Производството е по реда на гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.
Образувано е по жалба на “Агросем” ООД, представено от адв. П. Б., действаща и като съдебен адресат с адрес гр. В., ул. “Б. Ш.” № 12, ет. 2, ап. 5 срещу решение № 347/17.02.2012 г., постановено от Административен съд Варна по адм. д. № 1021/2011г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № 1004220/08.12.2010 год., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с решение № 16/18.02.2011 год. /в решението на съда е посочено решение № 724 от 24.09.2010 г./ на директора на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” гр. В. при „Централното управление” на Националната агенция за приходите в частта, с която са установени задължения за корпоративен данък за 2008 и 2009 год. в общ размер на 72 802, 22 лв. и лихви в общ размер на 9 757, 01 лв. Инвокира се неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и съществени процесуални правила. Според касатора съдебният акт не е мотивиран в съответствие с чл. 236, ал. 2 от ГПК. Утвърждава осъществяването на предпоставките на чл. 179 отм. от ЗКПО за преотстъпване на корпоративен данък като регистриран земеделски производител за 2008 и 2009 г. Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт и решаване на спора по същество с отмяна и на РА. Претендират се разноските по производството.
Ответникът по касация – директора на дирекция “ОУИ” Варна, не изразява становище по жалбата.
Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата.
В обхвата на проверката по чл. 218, ал. 1 от АПК и след обсъждане на доводите на страните, съдът прие следното:
С оспорения пред АС Варна ревизионен акт са установени задължения на “Агросем” ООД за отчетните 2008 и 2009 г. за корпоративен данък в общ размер 72 850.23 лева и лихва 9 767.99 лева. За 2008 г. определените задължения са 39 741.94 лева, а за 2009 г. – 33 378.29 лева. За да установят задължения в тези размери органите по приходите не са възприели определения от ДЗЛ в ГДД за двата отчетни периода данъчен резултат. Така по ГДД по чл. 92 от ЗКПО с вх. № 080000200517-242/10.03.2009 год. декларираният от дружеството счетоводен финансов резултат е печалба в размер на 1 469 811, 01 лв. Формираният след съответните преобразувания данъчен финансов резултат е 408 872, 72 лв. За него по чл. 20 от ЗКПО е определен корпоративен данък за 2008 год. в размер 40 887, 27 лв., от които 26 526, 47 лв. са преотстъпени по реда на чл. 179 от ЗКПО и е изчислен данък за внасяне в размер на 14 360, 80 лв., внесен на 06.04.2009 год. Данъчното задължение е определено при съотношение между нетните приходи от продажби на непреработена селскостопанска продукция и другите приходи - за освободената част 93, 7% и облагаема 6, 3%. Установяванията на приходната администрация са за данъчна загуба от непреработена селскостопанска продукция. Според органите по приходите неправилно отписаните задължения по с/ка 791 в размер на 1 310 546, 60 лв. са включени при формиране на данъчната печалба от непреработена растителна продукция в съотношение 1 227 982, 16 лв. за прилагане разпоредбите на чл. 179 от ЗКПО и 82 564, 44 лв. за облагаема печалба, върху която се дължи пълния размер на данъка. Прието е, че приходът от отписани задължения към свързани лица не са такива от непреработена селскостопанска продукция и преотстъпването на данъка по чл. 179 отм. от ЗКПО е неприложимо. На основание чл. 26, т. 1 от ЗКПО е увеличен финансовия резултат на дружеството със сумата в размер на 12 897, 55 лв., представляваща разход несвързан с дейността /относно това увеличение липсват оплаквания от жалбоподателя/. При формирането на данъчния финансов резултат са взети предвид пренесените загуби от периода 2003 – 2005 г. В ГДД за 2009 г. дружеството е заявило счетоводен финансов резултат – счетоводна печалба в размер на 1 011 743, 38 лв., като разлика между общо приходи по ОПР – 3 849 746, 04 лв. и общо разходи в размер на 2 838 002, 66 лв. След преобразуванията е формиран финансов резултат – данъчна печалба в размер на 1 004 948, 80 лв. Съгласно чл. 20 от ЗКПО е определен полагащ се корпоративен данък за 2009 год. в размер на 100 494, 88 лв., част от който в размер на 56 512, 70 лв. е преотстъпен по реда на чл. 179 от ЗКПО и разлика в размер на 43 982, 18 лв. Декларирана е отстъпка по чл. 92, ал. 5 от ЗКПО в размер на 439, 82 лв. и дължим данък от 43 542, 36 лв. През периода са внесени авансови вноски в размер на 13 500 лв. и разлика за внасяне 30 042, 36 лв., внесен на 31.03.2010 год. Приходната администрация е отрекла във формирането на прихода от непреработена селскостопанска продукция да участва отписаното задължение към съдружника А. В., както и извънредните приходи от земя и сгради. Така е изключила предпоставките на чл. 179 отм. от ЗКПО и преотстъпеният корпоративен данък е определен по реда на чл. 169 от ЗКПО.
