8О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 372гр. София, 05.02.2025 годинаВ ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА

ЗОРНИЦА ХАЙДУКОВА

изслуша докладваното от съдия А. Б. т. д. № 1560 по описа за 2024г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Столична община, представлявана от адв. С. Н., срещу решение № 214 от 02.04.2024г. по в. т.д. № 984/2023г. на САС, ТО, 15 състав, с което след отмяна на решение № 539 от 24.04.2023г. по т. д. № 869/2021г. на СГС, ТО, 15 състав, допълнено с решение № 959 от 26.07.2023г., е отхвърлен предявеният от касатора против „Джи Пи Груп” АД иск с правно основание чл.92 ЗЗД за сумата 137 124,60 лева, представляваща неустойка за забава.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, както и необоснованост. Излага несъгласие с извода на въззивния съд, че извършеното прихващане представлява едностранно прихващане, при което активното вземане не е изискуемо и ликвидно и поради това изпълнителят не е изпаднал в забава на изпълнението на свое задължение. Намира за несъобразен със съдържанието на протокола за прихващане и на споразумението от 14.07.2020г. извода на въззивния съд, че изпълнението на задължението на ответника е обусловено от изпълнение на насрещни задължения на Столична община за приемане на извършените СМР по договора от 07.06.2018г. Сочи още, че в случая не е налице едностранно прихващане, а постигнато от страните споразумение за прихващане, и погасителният ефект е настъпил към датата на подписване на протокола за прихващане. Поддържа, че въззивният съд е допуснал нарушение на чл.20 ЗЗД при тълкуване на сключеното между страните съглашение. Излага и довод за допуснато нарушение на чл. 235, ал.2 ГПК.

В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът прави искане за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2 ГПК, като сочи следните материалноправни въпроси:

1. Ако страните са се споразумели да извършат т. нар. „договорно прихващане”, могат ли да се отклонят от диспозитивните разпоредби на чл.103 и сл. ЗЗД?

2. Обвързани ли са страните по един договор от уговореното между тях, ако се отклоняват от диспозитивните разпоредби на закона? Касаторът твърди, че въззивният съд се е произнесъл по въпросите в противоречие с определение № 328 от 15.02.2024г. по т. д. № 143/2023г. на ВКС, II т. о. и определение № 84 от 16.02.2011г. по т. д. № 594/2010г. на ВКС.

3. Длъжен ли е съдът, преди да изведе правните си изводи относно съдържанието на договорна клауза, да извърши тълкуване във връзка с останалите уговорки на относимия договор и действителната воля на страните при спазване на всички изисквания на чл.20 ЗЗД?

4. Може ли съдът да обоснове правни изводи, като се позове на част от уговорки по договора, без да държи сметка за пълното съдържание на договорния текст, в който се намира, за волята на страните, вложена в него, и целите, които преследват? Касаторът твърди, че по последните два въпроса е налице противоречие с решение № 79 от 25.07.2013г. по гр. д. № 538/2012г. на ВКС, ТР № 1 от 27.04.2022г. по тълк. д. № 1/2020г. на ОСГТК на ВКС, ТР № 4 от 29.04.2015г. по тълк. д. № 4/2014г. на ОСГТК на ВКС, решение № 100 от 10.08.2015г. по т. д. № 1191/2014г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 38 от 27.02.2012г. по гр. д. № 1227/2011г. на ВКС, II г. о., решение № 80 от 08.05.2012г. по гр. д. № 1315/2010г. на ВКС, IV г. о., решение № 103 от 06.11.2012г. по т. д. № 632/2011г. на ВКС, I т. о., решение № 546 от 23.07.2010г. по гр. д. № 856/2009г. на ВКС, IV г. о., решение № 16 от 28.02.2013г. по т. д. № 218/2012г. на ВКС, II т. о., както и че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

Касаторът излага и съображения за наличие на основанието по чл.280, ал.2 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение поради постановяването му в явно противоречие с процесуалния и материалния закон с оглед необсъждане на релевантните за спора доказателства и неизлагане на мотивите във връзка с правнорелевантните факти.

Ответникът „Джи Пи Груп” АД, представлявано от адв. М. П. и адв. В. Г., оспорва касационната жалба. Прави възражение за липса на основания за допускане на касационен контрол, като сочи, че първите два въпроса не съответстват на решаващите мотиви на въззивния съд, а и не е посочена практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, а по отношение на останалите въпроси не са налице допълнителните основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, тъй като са разрешени от въззивния съд в съответствие с практиката на ВКС. Оспорва довода за очевидна неправилност на въззивното решение. Излага и съображения за неоснователност на касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:

Касационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.

