О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 411

София,10.02.2025 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Търговска колегия, I отделение, в закрито заседание на двадесет и седми януари, през две хиляди и двадесет и пета година, в състав :

Председател: Елеонора Чаначева

Членове: Васил Христакиев

Елена Арнаучкова

след като изслуша докладваното от съдия Арнаучкова т. д.№ 1755 по описа на ВКС за 2024г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по подадената чрез адв.С. Л.-Н. от САК касационна жалба на ищеца И. Р. К. от [населено място] дол срещу решение № 217/05.04.2024г. по възз. т.д.№ 963/2023г. на САС. С него, след отмяна на решение № 260010/14.08.2023г. по т. д.№ 56/2020г. на ОС - Кюстендил, е отхвърлен предявеният от касатора против „Ин тех сълюшън“ ООД, [населено място], осъдителен иск за парично вземане, с правно основание чл.240, ал.1, във вр. с чл.79 ЗЗД, за сумата 143 440.43лв., като погасено по давност, и са присъдени разноски в тежест на касатора.

В касационната жалба са релевирани оплаквания за неправилност на решението – основания за касационно обжалване по т.3 на чл.281 ГПК – материална и процесуална незаконосъобразност и необоснованост. Касаторът намира за процесуално незаконосъобразен извода, че представеният в заверено копие договор за заем следва да бъде изключен от доказателствата по делото. В тази връзка поддържа, че по делото е проведено доказване на погиването на документа, поради наводнение на архива на ищеца, с удостоверение, което не е оспорено от ответника, и със свидетелски показания, установяващи, че архивът на ищеца се е намирал в наводненото помещение, в което сред другите документи е бил и процесният договор за заем. Оспорва и извода за погасяване по давност на претендираното вземане, предвид на това, че уговореният в неправилно изключения от доказателствата по делото договор за заем срок за връщане на заемната сума е до 30.06.2015г., а ИМ е подадена на 29.06.2020г. Искането е за отмяна на обжалваното решение и за уважаване на иска. Претендира за присъждане на направените разноски пред трите инстанции.

В приложеното към касационната жалба изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е въведено основанието по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК по следните въпроси:

1. При изплащане на сумата за заем, счита ли се, че договорът за заем е…? Необходимо ли е за валидността на договора за заем да се спазва някаква форма или простото съгласие, придружено с предаването е достатъчно за действителността на договора?

2. Допустимо ли е погасителната давност да започне да тече от момента на превеждане на заемната сума по банков път?

3. Представлява ли процесуално нарушение на първоинстанционния съд изготвянето на доклад, с който не са дадени указания в чия тежест следва да се възложи доказването на датата на възникване на задължение по договор за заем при направено възражение от заемополучателя за настъпила погасителна давност, без да е посочен началният момент, от който тя тече, и допустимо ли е въззивният съд да се позовава на тази давност, без да е дал указания относно тежестта на доказване на възражението на ответника?

4. Представлява ли процесуално нарушение изключването на дадено писмено доказателство, на което не е представен оригиналът, но е доказано, че той е погинал?

5. Възпрепятства ли непредставянето на оригинала на писмено доказателство неговото оспорване и доказване на неистинност на съдържанието или неполагането на подпис от ответното дружество?

Въведено е и основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, по което не са формулирани конкретни въпроси.

С подадения чрез адв. И. Г. от САК писмен отговор ответникът по касация „Ин тех сълюшън“ ООД оспорва наличието на основания за допускане на обжалване и основателността на касационната жалба.

Съставът на I т. о., въз основа на доводите на страните и данните по делото, намира следното:

