. и изцяло се е позовал на нея, за да отмени процесния РА в гореописаните части.

Решението е неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Съгласно §1, т. 8 от ДР на ДОПК „пазарна цена” е сумата без данъка върху добавената стойност и акцизите, която би била платена при същите условия за идентична или сходна стока или услуга по сделка между лица, които не са свързани. В §1, т. 10 от ДОПК са посочени методите за определяне на пазарните цени.

Настоящият състав на ВАС установи, че изготвената в съдебното производство СОЕ не е изготвена по методите на Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане методите за определяне на пазарните цени на МФ вр. §1, т.8 и т.10 от ДР на ДОПК. Не са посочени критериите, по които вещото лице е избрало сделките, въз основа на които е направило своите изводи. Не е изяснено в каква степен съвпадат характеристиките на двата типа имоти – тези по делото и тези, избрани от вещото лице.

Позоваването изцяло на експертизата, която не е изготвена по методите на Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г. на МФ, е съществено процесуално нарушение и препятства проверката относно приложението на материалния закон и обосноваността на решението, а решаването на спора по същество от касационния съд би лишило страните от възможността да реализират правата си пред две съдебни инстанции.

На основание чл. 221, ал. 2 АПК решението в обжалваната част следва да бъде отменено и съгласно чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Разноски: По направените искания за разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото.

Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 552/07.07.2021 г., постановено по адм. дело № 185/2021 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, в частта, с която е отменен Ревизионен акт № Р-16001319005978-091-001/16.11.2020 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция /ТД/ на НАП гр. Пловдив относно определените в тежест на Ф. Ч. допълнителни задължения за ДДФЛ за 2014 г. за сумата над 5 321,05 лв. (над 3 403,89 лв. главница и над 1 917,16 лв. лихва) и за сума в размер на 714,78 лв. задължение по ЗДДФЛ за 2017 г. (главница 567,90 лв. и лихва 146,88 лв.). и в частта, в която данъчната администрация е осъдена за разноски.

ВРЪЩА делото в горепосочената част за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ БИСЕРКА ЦАНЕВА

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ С. П. п/ РОСИЦА ДРАГАНОВА