Образувано е по касационна жалба на С. З. Ю., гражданин на Ирак, срещу Решение № 13 703/11. 12. 2008 г. по адм. д. № 8798/ 2008 г. на тричленен състав на ВАС, с твърдения за неправилност на същото като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалноправните разпоредби на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оплакванията за нарушение на материалния закон конкретно са за противоречие на решението с разпоредбите чл. 15, б."в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета на ЕС. В подкрепа на доводите си за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон представя решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейските общности постановено по преюдициално запитване на Холандски съд от 17. 10. 2007 г.
О. Д. агенция за бежанците, не взема становище по жалбата.
Участвалия по делото прокурор при Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба по изложените в нея съображения. Счита, че съдът в съответствие с доказателствата по делото и личната бежанска история на жалбоподателя е направил обосновани изводи за липсата на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ за предоставянето му статут на бежанец и хуманитарен статут. По тези съображения счита, че жалбата следва да бъде отхвърлена.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна по чл. 211, ал. 1 от АПК и в срока по чл. 210, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. По същество е и ОСНОВАТЕЛНА.
Производството по адм. д. № 8798/ 2008 г. на Върховния административен съд, тричленен състав е било образувано по жалба на С. З. Ю.,против Решение № 285/18. 06. 2008 г. на Председателя на ДАБ при Министерски съвет на РБ, с което на същия като гражданин на Ирак му е отказано предоставянето на стату - статут на бежанец по чл. 8 и хуманитарен статут по чл. 9 от ЗУБ. Въз основа на личната бежанска история на жалбоподателя и доказателствата за обстановката в Ирак, в частност тази в Багдад, столицата на Ирак, тричленния състав на ВАС е направил изводи за липсата на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ за предоставянето статут на бежанец и на хуманитарен статут на жалбоподателя. Приел е за законосъобразен извода на административния орган относно липсата на предпоставките по чл. 8 от ЗУБ за предоставянето му статут на бежанец. Липсват доказателства според съда същият да изпитва основателен страх за завръщането си в страната по произход поради преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическото му мнение и/ или убеждения, които изводи в тази му част се споделят изцяло от касационната инстанция. Съдът е стигнал до същия извод и относно отказа на административния орган да му предостави хуманитарен статут по чл. 9 от ЗУБ на жалбоподателя.
Решението на тричленния състав на ВАС в частта му, с която е оставено без уважение искането на жалбоподателя за предоставянето му на хуманитарен статут по чл. 9 от ЗУБ е неправилно. В тази част съдът неправилно е изтълкувал съдържанието на израза "тежки и лични заплахи срещу живота или личността на чужденеца като гражданско лице, поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт" употребен в разпоредбата н чл. 9, ал. 1, б. " в" от ЗУБ.
По делото е представено решение от 17. 02. 2009 г. на Съда на Европейските общности по повод отправено до него преюдициално запитване от Холандски съд относно тълкуването нормата на чл. 15, б. "в" , във връзка с чл. 2, б."д" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 г., относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. С. С. на Европейските общности, чието решение в съответствие с чл. 633 от ГПК,във връзка с чл. 144 от АПК е задължително за всички съдилища и учреждения в Р. Б., тежките и лични заплахи срещу живота или личността на молителя обхваща по-общ риск от посегателства и се позовава на " по-общи заплахи срещу живота или личността на цивилното лице, отколкото на конкретни актове на насилие." Заплахата според съда е заложена в една ситуация обобщена като " въоръжен вътрешен или международен конфликт". Според него насилието, което поражда заплахата се характеризира като " безогледно" когато се предполага неговото възможно разпростнение върху хора без оглед на личното им положение. Според съда " личните " заплахи следва да се схващат като обхващащи посегателствата срещу цивилни лица, независимо от тяхната идентичност, при което силата на безогледното насилие, определящо въоръжения конфликт, достига толкова висока степен, че се демонстират сериозни и потвърдени основания да се счита, че изпратено обратно в съответната държава или регион, цивилното лице единствено на основание присъствието си на територията на тази държава или регион, би било изправено пред реален риск да стане обект на тежки посегателства по смисъла на чл. 15, б. " в" от Директивата.
При постановяване на решението си относно отказа за предоставяне на хуманитарен статут тричленния състав на ВАС, не е преценил тълкувание на понятието " тежки и лични заплахи срещу живота или личността на бежанеца като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт" от Съда на Европейските общности и приложените по делото писмени доказателства, и по-конкретно становището на Дирекция "Б. И. и Африка " при Министрество на външните работи и Справката за обстановката в Ирак на отдел "Специализирана информация" при Дрекция " Межденародно сътрудничество и евроинтеграция при ДАБ", в които документи се съдържа информация за обстановката в Ирак и по-конкретно, че същата отговаря на така регламентираното от международното право определение за вътрешен или международен въоръжен конфликт. От сочените доказателства се установява, че обстановката в Багдад е определена като " зона с трайно повишено вътрешно напрежение и безредици... и има райони, в които опасността от убийства, отвличания и насилие не е изключена".
С оглед наличието на въоръжен конфликт в страната и обстановката в района на Багдад, в съответствие с цитираното по-горе тълкувание на чл. 15, ал. 1, б."в" от Директива 2004/83/ЕО, неоснователно на молителя с решението предмет на касационната жалба е отказано предоставянето на хуманитарен статут по съображения, че не е обосновал наличието на основанията по чл. 9, ал. 1, б. "в" от ЗУБ и не е ангажирал доказателства в тази насока. Делото като преписка следва да се върне на административния орган за нова преценка предпоставките на цитирания текст от ЗУБ, преценен през тълкуванието на употребените в него понятия, дадено в решението на Съда на Европейските общности.Принципът на единното тълкуване на Общонстното право налага националните юрисдикции и власти на държавите -членки на Общността еднакво да прилагат постановените решения по преюдициални запитвания при аналогични случаи. Да прилага Общностното право за национални съд означава да прилага правото на Общността, така, както е тълкувано от Съда на Европейските общности. То е задължително за всички съдилища и учреждения в страната, в това число и за административния орган и следва да се вземе в предвид от него при решаване на конкретния казус.
С оглед изложеното петчленния състав на ВАС приема, че оспореното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалноправната разпоредба на чл. 9, ал. 1, б. "в" от ЗУБ и като такова следва да бъде отменено..Вместо него следва да се постанови решение, с което се отмени решението на административния орган и делото като преписка се върне на Председателя на ДАБ при МС за ново произнасяне, съобразно указанията в мотивите на решението по прилагането на закона.
По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховния административен съд- Петчленен състав РЕШИ: ОТМЕНЯ
Решение № 13 703/11. 12. 2008 г. по адм. д. № 8798/ 2008 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, като вместо него ПОСТАНОВЯВА : ОТМЕНЯ
Решение № 285/ 18. 06. 2008 г. на Председателя на Държавната агенциа за бежанците при Министерски съвет на РБ. ВРЪЩА
делото като преписка на административния орган за ново произнасяне, съобразно задължителните указания на съда по тълкуването и прилагането на закона дадени в мотивите на настоящото решение. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Б. М. секретар: ЧЛЕНОВЕ:
/п/ М. К./п/ Ц. С./п/ А. К./п/ Г. Г.
Б.М.