Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на Агенция за приватизация и следприватизационен контрол-С. против решение №460 от 28.01.2015 г., постановено по адм. д. № 3346/2014 г. по описа на Административен съд София град. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Моли за отмяната му.

К. П. П. от [населено място],чрез своя процесуален представител -адв.М., оспорва жалбата и моли решението да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата.

Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение е отменена заповед № 17/25.02.2014 г. на изпълнителния директор на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, с която служебното правоотношение на К. П. е прекратено на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) (ЗДСл).

От фактическа страна съдът приел, че П. е заемала длъжността счетоводител и ТРЗ в отдел "Финансово стопански дейности" в Агенцията.С. З № 2/29.01.2014г., органът по назначаването разрешил на П. ползването на отпуск за бременност и раждане за остатъка от 13 до 410 дни, считано от 08.02.2014 до 09.11.2014 г.,включително.

На 25.02.2014 година е издадена оспорената пред съда заповед № 17, с която изпълнителния директор на Агенцията, на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл - прекратява служебното правоотношение с К. П..

При така установеното съдът е направил извод, че соченото правно основание за прекратяване на служебното правоотношение - съкращаване на...