Въззивният съд е посочил, че производството е образувано по предявен от Столична община срещу „Джи Пи Груп“ АД осъдителен иск с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД за сумата 137 124,60 лева – мораторна неустойка, дължима съгласно протокол за прихващане с рег. № СОА20-ДР00-458/31.08.2020г. за неизпълнение на главно парично вземане в размер на 2 917 544,54 лева, дължима за периода от 01.10.2020г. до 16.11.2020г. Приел е, че с представеното по делото споразумение за прекратяване на договор № BG16RFO001-1.001-002-C01-S-02/СОА18-ДГ55-227/03.05.2018г., без отбелязана в него дата на сключване, но с регистрационен индекс на СО от дата 14.07.2020 г., страните са прекратили договора, сключен помежду им на 03.05.2018г., като са приели в чл.1, ал.4 от споразумението, че на връщане от изпълнителя на възложителя подлежи сумата 3 485 645,40 лева с ДДС, представляваща получен и неусвоен аванс по договора, както и сумата 388 987,68 лева - наложени неустойки по договора. Взел е предвид, че според чл.1, ал.6 от споразумението във връзка с прекратяване на договора подлежат на окончателно разплащане от възложителя на изпълнителя също и сумите по протоколи за изпълнени и приети от възложителя СМР /съгласно сертификати за междинни плащания/ или протокол образец №19, представляващи приложения към споразумението, на обща стойност 957 088.54 лева с ДДС, от която сума възложителят ще удържи наложените санкции по ал.2 - неустойки в размер на 388 987,68 лева. Приел е, че според чл.1, ал.7 от споразумението страните приемат, че вземанията по ал.4 от една страна и тези, представляващи произведение от сумите по ал.5 и ал.6, са насрещни, ликвидни и изискуеми от страните, поради което подлежат на прихващане и с оглед на това се съставя протокол за прихващане на сумите по ал.4 с произведение на сумите по ал.5 и ал.6, с което се уговарят, че насрещните им вземания ще се погасят до размера на по-малкото, а остатъкът от 2 917 544,54 лева с ДДС подлежи на плащане от изпълнителя към възложителя в срок от 30 дни, считано от датата на съставяне на протокола за прихващане с превод по сметката на СО, обслужваща договора. Посочил е, че съгласно приложения по делото протокол за прихващане с рег.№ СОА20-ДР00-458/31.08.2020 г., в който не е посочена дата на съставяне и който е към споразумение №СОА-ДГ55-412/14.07.2020г. по описа на СО за прекратяване на договора, на основание чл.1, ал.7 от споразумението и в съответствие с чл.103 и чл.104 от ЗЗД страните по делото са констатирали, че Столична община дължи на „Джи Пи Груп“ АД сума в размер на 957 088,54 лева с ДДС, произтичаща от изпълнени и приети от възложителя СМР дейности, а „Джи Пи Груп“ АД дължи на Столична община сума в размер на 3 485 645,40 лева с ДДС, представляваща сумата на получен и неусвоен аванс по договора, както и сума в размер на 388 987,68 лева, представляваща сума за наложени неустойки. Приел е, че с протокола страните са се споразумели да уредят отношенията си, като декларират съгласие да се извърши прихващане на насрещните им ликвидни и изискуеми вземания в съответствие с разпоредбите на ЗЗД и същите се считат за погасени до размера на най-малкото към датата на подписване на протокола, както и е изразено съгласие, че след подписването на протокола „Джи Пи Груп“ АД следва да преведе по банковата сметка на Столична община сумата 2 917 544,54 лева, а в случай че не изпълни задължението си в 30-дневен срок от регистрационния индекс на протокола, изпълнителят дължи на възложителя неустойка в размер на 0,1% от стойността на задължението за всеки ден закъснение.

Въззивният съд, във връзка със спора между страните относно датата на подписване на процесните споразумение № СОА-ДГ55-412/14.07.2020г. и протокол за прихващане с рег.№ СОА-20-ДР00-458/31.08.2020 г., е обсъдил заключението на допуснатата съдебно-компютърна експертиза и е приел, че споразумението е сключено между страните на 14.07.2020г., а протоколът за прихващане – най-късно на 31.08.2020г., и е намерил за неоснователни възраженията на ответника, че е недоказано двустранното подписване на споразумението за прекратяване на сключения между страните договор и подписването на протокола за прихващане към датата на регистрирането им в системата на СО.

