Р Е Ш Е Н И Е

№ 15

гр.София, 28.03.2012г.

в името на народа

Върховният касационен съд на Р. България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети януари през две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СВЕТЛА ЦАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

АЛБЕНА БОНЕВА

ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

при участието на секретаря Стефка Тодорова, като разгледа докладваното от съдия А. Бонева

гр. дело № 330 по описа за 2011 г.

взе предвид следното

Производството по делото е по чл. 290 ГПК и е образувано по касационна жалба, подадена от [фирма], [населено място] /в ликвидация/ срещу въззивно решение № 606/23.12.2010 г. на Пазарджишкия окръжен съд, постановено по гр. д. № 900/2010 г.

Касационно обжалване е допуснато с определение № 1300/13.10.2011 г. по въпроса допустимо ли по иск за отмяна на заповед за дисциплинарно наказание, съдът преюдициално да се произнесе и по законосъобразността на предходна заповед по чл. 120 КТ, чието неизпълнение е основание за санкциониране на работника от работодателя.

Работодателят /касатор/ поддържа, че заповедта по чл. 120 КТ е „влязла в сила” и щом не е отменена с нарочен иск, неизпълнението й от работника, може да се санкционира.

Насрещната страна С. В. Т. – М. не е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, нито е изразила становище по поставения правен проблем по-късно в хода на производството пред Върховен касационен съд.

Представено е влязло в сила решение на Пазарджишкия окръжен съд по гр. д. № 708/2010 г., в което е прието, че неоспорването по исков път /с нарочен иск/ на заповедта по чл. 120 КТ, я стабилизира /тя „влиза в законна сила”/, поради което нейната законосъобразност не може да се преценява във връзка с последвалата заповед за дисциплинарно наказание по повод неизпълнението й.

С обжалваното решение, въззивният съд приел, че заповедта, с която...