Производството е по гл. ХІІ от АПК.

Образуване е по касационна жалба на К. Д. Д., чрез повереника ѝ адв. И. Н., срещу решение № 880 от 30.04.2015 г. на Административен съд Пловдив по адм. д. № 628 по описа за 2014г. в частта му, с която е отхвърлена жалбата на Д. против ревизионен акт №[ЕИК]/24.10.2013г. на орган по приходите при ТД на НАП П. относно установените задължения за ДДС и лихви, подоходен данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2009 г. с лихви за забава и за закщъснителни лихви за забавено плащане на вноски за здравно осигуряване за 2008 г. Оплакванията на касатора са за противоречие на решението с материалния закон. Доводите са за неоснователно отнасяне на извършените от нея сделки на разпореждане с недвижими имоти към търговските сделки по чл. 1, ал. 1, т. 14 ТЗ и определянето им като проява на независима икономическа дейност по чл. 3, ал. 2 ЗДДС. Отрича качеството нова сграда на тази, в която са включени продаваните самостоятелните обекти, като се позовава на времето на придобиването на поземления имот с построената в него сграда. Сочи значението на характера на дейността по придобиване и продажба на недвижими имоти за определяне на източника на дохода от продажба и определянето на основата за облагане с подоходен данък. Не са наведени доводи срещу частта от решението, разрешаваща спора за съществуването на задължението за лихви за забавено плащане на вноски за здравно осигуряване. Иска отмяна на решението в обжалваната част, а имплицитно и на съответната част от РА.

Ответникът по касация – директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – П. изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира деловодни разноски.

Заключението на прокурора е за неоснователност на касационната жалба.

С оспорената част от първоинстанционното решение е отхвърлена жалбата на Д. срещу частта от РА, с която са ѝ определени...