Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 36, ал. 2 от ЗСВ (ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) (ЗСВ).
Образувано е по жалба на Т. К. Б. от [населено място] против решението по допълнителна т. 62.1 от протокол № 10 от заседанието на Висшия съдебен съвет (ВСС), проведено на 25.02.2016 г., в часта му, с която е намалена щатната численост на Военен съд - [населено място] с 1 (една) заета щатна бройка за длъжността „съдебен администратор”. Поддържат се доводи за незаконосъобразност поради нарушения на административнопроизводствените правила, липса на мотиви и противоречие с относимите материалноправни разпоредби. Иска се отмяна на оспорения административен акт.
Ответникът – Съдийска колегия на Висшият съдебен съвет, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Топалова, в писмено становище и в съдебно заседание излага доводи за неоснователност на жалбата. Поддържа теза, че оспореното решение е взето от компетентен орган при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Моли жалбата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Заитересованата страна Административен ръководител - Председател на Военен съд - [населено място], моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.
При преценка на допустимостта на жалбата съдът съобразява, че с определение № 7428 от 21.06.2016 г., постановено по адм. д. № 5343/2016 г. по описа на Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, е отменено определение № 3753 от 01.04.2016 г., постановено по адм. д. № 3660/2016 г. по описа на ВАС, VІ отделение и делото е върнато за разглеждане по същество. Съгласно нормата на чл. 235, ал. 2 АПК определението на печленния състав на Върховният административен съд е задължително за настоящия тричленен състав.
Последният, след като съобрази доводите в жалбата, становищата на страните и доказателствата по делото, приема следното от фактическа и правна страна:
По делото не е спорно, че жалбоподателката е заемала длъжността „съдебен администратор” във Военен съд - [населено място], която длъжност попада в общата администрация на съда.
С решение по т. 10.3 от протокол № 51 от 09.12.2015 г., Комисията „Съдебна администрация” на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет е постановила да предложи на ВСС намаляване на щатната численост на Военен съд - [населено място], с две щатни бройки, една от които за длъжността „съдебен администратор” и е внесла предложението за разглеждането му в дневния ред на заседанието на ВСС за 17.12.2015 г. Поради оттеглянето й в цитираното заседание, което е станало в защита на интересите на жалбоподателката, предложението е внесено отново като допълнителна точка към дневния ред за заседанието на ВСС, насрочено за 25.02.2016 г. В предложението са изложени мотиви за оптимизиране на ръководните длъжности в общата администрация на съда и необходимост от повече служители в специализираната му администрация, предложение на административния ръководител, наличие на длъжност „административен секретар”, съотношение на брой служители към брой магистрати 3.67, което е над средното за военните съдилища в страната.
Решението по допълнителна т. 62. 1 от протокол № 10 от заседанието на Висшия съдебен съвет (ВСС), проведено на 25.02.2016 г., в часта му с която е намалена щатната численост на Военен съд - [населено място] с 1 (една) заета щатна бройка за длъжността „съдебен администратор” е взето от компетентния орган и в необходимата форма. Макар, че в оспореното решение да не е посочено правното основание за неговото издаване, то предвид правомощието на Висшия съдебен съвет, регламентирано в чл. 30, ал. 1, т. 3а (ДВ, бр. 1/2011 г.) от ЗСВ се налага извода, че ответникът има правомощието да определя броя на съдебните служители в органите на съдебната власт. Съгласно цитираната норма, в посочената й редакция, за осъществяване на правомощията си, определени в Конституцията, Висшият съдебен съвет определя броя на съдебните служители съобразно степента на натовареност - по предложение на или след съгласуване с административните ръководители на органите на съдебната власт. Това изискване е предвидено и в чл. 341, ал. 2 ЗСВ, съгласно която разпоредба броят на съдебните служители се определя от ВСС по предложение на съответния административен ръководител в съответствие със степента на натовареност на органа на съдебната власт, определена от ВСС.