Въззивният съд е намерил за неправилен извода на първоинстанционния съд, че представеният по делото протокол за прихващане с рег.№ СОА-20- ДР00-458/31.08.2020г. има характера на договор за спогодба по чл.365 ЗЗД, като е изложил съображения, че в него липсва изявена от страните воля за разрешаване на спор чрез взаимни отстъпки. Изтъкнал е, че в протокола се съдържа единствено декларативно изявление за постигнато съгласие за извършване на прихващане на конкретни насрещни задължения в съответствие с разпоредбите на ЗЗД, като изрично е посочено, че същите ще се считат за окончателно погасени до размера на най-малкото към датата на подписване на протокола. Във връзка с предпоставките на чл.103 ЗЗД за настъпване на последиците на извънсъдебно прихващане въззивният съд се е позовал на формираната постоянна практика на ВКС и е приел, че в конкретния случай вземането на „Джи Пи Груп“ АД към Столична община към момента на подписване на споразумение № СОА-ДГ55-412/14.07.2020 г. не е било ликвидно и изискуемо. Приел е, че в чл.1, ал.7 от споразумението страните са се съгласили, че във връзка с прекратяването на договора подлежат на окончателно разплащане от възложителя към изпълнителя също и сумите по протоколи за изпълнени и приети от възложителя СМР /съгласно сертификати за междинни плащания/ или протокол образец №19, представляващи приложение към споразумението. Намерил е, че по делото не е доказано подписването на посочените протоколи за изпълнени и приети от възложителя СМР или протокол образец №19 и прилагането им към споразумението към датата на сключването му, а е доказано, че протоколите за приемане на работата, както и двустранните сметки за изплащане на извършени СМР, са съставени едва на 05.11.2020 г. Приел е, че именно към посочената дата окончателно е станало ясно какви суми Столична община дължи на „Джи Пи Груп“ АД във връзка с прекратения между страните Договор № BG16RFO001-1.001-002-C01-S02/СОА18-ДГ55-227/03.05.2018г. Съобразил е, че според заключението на съдебно-счетоводната експертиза за сумите по протоколи за изпълнени и приети от възложителя СМР от 05.11.2020г. са издадени от ответника и осчетоводени в счетоводството на ищеца на 05.11.2000г. пет броя фактури, като всички фактури са осчетоводени в счетоводството на Столична община на 05.11.2020г., т. е. задължението в размер на 957 088,54 лева с ДДС е осчетоводено от ищеца на 05.11.2020г. въз основа на издадените на 05.11.2020г. фактури съгласно двустранно подписани протоколи за приемане на извършени СМР обр.№19 от 05.11.2020г. Взел е предвид, че споразумението за прекратяване на договора е отразено в счетоводството на ищеца на 17.11.2020г, след извършен превод на дължимата сума (след прихващане на вземанията) от „Джи Пи Груп“ АД от 2 917 544,54 лева по банковата сметка на Столична община, както и че задължението по чл.1, ал.6 от споразумението за прекратяване на договора е било осчетоводено в счетоводството на ищеца въз основа на 5 броя протокола за приемане на извършени СМР, всички от дата 05.11.2020г., и съответните фактури, издадени от ответника на 05.11.2020г., като в счетоводството на ищеца документите, представляващи 5 броя справки обр.22, всяка с протокол обр.19, са отразени на 05.11.2020г., към която дата е подписан акт обр.19 и от двете страни за приемане на СМР. Поради това въззивният съд е достигнал до извод, че едва на 05.11.2020г. вземането на „Джи Пи Груп“ АД към Столична община е станало ликвидно, т. е. определено окончателно по основание и размер, като на същата датата то е станало и изискуемо. Изтъкнал е, че в чл.3, ал.1 и ал. 2 от договор № BG16RFO001-1.001-002-C01-S-02/СОА18-ДГ55-227/03.05.2018 г. страните са договорили възложителят да превежда на изпълнителя аванс за изграждане на съответните пространства, предмет на договора, а според ал.4 на посочената разпоредба заплащането на общата стойност на договора ще се извършва чрез междинни плащания в общ размер на 60% въз основа на протокол за установяване на извършени СМР, съставен от изпълнителя и проверен и съгласуван със строителен надзор, сметка 22 и оригинална фактура за сума в 30-дневен срок. Позовал се е на практиката на ВКС по чл.20 ЗЗД и е достигнал до извод, че страните по делото са целели с подписаното споразумение № СОА-ДГ55-412/14.07.2020 г. да бъде постигнато съгласие за извършване на договорно прихващане на взаимни задължения, но съобразно разпоредбите на ЗЗД, като това с оглед договореностите както в чл.1, ал.6 от споразумението, така и предвид посочения в договор № BG16RFO001-1.001- 002-C01-S-02/СОА18-ДГ55-227/03.05.2018 г. начин на плащане, обективно е станало възможно най-рано едва след 05.11.2020г., когато са съставени изискуемите по договореностите между страните протоколи за изпълнени и приети от възложителя СМР или протокол образец №19 и когато задължението на „Джи Пи Груп“ АД е станало ликвидно и изискуемо. Посочил е, че изложеното се подкрепя и от изводите на вещото лице относно установената дата на вписване в счетоводството на ищеца на задължението на ответника, както и тази на отразяване в счетоводството на споразумението за прекратяване на договора. Приел е за безспорно установено, че „Джи Пи Груп“ АД е извършило плащане към Столична община на 17.11.2020г. на сумата 2 917 544,54 лева, която сума е посочена в протокола за прихващане, подписан между страните, като ответникът е прихванал своите задължения с окончателно установените на 05.11.2020г. вземания към ищеца и е изпълнил остатъчните си задължения в рамките на 30-дневния срок от протокола за прихващане. Поради това е достигнал до извод, че ответникът не е изпаднал в забава и не дължи претендираната от ищеца неустойка.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Първите два материалноправни въпроса по начина, по който са формулирани, не отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не са обсъждани от въззивния съд и не са обусловили решаващия му извод. Въззивният съд не е излагал съображения, че страните не са обвързани от сключеното между тях споразумение поради отклоняването му от диспозитивната разпоредба на чл.103 ЗЗД, а решаващият му извод относно момента на настъпване на извършеното прихващане е обусловен от преценката му относно действителната воля на страните след извършено от него тълкуване на споразумението за извършване на прихващане. От друга страна, посочените от касатора съдебни актове са определения по чл.288 ГПК и нямат характера на съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Поради това искането за допускане на касационен контрол по поставените въпроси е неоснователно.

