5О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 603
гр. София, 10.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
НИКОЛАЙ ИВАНОВ
като разгледа докладваното от съдията М. Г. гражданско дело № 3003 по описа на Върховния касационен съд за 2024 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Софийски градски съд, чрез Д. Д. – съдебен помощник, срещу въззивно решение № 108/ 20.03.2024 г., постановено по възз. гр. д. № 118/2024 г. по описа на Софийския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 332854/07.02.2018 г. по гр. д. № 61611/2015 г. на Софийския районен съд, с което са уважени предявените от Д. Н. М. против касатора искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ - за признаване дисциплинарното уволнение на ищцата за незаконно и неговата отмяна; за възстановяването й на заеманата от него преди уволнението длъжност „призовкар“ при ответника; и за заплащане на обезщетение за оставането без работа вследствие на незаконното уволнение за периода 14.07.2015 г. – 14.01.2016 г. в размер на сумата 2 964 лв.
В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.
В изложението си касаторът поддържа, че на основание чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК касационният контрол следва да се допусне по въпросите: 1) длъжен ли е при решаване на правния спор съдът да обсъди всички събрани по делото доказателства, заедно и поотделно, както и да отговори на всички доводи и възражения на страните, свързани с твърденията им; 2) длъжен ли е съдът при преценката си за тежестта на нарушението и съответствието на наложеното наказание с нея да вземе предвид и да се основава на всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно нарушение, в това число характера на извършваната дейност и значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение, с оглед настъпилите или възможни неблагоприятни последици за работодателя, обстоятелствата, при които е осъществено неизпълнението, както и субективното отношение на работника или служителя към конкретното неизпълнение. По първия въпрос се твърди, че въззивното решение противоречи на приетото с решение № 433/ 25.10.2011 г. по гр. д. № 166/2011 г., IV г. о., а по втория – на решение № 4/ 13.03.2020 г. по гр. д. № 544/2019 г., III г. о., решение № 56/29.05.2018 г. по гр. д. № 3272/2017 г., III г. о., решение № 75/10.06.2015 г. по гр. д. № 5735/ 2014 г., IV г. о. и др.
Ответната страна по жалбата Д. Н. М., чрез адв. К. Р., в писмен отговор изразява становище за липса на основания за допускане на касационния контрол и за неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, по предпоставките за допускане на касационно обжалване намира следното:
По делото е установено, че съгласно сключен между страните трудов договор № 3245/22.10.2012 г. ищцата е заемала длъжността „призовкар“. Трудовото правоотношение е прекратено със заповед № 2801/14.08.2015 г. на председателя на СГС, на основание чл. 187, т. 3 и т. 8 КТ - поради нарушаване на задълженията по чл. 44 ГПК, изразяващо се в невярно удостоверяване за връчване на съобщение по т. д. № 4225/15 г. на СГС, ТО, VI-7. Ищцата е оформила призовката, като връчена от нея, въпреки че всъщност призовката е намерена от нея подписана от адресата и тя я е дооформила, като се е подписала и я е подпечатала. Съдът е посочил, че от показанията на свидетелите В. Н., Е. Д. и В. В. се установява, че в този период в СГС е поддържана неправилна обичайна практика - при връчване на призовките, съобщенията и книжата в канцеларията на призовкарите, купчината призовки се предоставяла на посетителя сам да намери съобщението, което е адресирано до него и да я подпише като получена. Впоследствие, така подписаните от адресатите призовки и съобщения се оформяли от призовкарите на съответните райони. С оглед тази организация на работа се е стигнало до това неизвестно лице, вместо процесуалния представител на страната по делото, да се е подписало като надлежния адресат на процесната призовка, а последната е оставена купа от книжа за работа на ищцата от неустановен и непосочен с уволнителната заповед служител на СГС. След връщането си от отпуск М. е действала в унисон с установената работна практика и е оформила призовката като връчена от нея, тъй като познавала подписа на лицето – получател (адв.В.В.), а и никой от колегите й не си спомнял кой от тях е извършил връчването. Обсъждайки събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът е приел, че допуснатото от ищцата нарушение не е извършено умишлено, нито с груба небрежност. Същото е първо и единствено за служителка с много добри атестации през годините и без предходни дисциплинарни наказания; то не съставлява отклонение от наложените обичайни правила на работа и от него не са настъпили вредни последици нито за процесуалните права на страната по делото, нито за работодателя. Предвид това съдът е приел, че наложеното наказание „дисциплинарно уволнение“ е несъразмерно тежко. Действията на ищцата не представляват неизпълнение на възложената работа или тежко неспазване на техническите и технологичните правила по смисъла на чл. 187, ал. 1, т. 3 КТ, тъй като тя е изпълнила служебните си задължения, следвайки обичайния начин на работа при оформянето на съобщението с неин подпис и печат, независимо, че връчването му е осъществено от друг неин колега. В случая става въпрос за неправилна фактическа преценка и некоректно изпълнена процедура при изпълнението на трудовите задължения, въпреки, че ищцата е направила необходимото да разбере кой от нейните колеги е извършил връчването на съобщението. В заключение е направен извод, че претенциите по чл. 344, ал. 1, т. 1 – т. 3 КТ са изцяло основателни.
При тези решаващи изводи на въззивната инстанция, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че не са налице поддържаните от страната предпоставки за селектиране на жалбата.
Първият въпрос в изложението не обуславя селектирането на жалбата. Въззивният съд е съобразил процесуалните си задължения по чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК - изложил е собствени решаващи мотиви по спора като е обсъдил защитните тези на страните, извършил е анализ и оценка на събраните по делото доказателства и е посочил кои от тях и защо кредитира, и кои не цени. В резултат на това е приел за установено, че наложеното на служителката наказание „дисциплинарно уволнение“ е несъразмерно тежко с извършеното от нейна страна нарушение. Несъгласието на касатора с крайния резултат по спора и аргументацията му в изложението съставляват доводи за неправилност и необоснованост на съдебния акт по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, които не са предмет на проверка в производството по чл. 288 ГПК.
По втория въпрос в изложението приетото от въззивния съд не влиза в противоречие с константната съдебна практика по приложението на чл. 189, ал. 1 КТ. Цитираната норма предвижда, че при избора на наказание работодателят следва да съобрази тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и поведението на работника/служителя. Безспорно е, че субектът на дисциплинарна власт разполага с правомощието да прецени дали да наложи дисциплинарно наказание на работника или служители или не, както и да определи вида на дисциплинарното наказание. При избора на наказание обаче, той е длъжен винаги да се ръководи от законовите критерии по чл. 189, ал. 1 КТ. Преценката по чл. 189, ал. 1 КТ е задължителна за работодателя и нейното извършване е изискване за законност на наложеното дисциплинарно наказание. При спор относно наличието на това съответствие, съдът извършва контрол дали наложеното дисциплинарно наказание е съобразено с тежестта на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както и поведението на работника или служителя (вж. - решение № 133 от 23.04.2015 г. по гр. д. № 5394/2014 г., IV г. о., решение № 372 от 01.07.2010 г. по гр. д. № 1040/2009 г., ІV г. о. решение № 263 от 24.11.2015 г. по гр. д. № 2892/2015 г., ІІІ г. о. и др.). В случай, че при съобразяване на тези обстоятелства съдът констатира несъответствие на наложеното дисциплинарно наказание с нарушението, дисциплинарното наказание се отменя. По същината си тази преценка на съда се основава на обективно установените по делото данни за наличие на дисциплинарно нарушение, обстоятелствата, при които е извършено и конкретното поведение на работника/служителя. В случая, въззивният съд е приел, че допуснатото нарушение е първо за ищцата; че в предходните две години тя е атестирана с много добра оценка; че нарушението не е извършено умишлено или при груба небрежност; от него не са настъпили вредни последици нито за работодателя, нито за страната по делото; както и че при изпълнение на служебните си задължения ищцата фактически е постъпила по обичайния, установен като практика начин, за оформяне на съобщение, което е връчено от неин колега. След анализ и преценка на всички конкретни обстоятелства, при които е допуснато нарушението, съдът е счел, че наложеното най-тежко дисциплинарно наказание е несъразмерно тежко и обуславя незаконосъобразност на уволнението.
Предвид изложеното, не са налице основания за допускане на касационния контрол.
Върховният касационен съд намира за необходимо да посочи, че е недопустимо трудов спор, който подлежи на разглеждане по реда на бързото производство, уредено в ГПК, да приключва след десет години в първите две инстанции без да са налице обективни причини. В случая не става въпрос за същинското производство пред ОС – София, което е приключило в законоустановените срокове, а за първоинстанционното производство пред СРС (съдебното решение е написано 1 г. и 8 месеца след обявяването на делото за решаване) и за производството пред СГС, в което в продължение на 6 години членовете на съдебните състави са се отвеждали от разглеждането на делото. Подобни действия от страна на съдебните органи обезсмислят целта на правосъдието, още повече, когато се касае за спорове, имащи за предмет законосъобразността на уволнението на работник или служител.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 108 от 20.03.2024 г., постановено по възз. гр. д. № 118/2024 г. по описа на Софийския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.