Противно на твърдяното от жалбоподателката, оспореното решение на ВСС съдържа подробни и обосновани мотиви, отразени в пълния стенографски протокол. Предложението е докладвано от члена на ВСС и председател на Комисия „Съдебна администрация” К. Н., която излага съображения относно актуалното състояние на щата на Военен съд - [населено място], броят на съдиите в този съд, политиката на комисията „Съдебна администрация” и на ВСС по управление на човешките ресурси, също така и по овладяване на растежа на съдебната администрация през последните пет години, което е обратно пропорционално на намаляващите като постъпления дела в съдилищата. Изрично е обсъдено и становището на жалбоподателката, като е предложено в решението да бъде вписано задължение на административния ръководител на съда да преназначи служителката на свободната длъжност „деловодител”. Членът на ВСС - Г. Г., предлага отлагане на гласуването до преназначаването на Б. на посочената длъжност, като същевременно отчита слабата натовареност на съда и малкия брой съдии в него.В отговор на това предложение членът на ВСС - К. Н., пояснява, че са правени опити за преназначаване на съдебния администратор на длъжността „административен секретар”, а заемащият последната длъжност на по-ниска длъжност, но при липса на съгласие от административния секретар и правата му по Кодекса на труда, това не може да бъде осъществено. Изрично е посочено, че Военен съд - [населено място] е единственият военен съд, в който има заети длъжности „съдебен администратор” и „административен секретар”. Членът на ВСС - Л. П., изтъква конкретни съображения за ниската натовареност на съда (5.22),съотношението на магистрати към служители, което в случая е над средното, администрацията във Военен съд - [населено място] е много по-разширена, като в последния съществуват едновременно длъжности „съдебен администратор” и „административен секретар”, което не е така във Военноапелативния съд, във Военноокръжния съд в [населено място] и в [населено място]. Членовете на ВСС - Г. К. и К. Н., излагат принципното становище на Комисия „Съдебна администрация” при съдилища с численост до пет магистрати да съществува само длъжността „административен секретар”. Предложението е подкрепено и от членовете на ВСС - Г.К. и Е. А..
От изложеното се налагат изводи, че решението е съобразно с действащите норми на чл. 30, ал. 1, т. 3а (ДВ, бр. 1/2011 г.) от ЗСВ и чл. 341, ал. 2 ЗСВ, които определят като критерий степента на натовареност на органа на съдебната власт – изказване на члена на ВСС и Председател на Върховния касационен съд Л. П..
Относно критерия „съотношение на брой магистрати към брой съдебни служители” и неговото оповестяване следва да се имат пред вид, решенията по т. 35.2.3 и по т. 35.2.5 от протокол № 7 от заседанието на ВСС, проведено на 04.02.2016 г., което е предшествано от доклад, съдържащ обсъждане, разработка и приемане на критерии за оптимизиране на щатната численост на съдебните служители, обобщаващ резултатите от проведена работна среща с председателите на съдилищата от всички нива на органите на съдебната власт, 19-21 ноември 2015 г. Решенията по т. 35 от протокол № 7 от заседанието на ВСС, проведено на 04. 02. 2016 г. са обявени на интернет-страницата на ВСС и са станали достояние на заинтересованите лица, вкл. и на жалбоподателката, която е представила протокола по делото.
Видно от съдържащите се по делото предходни решения на Комисия „Съдебна администрация”, от тази комисия и от ВСС (отложено разглеждане на случая) са положени усилия за преназначаване на Б. на друга длъжност в същия съд, но пред вид нежеланието на служителката, заемаща длъжността „административен секретар” да бъде преназначена на друга длъжност (лист 69 ) и нейните права по чл. 118 КТ, преназначаването на жалбоподателката на тази длъжност не е било възможно. В тази връзка не е спорно, че на Б. не е предлагано да заеме длъжността „административен секретар”, тъй като тази длъжност не е била вакантна. С оглед решението по допълнителна т. 62.2 по протокол № 10 от заседанието на Висшия съдебен съвет (ВСС), проведено на 25.02.2016 г. на жалбоподателката е предложено да заеме свободната длъжност „съдебен деловодител”, но тя е отказала (лист 77) и със заповед № РД-14/53 от 20.04.2016 г. на Административния ръководител - Председател на Военен съд - [населено място], трудовото й правоотношение е било прекратено – лист 82 по делото. При това положение оплакването за нарушение на т. 35.2.2 от решенията по протокол № 7 от 04.02.2016 г., е неоснователно.