Формулирани трети и четвърти материалноправни въпроси се отнасят до прилагането на чл.20 ЗЗД и тълкуването на договора и са поставени във връзка с твърденията на касатора, че направеното от въззивния съд тълкуване не съответства на действителната воля на страните. По поставените въпроси за приложението на разпоредбата на чл.20 ЗЗД и съблюдаване от съда на въведените с нея критерии е налице трайна и непротиворечива практика на ВКС. Съгласно константната практика на ВКС, обективирана в множество решения на ВКС /напр. цитираните от касатора решение № 100 от 10.08.2015г. по т. д. № 1191/2014г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 38 от 27.02.2012 г. по гр. д. № 1227/2011 г. на ВКС, ГК, II г. о., решение № 80 от 08.05.2012г. по гр. д. № 1315/2010г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 546 от 23.07.2010г. по гр. д. № 856/2009г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 16 от 28.02.2013г. по т. д. № 218/2012г. на ВКС, ТК, II т. о., както и служебно известните на съдебния състав решение № 502 от 26.07.2010 г. по гр. д. № 222/2009г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 46 от 07.03.2018 г. по гр. д. № 2489/2017г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 60169 от 28.01.2022г. по т. д. № 2012/2020г. на ВКС, ТК, I т. о. и др., при неяснота или спор относно точния смисъл и съдържание на договора или на отделни негови клаузи съдът е длъжен да извърши тълкуване според визираните в чл.20 ЗЗД критерии, за да изясни действителната воля на страните, като прилагането на критериите по чл.20 ЗЗД изисква съдът да тълкува отделните договорни уговорки във връзка една с друга и смисъла, който произтича от целия договор, като изхожда от целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността и като не подменя постигнатата от страните и обективирана в договора обща воля. Предвид така формираната практика и съобразявайки мотивите на обжалваното решение, настоящият състав намира, че е налице и допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по материалноправния въпрос за приложението на чл.20 ЗЗД при тълкуване на договорите за преценка на съответствието на въззивния акт с дадените разрешения.

По правилността на обжалваното решение настоящата инстанция ще се произнесе в решението си по чл.290 ГПК, поради което не следва да се обсъжда наличието на соченото основание за допускане на касационен контрол по чл.280, ал.2 ГПК.

На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата, касаторът Столична община следва да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане по същество на касационната му жалба в размер на 2742,49 лева.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 214 от 02.04.2024г. по в. т.д. № 984/2023г. на САС, ТО, 15 състав.

УКАЗВА на касатора Столична община в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за внесена по сметката на ВКС държавна такса в размер на 2742,49 лева, като при неизпълнение на указанието в срок, производството по жалбата му ще бъде прекратено.

След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на ІІ т. о. за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: