Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Р. М. Р. - гражданка на Ирак, лично и в качеството й на законен представител на малолетните деца Ш. Р. М. и Ш. Р. М. против решение № 663 от 15.01.2009 г. по адм. дело № 9000 от 2008 г. на Върховния административен съд - III отделение.

Касаторът поддържа, че съдебното решение, с което е потвърдено решението на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет за отказ за предоставяне на статут на бежанец и на хуманитарен статут на основание липса на предпоставките по чл. 8 и 9 от Закона за убежището и бежанците, е неправилно поради нарушение на материалния закон, постановено е при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. По подробни съображения, развити в касационната жалба, моли решението да бъде отменено и да се укаже на административния орган предоставянето на хуманитарен статут на жалбоподателя.

Ответникът по касационната жалба - председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, като поддържа, че обжалваното решение е правилна.

Върховният административен съд - петчленен състав на I колегия, като прецени наведеното в жалбата касационно основание, приема касационната жалба за основателна поради следното:

С обжалваното решение тричленен състав на Върховния административен съд е отхвърлил жалбата на Р. М. Р., лично и като законен представител на малолетните й деца абанг Р. М. и Ш. Р. М. против решение № 327 от 27.06.2008 г. на председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 вр. чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗУБ на молителката и на малолетните й деца е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут по реда на Закона за убежището и бежанците. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че административният орган правилно е отказал предоставяне на статут поради липса на материалноправните основания по чл. 8 и чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. Така постановеното решение е неправилно.

Изводът на съда, че по отношение на жалбоподателя не се установяват предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, е в противоречие с разпоредбите на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ и на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Съгласно чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства като тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Според разпоредбата на § 1а от ДР на ЗУБ този закон въвежда разпоредбите на Директива 2004/83/ЕО на Съвета на Европейските общности, като в текста на чл. 15, б. "в" от последната са посочени като тежки посегателства: "тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт". Тази разпоредба е транспонирана в националното ни законодателство - в чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. С решение от 17.02.2009 г. Съдът на Европейските общности по преюдициално запитване е дал тълкуване на разпоредбата на чл. 15, ал. 1, б. "в" вр. чл. 2, б. "д" от Директива 2004/83/ЕО, а именно: 1) съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; 2) съществуването на такива заплахи може изключително да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи.

По делото са налице безспорни доказателства, включително становище на дирекция "Международно право" на Министерството на външните работи, че обстановката в Ирак може да се квалифицира като такава на вътрешен въоръжен конфликт по смисъла на международноправните норми. И доколкото касаторът е от гр. С. - С. И., а ситуацията там е определена като нестабилна с ширещи се прояви на крайно насилие, груби нарушения на човешките права и като цяло липса на правов ред, то заплахата от тежко посегателство спрямо тях е реална. С оглед наличието на въоръжен конфликт в страната и в съответствие с цитираното по-горе тълкуване на разпоредбата на чл. 15, ал. 1, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО неоснователно на молителите е отказано предоставяне на хуманитарен статут с единствения мотив, че същите не обосновават наличието на основанията по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, като не са ангажирани доказателства, от които да се направи извод, че за тях Ирак не е сигурна страна по произход.

Принципът на единно тълкуване на Общностното право налага на националните юрисдикции и власти на държавите - членки на Общността, да прилагат постановените решения по преюдициални запитвания при аналогични случаи. Постановеното от Съда на Европейските общности тълкуване се инкорпорира в тълкуваната разпоредба. Да прилага Общностното право за националния съд означава да прилага правото на Общността, така както е тълкувано от Съда на Европейските общности. Поради това посоченото по-горе тълкуване е задължително и следва да се вземе предвид от административния орган при решаването на настоящия казус.

С оглед изложеното съдът приема, че оспореното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови решение, с което да се отмени решението на председателя на Държавната агенция за бежанците, с което е отказан хуманитарен статут на молителите, а делото да се върне като преписка на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените указания по прилагане на закона.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - петчленен състав - I колегия, РЕШИ: ОТМЕНЯ решение №

решение № 663 от 15.01.2009 г. по адм. дело № 9000 от 2008 г. на Върховния административен съд - III отделение, и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ по жалбата на

Р. М. Р. - гражданка на Ирак, лично и в качеството й на законен представител на малолетните деца Ш. Р. М. и Ш. Р. М. решение № 327/27.06.2008г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при министерски съвет на Р. Б..

ВРЪЩА делото като преписка на председателя на Държавната агенция за бежанците за ново произнасяне съобразно дадените указания по прилагане на закона. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Н. У. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ В. К./п/ В. П./п/ Й. Д./п/ Л. М. Л.М.