Производството е по реда на гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], представено от адв. У. Т., срещу решение № 6059/14.10.2015 г. на Административен съд София-град /АССГ/ по адм. д. № 10617/2014 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № 2151401177/30.06.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – С.. Доводите на касатора са за допуснато от съда нарушение на съдопроизводствените правила при преценката на писмените доказателствени средства – фактури, счетоводни регистри и заключението на ССЕ при формиране на фактическия му извод за неосъществяване на доставките, по които с РА е отречено съществуването на правото на приспадане на данъчен кредит на дружеството. Противопоставя на направените в негова вреди изводи от отсъствието на доказателствени средства за превозването на стоката довод за осъществен превоз за сметка на предходен на прекия му доставчик. Иска отмяна на обжалваното решение и на РА.

Ответникът по касация директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – С., чрез повереника си юрисконсулт Зарева отрича основателността на жалбата. Претендира деловодни разноски.

Заключението на прокурора е за неоснователност на касационната жалба.

Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното:

С оспорения пред АССГ ревизионен акт са установените в тежест на [фирма] задължения за ДДС в размер 4 249.08 лева и за закъснителна лихва в размер 1 178.89 лева в резултат на извършена корекция на декларирания от РЛ резултат по ЗДДС за данъчен период м. 09.2011 г. заради отказ на приходната администрация да признае правото на приспадане на данъчен кредит на търговеца, упражнено в този данъчен периоди. Отреченото данъчно право е в размера на определеното данъчно задължение по две фактури, издадени от [фирма] с предмет на доставките стоки – различни видове...