О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 5430

София, 25.11.2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети септември, през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. П.

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

като изслуша докладваното от съдия Първанов гр. д. № 2907/2021 г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. Ф. Б. и И. И. Б., [населено място], чрез адвокат Ч. Д., против въззивно решение № 300 от 30.03.2021 г. по в. гр. д. № 3408/2020 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 2725 от 30.04.2020 г. по гр. д. № 3235/2019 г. на Софийския градски съд. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от касаторите отрицателни установителни искове срещу „ДСК А. Л. ЕООД, [населено място], че не дължат солидарно сумите: 13 491,52 евро – главница, 11 292,15 евро – законна лихва от 06.10.2011 г., 909,97 лева – разноски и 3819,40 лева – такси за ЧСИ, за събирането на които суми е образувано изпълнително производство въз основа на изпълнителен лист и заповед за изпълнение, издадени по реда на чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 42056/2011 г. на СРС, и са установени с влязло в сила решение по гр. д. № 4478/2012 г. на СГС.

Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от „ДСК А. Л. ЕООД, [населено място], чрез адвокат А. Н., с който се оспорват нейната допустимост и основателност. Направено е искане за присъждане на адвокатско възнаграждение въз основа на представените договор за правна защита и съдействие от 12.07.2021 г., списък на разноските по чл. 80 ГПК, фактура № [ЕГН] от 12.07.2021 г. и преводно нареждане от 16.07.2021 г.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта , Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следното:

Въззивният съд е приел, че са предявени за разглеждане обективно кумулативно съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, като ищците се позовават на изтекла в хода на образуваното изпълнително производство погасителна давност за търсените вземания. Когато длъжникът се позовава на давност, предмет на предявения по реда на чл. 439 ГПК иск не е съществуването или несъществуването на вземането, а съществуването или несъществуването на правото на принудително изпълнение, въпреки евентуалните прекъсвания или спирания на давността. Установено е, че въз основа на изпълнителен лист от 26.10.2011 год., издаден по реда на чл. 417 ГПК по гр. д. № 42056/2011 г. в полза на кредитора „ДСК А. Л. ЕООД за 85 884,60 евро главница, ведно със законната лихва от 06.10.2011 г. до окончателното изплащане, е образувано изпълнително дело при ЧСИ Н. П.. Принудителното изпълнение е спряно в хода на образуваното съдебно производство по реда на чл. 422 ГПК, което е приключило с влязло в сила на 10.09.2013 г. решение по гр. д. № 4478/2012 г. на СГС, с което искът на кредитора е уважен за сумата от 13 491,52 евро и ответниците са осъдени да заплатят 2587,70 лв. – разноски в исковото производство, 527,74 лв. – държавна такса в заповедното производство и 334,73 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Според чл.117, ал. 2 ЗЗД приложимата спрямо установените със съдебно решение вземания давност е винаги 5- годишна, считано от датата на влизане в сила на съдебното решение, поради което е прието, че от 10.09.2013 г. е започнала да тече погасителната давност за вземанията. Установено е, че след постановяване на решението изпълнителното дело е прехвърлено при ЧСИ М. П. и с молба от 11.04.2014 г. е поискано налагането на запор върху банковите сметки на длъжниците, а на 17.04.2014 г. взискателят е направил изявление за прихващане между дължимите от него разноски в исковото производство и присъдените на длъжниците. С обявление от 29.04.2014 г. е определено провеждането на публична продан в периода 16.05.2014 г. - 16.06.2014 г. с предмет недвижим имот, собственост на длъжниците, за който е установено, че е ипотекиран в полза на „Банка ДСК“ ЕАД, която се явява присъединен по право взискател. След осъществяването на публичната продан на 17.11.2014 г. на страните в изпълнителното производство е предявено разпределението на получената сума, както следва: 1803,60 лв. - за такси и разноски по изпълнителното дело, 2082,42 лв. - разноски на взискателя „ДСК А. Л. ЕАД, сумата от 3252,66 лв. - вземания на СО, сумата от 201 456,33 лв. - вземане на „Банка ДСК“ ЕАД, обезпечено с ипотека, и сумата от 7504,99 лв. - пропорционална такса по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ. Съдът се е позовал на приетата по делото счетоводна експертиза, според която въпреки проданта, вземането, за което е започнато принудителното изпълнение, не е било погасено изцяло, тъй като в полза на взискателя „ДСК А. Л. ЕАД са разпределени 2082,42 лв. Установено е, че освен получените от разпределението плащания, от длъжниците са извършени и частични такива на 22.04.2014 г. - от длъжника И. Б. и общо 12 регулярни превода в периода 28.10.2014 г. - 09.12.2016 г. от М. Б., постъпили чрез ЧСИ Г. Д.. Съдът е приел, че всяко от посочените плащания е прекъснало давността съгласно дадените в ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВСК разяснения, като от заключението на вещото лице е установено, че последното е от 10.01.2017 г. Направен е извод, че след тази дата е започнала да тече нова давност, която към датата на предявяване на иска 08.03.2019 г. не е изтекла. Допълнително е посочено, че с молба от 25.05.2018 год., с която взискателят е поискал от ЧСИ извършването на нова справка за налични банкови сметки на длъжниците и налагането на запор при наличието им, давността е била отново прекъсната. Посочено е, че настъпването междувременно на перемпция по изпълнителното дело е без правно значение за давността. Като неоснователно е отхвърлено и възражението на касаторите, че давността е изтекла в хода на съдебното производство, тъй като искът е предявен от длъжниците, а взискателят бездейства. Посочено е, че предявяването на отрицателния установителен иск от длъжника, че вземането е погасено по давност, при поддържано от ответника насрещно възражение за неизтекъл давностен срок, е действие прекъсващо давността, защото след предявяването му кредиторът не може да противопостави насрещен положителен иск със същия предмет, нито (в общия случай) да предприема действия за принудително изпълнение.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК са формулирани следните въпроси:

1. Допустимо ли е въззивният съд да тълкува тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, по което е постановено тълкувателно решение № 2/2013 г. на 26.06.2015 г.?

2. Ако съдът приеме, че е допустимо така направеното тълкуване от въззивния съд на ТР № 2/2013 г., откога следва да се приеме, че започва да тече нова погасителна давност и съответно двугодишните срокове по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК - в съответствие с даденото разрешение с т. 10 на ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС или от дата на постановяване на ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС?

3. Може ли да се приеме, че направените удръжки от трудовото възнаграждение на длъжника въз основа на наложен запор при принудително изпълнение представляват косвено признание на дълга, с което се прекъсва течението на погасителната давност, като се има предвид, че длъжникът е възразил срещу претендираното от ответника вземане по реда на чл. 414 ГПК?

4. Предявяването на отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК прекъсва ли давностните срокове?

5. Какво е значението на солидарността при течението на давностния срок?

6. При постановяване на съдебното решение следва ли съдът да зачете разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК?

Твърди се, че въпросите от първи до четвърти са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, като са посочени и конкретни съдебни решения, а останалите два са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

В изложението е цитирана практика на ВКС, с която се твърди, че е налице противоречие по поставените въпроси.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на въззивното решение.

Допускането на касационно обжалване на въззивното решение предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.

Първият и вторият въпрос са неотносими, защото не са обусловили изхода на спора, тъй като независимо от това кое от двете ТР ще се приложи, то давностният срок не е изтекъл.

По третия въпрос е налице трайна практика, формирана въз основа на разрешенията, дадени в т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. от 25.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК, ВКС. По смисъла на чл. 116, б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ. Доколкото плащането съставлява действие, предприето в изпълнение на приложения изпълнителен способ, то през целия период, през който са постъпвали редовни плащания от наложени запори, изпълнителният способ се е осъществявал и давност не е текла. Съдът не се е отклонил от възприетото, поради което не е налице твърдяното от касаторите противоречие.

Четвъртият въпрос е обусловил дейността на въззивната инстанция, но не е налице твърдяното основание за допускане на касационното обжалване. Цитираното в изложението решение на ВКС, с което касаторите твърдят противоречие, се отнася до придобивната давност, поради което е неотносимо към настоящия случай. Съгласно практиката на ВКС, на която се е позовал и въззивният съд, обективирана в решение № 257 от 30.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 694/2019 г., III г. о., ГК, давността е правна последица и санкция за бездействието на правоимащия кредитор, когато той е задължен и има възможност да действа, за да упражни правото си. Доколкото последиците от предявяването на отрицателен установителен и положителен установителен иск съвпадат по отношение на съществуването на изпълняемо право в полза на кредитора, то давност в хода на производството по чл. 439 ГПК не тече. С оглед посоченото не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е налице, когато по приложимата към казуса материалноправна или процесуалноправна норма няма правна уредба, поради което се налага прилагането на закона или на правото по аналогия, или когато правната уредба е непълна или неясна, поради което се налага тълкуване на закона, или когато съществуващата по приложението на тази правна норма практика на ВКС се нуждае от коригиране. В представеното изложение не се съдържа аргументация в посочения смисъл. Нормите на чл. 125, ал. 1 ЗЗД и чл. 235, ал. 3 ГПК са ясни и се прилагат непротиворечиво в практиката. С твърденията във връзка с поставените въпроси касаторите изразяват несъгласието си с изводите на въззивната инстанция по съществото на спора. Доколкото правилността на обжалваното решение не е предмет на проверка в производството по чл. 288 ГПК, въпросите не могат да обосноват допускането на касационното обжалване на соченото основание.

С оглед изхода от спора, направеното искане и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника „ДСК А. Л. ЕООД следва да се присъдят установените като реално направени разноски в размер на 1913,40 лв. въз основа на представения договор за правна защита и съдействие, фактура и преводно нареждане за посочената сума.

Мотивиран от изложеното, състав на Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 300 от 30.03.2021 г. по в. гр. д. № 3408/2020 г. на Софийския апелативен съд.

ОСЪЖДА М. Ф. Б. и И. И. Б., двамата от [населено място], да заплати на „ДСК А. Л. ЕООД, [населено място], 1913,40 лв. деловодни разноски.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.