Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационни жалби на Л. А. Д. от [населено място] и А. П. М. в качеството му на директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – [населено място] при ЦУ на НАП срещу решение № 163/23.04.2015 г. по адм. дело № 485/2014 г. по описа на Административен съд – [населено място].

Л. А. Д. от [населено място] обжалва решението в частта, в която е отхвърлена жалбата му против РА №[ЕИК]/17.03.2014 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – [населено място], потвърден с решение № 239/03.06.2014 г. на директора на дирекция „ОДОП” – [населено място] за определения за довнасяне данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2010 г. в размер на 12 898, 20 лв. и лихви - 3 804, 21 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на решението в тази обжалвана част поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът е следвало да отмени изцяло обжалвания ревизионен акт на формално процедурно основание поради незаконосъобразно прилагане на процедурата за данъчно облагане по особения ред по чл. 122, ал. 1, т. 4 и 5 ДОПК, тъй като тези предпоставки не били налице. Според касационния жалбоподател в ревизионния доклад липсват каквито и да било констатации за наличие на посочените предпоставки като основание за облагане по особения ред, тъй като приходните органи изрично са констатирали, че за ревизирания период задълженото лице няма задължение да осъществява счетоводно записване на стопанските операции, нито за одиторска проверка на ГФО. Според касационният жалбоподател в ревизионния доклад изрично е записано на стр. 42, че „…В резултат на извършената ревизия не е установено несъответствие...