Административният съд е възприел изцяло интерпретираната от приходната администрация фактическа обстановка и правните й изводи. Изследвал е предпоставките за упражняване на правото на преотстъпване на корпоративен данък в хипотезата на отменения чл. 179 от ЗКПО и е обосновал отсъствието им. Позовал се е на легалните дефиниции на понятията „неразпределяеми приходи” и „непреработена растителна и животинска продукция” в § 1, т. 18 и 27 от ДР на ЗКПО. Изключил е отнасянето на отписаните задължения към свързани лица от кръга на приходите от непреработена селскостопанска продукция и съответно правото на преотстъпване в размера по чл. 179, ал. 1 отм. от ЗКПО, вместо в този определян по чл. 169 от същия закон. Решението е правилно.
Първоинстанционната проверка за законосъобразност на ревизионния акт е извършена в обхвата по чл. 160, ал. 2 от ДОПК, а заключителният съдебен акт е със съдържанието по чл. 172а, ал. 1 от АПК и е мотивиран в съответствие с чл. 172а, ал. 2 от АПК във вр. с § 2 от ПЗР на ДОПК. Решението е основано на доказателствата по делото и на закона в съответствие с чл. 235, ал. 2 от ГПК във вр. с § 2 от ДРДОПК. Макар и лаконични, ясни са изводите на съда за причините, поради което е отрекъл правото на преотстъпване на корпоративния данък по чл. 179 от ЗКПО.
Спорът е относно съществуването у касатора на определените от него в ГДД за 2008 и 2009 г. размери на преотстъпения корпоративен данък. До отмяната на чл. 179 от ЗКПО, обн. в ДВ бр. 95/2009 г., в сила от 01.01.2010 г., за земеделските производители съществува правото на преотстъпване на корпоративен данък в размер 60% за данъчната им печалба от непреработена растителна и животинска продукция. Наред с изискванията за принадлежност на субекта на правото на преотстъпване към регистрираните земеделски производители, с ал. 2 на чл. 179 от ЗКПО е въведено изискване преотстъпения данък да са инвестира в данъчни дълготрайни материални и нематериални активи, необходими за дейностите по ал. 1 и то в срок да края на годината следваща тази, за която се ползва преотстъпването. Общите предпоставки за правото на преотстъпване са тези по чл. 167 от ЗКП и по тяхното осъществяване не се спори. Привилегията на чл. 179, ал. 1 отм. от ЗКПО засяга единствено разпределянето на данъка върху данъчната печалба от непреработена растителна и животинска продукция. Отнасянето към приходите от такава продукция на отписаните задължения към свързани лица, който не са доставчици на стоки и услуги за производството на селскостопанската продукция, е неправилно. Съответно неправилно е и формирането на данъчна печалба за преотстъпването по чл. 179, ал. 1 отм. от ЗКПО при отчитането на тези приходи. Като не се включат в приходната част отписаните задължения и след редукцията с коефициента по чл. 169, ал. 1 от ЗКПО /съотношението между нетните приходи от продажби от дейностите с право на преотстъпване към всички нетни приходи от продажби и то определеното от ДЗЛ – 93.7 % към 6.3 %/, резултатът за дейността по чл. 179, ал. 1 отм. от ЗКПО за 2008 г. е данъчна загуба. Без положителен данъчен резултат от обсъжданата дейност липсва предмет на облагане, за който да се преотстъпи данъка в размер 60 %. Приходите от отписаните задължения основателно са взети предвид при определянето на положителния данъчен финансов резултат по чл. 18, ал. 2 от ДКПО и към него е отнесена данъчната ставка по чл. 20 от закона.
Аналогично и съответно на закона за отчетната 2009 г. приходите от отписаните задължения към свързани лица не са включени в определянето на данъчния финансов резултат за дейностите по чл. 179, ал. 1 отм. от ЗКПО. Така правилно е изчислена данъчна печалба от тези дейности в размер 385 573.55 лева, от които за преотстъпване по чл. 179, ал. 1 отм. от ЗКПО 60 % или 231 344.13 лева, респ. при отнесена към тази сума данъчна ставка по чл. 20 от ЗКПО преотстъпения данък е 23 134.41 лева /вместо определения от ДЗЛ 56 512.70 лева/. С размера на преотстъпения данък е намалено общото данъчно задължение по ЗКПО.
Изложеното е основание за оставяне в сила на решението на Административен съд Варна.
При този изход на спора на касатора не се следват разноски, а ответникът не е поискал присъждане на такива /той няма и право на разноски при действието на чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК и предвид присъждането им от първата инстанция/.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 347/17.02.2012 г., постановено от Административен съд Варна по адм. д. № 1021/2011г. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ З. Ш. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ М. Д./п/ Б. Ц. Б.Ц.