Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на К. Д. Т. от с. Ч., О. Х. срещу решение № 242/05.02.2013 г., постановено по адм. дело № 3519/2011 г. по описа на Пловдивския административен съд, с което е отхвърлена жалбата му против РА № 260800794/09.03.2009 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Х. (понастоящем ТД на НАП - гр. П.), потвърден с решение № 474/13.07.2009 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. П. при ЦУ на НАП за установени задължения за данък по чл. 35 ЗОДФЛ отм. за 2003 г. в размер на 7 183, 46 лв. и лихви за забава в размер на 4 695, 06 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът е изложил оплакване, че съдът не е обсъдил всички налични по делото доказателства, относими към съответните факти и по този начин е достигнал до необоснован извод, че не са оборени констатациите на ревизионния акт. Освен това, касатора е недоволен, че съдът не е кредитирал свидетелските показания, които са събрани за установяване на допустими по закон факти. Изложени са оплаквания за незаконосъобразност на изводите на съда относно заемните средства, както и относно доходите на семейството от селскостопанска дейност – отглеждане на буби в черничеви градини. Оплаквания са изложени в касационната жалба за това, че съдът не е приел за основателно възражението, че неправилно ревизията е извършена по реда на чл. 122 ДОПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и отмяна на ревизионния акт, както и за присъждане на направените по делото разноски. По делото са депозирани писмени бележки от адв. М. К., която се позовава на решение № 11145/29.07.2013 г. по адм. дело № 131/2013 г. на ВАС, VІІІ отделение относно ревизионния акт на съпругата на касатора Е. П. Т. за 2003 г. за данък по чл. 35 ЗОДФЛ отм. .

Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. П. при ЦУ на НАП в депозираните по делото писмени бележки на юриск. Ц. Д. я оспорва с искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, І отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна поради следните съображения:

Първоинстанционният съд е приел, че правилно ревизията е извършена по особения ред по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, поради констатирано от ревизията превишение на разходите над приходите, предвид установения укрит приход на основание чл. 122 ДОПК във връзка с чл. 18, ал. 2 и чл. 10 ЗОДФЛ за сумата от 27 046, 42 лв., която е подлежаща на облагане. Съдът е обсъдил назначената съдебно-счетоводна експертиза, която съдът не е кредитирал, тъй като в заключението му не са отразени разходи за придобиване на апартамент, което се установявало от разпита на свидетелката Делчева, както и на навес-сушилня и земя по договор от 16.05.1994 г. и дълготраен актив по договор от 02.05.1994 г. Относно твърденията на жалбоподателя за спестявания, които са отразени в допълнителното заключение на вещото лице, съдът е приел, че това не е установено с доказателствата по делото. Не са приети и възраженията на каса тора относно разходите за издръжка и живот на домакинството. В този смисъл съдът изцяло е възприел констатациите на ревизията за наличие на укрит доход, което е основание за ревизия по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, както и че облагането с ревизионния акт е само на превишението, без да се формира обща годишна данъчна основа. По този начин според съда не са обложени доходите от пенсия на жалбоподателя, които са необлагаеми, макар, че е следвало да се формира обща данъчна основа от констатираните доходи от търговска дейност като едноличен търговец, поради което е прието, че облагането е в полза на жалбоподателя и съдът е отчел забраната за влошаване на положението му съгласно чл. 160, ал. 5 ДОПК. Обжалваното решение е неправилно постановено.

Ревизията е установила, че за 2003 г. касаторът е подал ГДД по чл. 41 ЗОДФЛ отм. , в която е декларирал доходите от дейността му като едноличен търговец, както и внесен дължимия данък за облагане на тази дейност. Затова констатираното от първоинстанционния съд, че не са включени от ревизията доходите от дейността на касатора като едноличен търговец е необосновано. Обложени са доходите на касатора са от трудови правоотношения. Относно разходите за 2003 г. обсъдено е от ревизията, че касатора е дал в заем на сина си Т. Т. 30 000 лв. на 17.02.2003 г., както и че съпругата му Е. Т. също е предоставила на сина си в заем сума от 30 000 лв. на 14.06.2003 г., като ревизията е приел, че липсват доказателства за наличие на ресурс за такава обща за семейството сума през 2003 г. В същото време ревизията е включила общо сумата от 60 000 лв. като разходи и е установила превишение на разходите над приходите в размер на 54 092, 84 лв. или 1/2

