Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

С решение № 953 от 18.05.2015 г., постановено по адм. д. № 2502/2014 г., Административен съд – Пловдив, е отменена писмена покана с изх. № 161331/19.08.2014 г. на директора на РЗОК – П.. С решението РЗОК – П. е осъдена да заплати на УМБАЛ [фирма] – П. направените деловодни разноски в размер на 4100 лв.

Срещу това решение е подадена касационна жалба от директора на РЗОК – П., чрез старши юрк. В. Х. с оплакване, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 1 и т. 3 от АПК. По съображения, изложени в касационната жалба, касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде потвърден обжалваният административен акт. Претендира се и присъждане на разноски, направени пред двете съдебни инстанции.

Ответникът – УМБАЛ [фирма] – [населено място], чрез процесуалния си представител адв. В. – в писмен отговор и в съдебно заседание излага съображения за правилност на обжалвания съдебен акт.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване.

Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, е основателна по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол пред Административен съд – Пловдив, е оспорената от УМБАЛ [фирма] – П. писмена покана изх. № 161331 от 19.08.2014 г. на директора на РЗОК - П., за възстановяване на получена без правно основание сума от 95 386.00 лв. за нарушения при изпълнение на 12 бр. клинични пътеки по...