Що се касае до факта, че в мотивите към решението на ВСС е посочено принципното становище на негови членове, при администрации с до пет магистратски длъжности да има само една длъжност „съдебен администратор” или само „административен секретар”, то действително тази конкретизация е извършена едва с решение по т. 91 от протокол № 17 от заседанието на ВСС, проведено на 07.04.2016 г., т. е. след издаване на процесното решение. Но това нарушение не би могло да доведе до различен резултат по случая, пред вид съобразените от ВСС данни относно администрацията на Военен съд - [населено място] и решенията по т. 35 от протокол № 7 от заседанието на ВСС, проведено на 04.02.2016 г.
Определянето на броя на съдебните служители, както и разкриването и съкращаването на съдебни длъжности е изключително правомощие на ВСС. Съветът постановява своите актове в условията на оперативна самостоятелност, без да има нормативно установено задължение да се съобразява с отправените до него искания на засегнатите съдебни служители. В случая, без да има такова законово задължение, кадровият орган на съдебната власт е положил усилия, независимо от съкращаването на щата, да устрои на работа служителката, чиято длъжност се съкращава.
Неоснователни са и оплакванията на Б., че длъжността „съдебен администратор” съществува в Правилник за администрацията на съдилищата, както и в Класификатора на длъжностите по чл. 341 ЗСВ, поради което е налице пречка за съкращаване на тази длъжност. В тези актове по принцип се уреждат функционалните задължения за посочената длъжност, мястото й в администрацията, изисквания за заемането й и др. Това не означава, че ВСС е длъжен да поддържа тази длъжност в администрациите на съдилищата, независимо от тяхната натовареност и брой на магистратите в тях.
Оптимизирането на длъжностите в съдебната администрация, включително и чрез съкращаване на някои от тях, е свързано освен с правомощията на Съвета по чл. 30, ал. 1, т. 3а (ДВ, бр. 1/2011 г.) от ЗСВ и по чл. 341, ал. 2 ЗСВ и с правомощието му по чл. 30, ал. 1, т. 1 ЗСВ, в ред. ДВ, бр. 1/2011 г.,а именно да контролира изпълнението на бюджета на съдебната власт.
Оперативна самостоятелност в случая е упражнена съгласно изискванията на чл. 4, ал. 2 и чл. 6 от АПК - с избраната от органа възможност се постига целта, за която законът го е оправомощил да издаде акта. В случая не е било възможно решение, по-малко обременително за трети лица или осъществимо с по-малко обществени разходи (средства, усилия и време). Длъжостта, която жалбоподателката е заемала, е с най-високо възнаграждение спрямо останалите длъжности на съдебни служители.
По изложените съображения се приема, че оспореното решение на ВСС е постановено при съблюдаване на административнопроизводствените правила, на материалния закон и целта му, поради което подадената срещу него жалба се явява неоснователна.
Предвид изхода по спора, своевременно направеното искане за присъждане на разноски и съгласно чл. 143, ал. 4 АПК, в полза на ответника се присъжда сумата 300 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т. К. Б. от [населено място] против решението по допълнителна т. 62.1 от протокол № 10 от заседанието на Висшия съдебен съвет (ВСС), проведено на 25.02.2016 г., в часта му с която е намалена щатната численост на Военен съд - [населено място] с 1 (една) заета щатна бройка за длъжността „съдебен администратор”.
ОСЪЖДА Т. К. Б. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплати на Висшия съдебен съвет - [населено място], [улица] сумата 300 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.