Нормативен текст

Чл. 120. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работодателят може при производствена необходимост, както и при престой, да възлага на работника или служителя без негово съгласие да извършва временно друга работа в същото или в друго предприятие, но в същото населено място или местност за срок до 45 календарни дни през една календарна година, а в случаи на престой - докато той продължава.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Промяната по предходната алинея се извършва в съответствие с квалификацията и здравословното състояние на работника или служителя.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работодателят може да възложи на работника или служителя работа от друг характер, макар и да не съответствува на неговата квалификация, когато това се налага по непреодолими причини.



Решение №670/06.11.2025 по гр. д. №1305/2025 на ВКС, ГК, III г.о., докладвано от съдия Невин Шакирова
Преценка на обезщетение за трудова злополука при съпричиняване и застраховка
получените от работника/служителя суми по сключен от работодателя договор за застраховане на работниците и служителите за риска трудова злополука подлежат на приспадане от размера на дължимото обезщетение по чл. 200 от КТ. „Справедливото“ обезщетяване е свързано с преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства, които са...
чл. 290 ГПК чл. 200, ал. 1 КТ
Свързани разпоредби
Абонирайте се, за да филтрирате по свързани разпоредби.