за касатора 27 046, 42 лв., която сума е приета за облагаема и върху нея е изчислен данъка по чл. 35 ЗОДФЛ за 2003 г. в размер на 7 183, 46 лв. и лихва от 4 695, 06 лв. Приходните органи за разходите от 60 000 лв., които са включени в паричния поток на ревизираното лице с оглед твърденията му, че са дадени заедно със съпругата си в заем на сина им, са приели, че те представляват укрит доход, поради недоказването на техния произход.

Неправилно първоинстанционният съд е извършил преценка на доказателствата по делото относно формирането за 2003 г. на паричния поток на касатора. Съдът неправилно е игнорирал свидетелските показания на Д. М. и Я. Д., разпитани в съдебно заседание на 23.04.2012 г. От техните показания е установено, че касаторът заедно със съпругата си имат реституирани земеделски земи. Това обстоятелство се установява и от приложеното по делото решение от 27.07.1992 г. на поземлена комисия за възстановена земеделска земя на основание чл. 10б ЗСПЗЗ. Според свидетелите К. Д. и съпругата му са отглеждали буби, животни и тютюн. Тези показания, съотнесени към писмените доказателства по делото – договор за черничеви градини, предавателно-приемателна бележка № 147/23 от 13.11.1997 г. от СО „Булгартабак” за предаване на тютюн от К. Д., договор за покупка на навес-сушилня и при преценката в съвкупност на писмените и гласни доказателства, може да се направи извод, че ревизираното лице е получавало доходи, с които може да покрива разходите си. Независимо, че ревизията е извършена по особения ред, приходните органи са били длъжни да установят относимите факти и обстоятелства въз основа на обективни критерии след анализ по чл. 122, ал. 2 ДОПК. Вместо това, те са изградили констатациите си на предположения и съмнения, което не дава възможност на ревизирания субект да извърши пълно насрещно доказване, за да ги опровергае, каквото е задължението му по чл. 124, ал. 4 ДОПК. В този смисъл е и решение № 11145/29.07.2013 г. по адм. дело № 13182013 г. на ВАС, VІІІ отделение, с което е отменено решение № 2125/15.10.2012 г. по адм. дело № 3448/2011 г. на Пловдивския административен съд и е постановено решение по съществото на спора, с което по жалба на съпругата на касатора Е. Т. е отменен РА № 260800797/09.03.2009 г. за определения й данък по чл. 35 ЗОДФЛ отм. . С оглед на това, че са извършени същите фактически установявания, настоящият съдебен състав счита, че следва да се съобрази с решението на ВАС, VІІІ отделение.

Предвид гореизложеното, обжалваното решение е неправилно и са налице отменителните основания, посочени от касатора и затова подлежи на отмяна. На основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови решение по съществото на спора, с което РА № 260800794/09.03.2009 г за установените на К. Д. задължения за данък по чл. 35 ЗОДФЛ отм. за 2003 г. в размер на 7 183, 46 лв. и лихви за забава в размер на 4 695, 06 лв., бъде отменен като незаконосъобразен.

С оглед изхода на делото и направеното искане, на касатора следва да се присъдят направените за двете съдебни инстанции разноски в общ размер на 655 лв.

Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, І отделение, РЕШИ: ОТМЕНЯ

изцяло решение № 242/05.02.2013 г., постановено по адм. дело № 3519/2011 г. по описа на Пловдивския административен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ

РА № 260800794/09.03.2009 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Х. (понастоящем ТД на НАП - гр. П.), потвърден с решение № 474/13.07.2009 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. П. при ЦУ на НАП за установените на К. Д. Т. от с. Ч., О. Х. задължения за данък по чл. 35 ЗОДФЛ отм. за 2003 г. в размер на 7 183, 46 лв. и лихви за забава в размер на 4 695, 06 лв. ОСЪЖДА

дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. П. при ЦУ на НАП да заплати на К. Д. Т. от с. Ч., О. Х. 655 лв. направените разноски за двете съдебни инстанции. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Ф. Н. секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ С. А./п/ Б. Ц.

С.А.