Преди всичко в обжалваното решение е констатирано, че приложеното към ИМ копие от договор за заем е оспорено от ответника с отговора на исковата молба, в който е релевирано възражение, че документът е неистински, а с отговора на допълнителната искова молба ответникът е поискал от съда да задължи ищеца да представи оригинала на договора, с оглед възможността да оспори неговата автентичност, а с определение от 14.06.2021г. първоинстанционният съд е указал на ищеца най-късно до първото по делото заседание да представи договора в оригинал и да заяви дали ще се ползва от него. Въззивният състав е установил, че с писмена молба ищецът е заявил, че ще се ползва от документа, но не е представил оригинала му в срока, даден от първоинстанционния съд с определение от 14.06.2021г., а и до приключване на устните състезания. Направен е извод, че непредставянето на оригинал или на официално заверен препис води до прилагане на последиците на чл.183 ГПК – изключване от доказателствата по делото на представеното ксерокопие, съответно е процесуално незаконосъобразен извода, че процесният договор за заем съществува в писмена форма, в която е посочен срок за връщане на заемната сума. Съставът на апелативния съд е приел, че страните не спорят по отношение на предаването на сумите от ищеца на ответното дружество и това се установява от представеното по делото банково бордеро и от заключението на ССЕ по делото. Въз основа на доказателствата по делото съставът на апелативния съд е споделил извода на първоинстанционния съд, че между страните е възникнало заемно отношение по договор за заем. Намерил е обаче за неправилен извода, че задължението за връщане на заемната сума е с определен срок, съответно, че давностният срок започва да тече от изтичането му. Предвид изключването от доказателствата по делото на представеното от ищеца копие от договор за заем, въззивният състав е намерил, че задължението за връщане на заемната сума е без определен срок. Формирани са мотиви, че разпоредбите на чл.69, ал.1 ЗЗД и чл.240, ал.4 ЗЗД не променят началния момент на погасителната давност, определен в специалната норма на чл.114, ал.2 ЗЗД, а именно от деня на възникване на задължението. Направен е краен извод, че, при липсата на уговорен срок за връщане на заемната сума, погасителната давност започва да тече от сключване на договора/ възникване на задължението с предаване на сумите - съответно на 28.10.2014г. за първата сума и на 29.10.2014г. за втората сума и предвиденият в чл.110 ЗЗД 5-годишен давностен срок е изтекъл към момента на подаване на ИМ на 29.06.2020г. Предвид извода за изключването на представеното копие от договор за заем, въззивният състав е счел за неотносими релевираните доводи за симулативност на договора за заем, за наличие на прикрита сделка и т. н., поради което същите не са обсъждани.

Настоящият състав намира, че липсва основание за допускане на обжалване.

Както е изяснено в т.1 от ТР № 1/19.02.2010г. по тълк. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, извън случаите по чл. 280, ал. 2, предл.1 и 2 ГПК (вероятна нищожност и/ или недопустимост), допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалваното решение въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от въведените допълнителни предпоставки по т. 1 - т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК; Касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране; Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.

Неоснователността на искането за допускане на обжалване по релевираното основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК произтича от това, че по него касаторът не е формулирал конкретен правен въпрос.

Искането за допускане на обжалване е неоснователно и по поставените въпроси от № 1 до № 5, поради липсата на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК в смисъла, изяснен с т.1 на ТР № 1/19.02.2010г. по тълк. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС.

Въпрос № 1, свързан с действителността на договора за заем, предвид спазването на форма за сключването му, не е значим за крайния изход на спора. Видно от мотивите на обжалваното решение, въззивният съд не е приемал, че е необходимо спазването на форма за действителност на договора за заем, а е споделил извода на първоинстанционния съд, че между страните е възникнало заемно отношение по договор за заем.

Въпрос № 2, свързан с началото на погасителната давност на вземането за заемната сума, не предполага общозначим отговор извън конкретиката на поставения пред съда спор. Въпросът е израз на несъгласието на касатора с правилността на извода, че в разглеждания случай погасителната давност е започнала да тече от предаване на заемната сума. Правилността на решението е изключена от предмета на производството по чл.288 ГПК, а се извършва в производството по чл.290 ГПК.

По въпрос № 3, свързана с евентуално допуснато процесуално нарушение от първоинстанционния съд във връзка с доклада, не е налице общата предпоставка за допускане на обжалване, доколкото касаторът не твърди да е въвел подобно оплакване с подадения отговор на въззивната жалба. Въпрос № 3 и въпрос № 4 изискват проверка на процесуалната законосъобразност на въззивното решение, каквато не се извършва в селективната фаза на касационното производство.

Въпрос № 5 не съответства на мотивите на обжалваното решение. Изводът, че представеното ксерокопие от договор следва да бъде изключено от доказателствата по делото не се основават на възпрепятстване на оспорването и доказване на неистинността или неавтентичността на документа, а на наличието на предпоставките на разпоредбата на чл.183 ГПК, по приложението на която касаторът не поставя въпроси.

Поради изложеното, не следва да се допуска касационно обжалване.

С оглед на този изход на спора, на касатора не са дължими разноски. Разноски не се присъждат и на ответника, тъй като липсва таковда искане и доказателства за извършени разноски.

Мотивиран от това, съставът на I т. о.:

ОПРЕДЕЛИ :

Не допуска касационно обжалване на решение № 217/05.04.2024г. по възз. т.д.№ 963/2023г. на САС.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател :

Членове: