Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на единадесети май две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т. Н. ЧЛЕНОВЕ: Д. П. Е. И. при секретар Г. У. и с участието на прокурора Ц. Б. изслуша докладваното от съдията Е. И. по административно дело № 8423 / 2021 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.160, ал.7 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба подадена от Директор на Д. О. и данъчно-осигурителна практика гр.София срещу решение №4606 от 09.07.2021 г. постановено по адм. д.№ 400 по описа на Административен съд София град за 2021 г., с което е отменен ревизионен акт №Р-22002219008544-091-001 от 12.08.2020 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение №1710 от 09.11.2020 г. на Директора на Дирекция ОДОП гр.София. С отменения ревизионен акт на Арко дизайн ЕООД е начислен допълнителен данък по чл.86, ал.1 и 2 от ЗДДС, в размер на 45 860.76 лв. главница и лихви в размер на 15 226.17 лв.

Според твърденията на касатора са налице всички основания по чл.209, т.3 от АПК за отмяна на постановеното съдебно решение.

Възразява се срещу изводите на решаващия състав, че сумите по издадените фискални бонове от шестте дружества не са приход на Арко дизайн ЕООД, като последното дружество е отразило собствените си продажби в дневниците за продажби на КамалаООД, К. К. ЕООД; У. Х. ЕООД; Агро-Пи ЕООД; Аранда ЕООД и Е. О. ЕООД и е водило разделна отчетност на приходите от собствените си продажби, с цел избягване на данъчно облагане. Неправилно съдът е приел, че продадените стоки са на трети лица, поради което и приходите от продажбата им не могат да бъдат възприети като такива на ревизираното лице. Нито в хода на ревизионното производство, нито пред АССГ са представени доказателства, които да се противопоставят на заключенията на органите по приходите, че стоките са съхранявани в склад на ревизираното лице. Не са съставяни и предвидените в договора приемо-предавателни протоколи и липсват доказателства за осъществяван транспорт. Съдебното решение се основава само на изслушаната по делото съдебно счетоводно експертиза/ССчЕ/.

Игнорирани са констатациите на органите по приходите за свързаност на дружествата, тъй като за всички тях е посочено едно и също лице за контакт.

Налице е заобикаляне на закона, доколкото единствената цел на сделките е да се постигне резултат - невнасяне на данък и ощетяване на бюджета. Налице е симулативно участие на доставчиците на стоки чрез сайта на Арко дизайн ЕООД, като тези дружества са включени във веригата умишлено, с цел заобикаляне на закона. Целта е да се избегне начисляването на ДДС. Неправомерно съдът е приел, че това заобикаляне на закона не е доказано и ревизионния акт е отменен.

Моли, решението да бъде отменено, като бъде постановено друго по същество на спора, с което жалбата срещу ревизионния акт да бъда отхвърлена.

Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Ответникът - Арко дизайн ЕООД, чрез адв. И., оспорва подадената касационна жалба и намира, че е неоснователна. В подробни писмени бележки изразява становище по същество на спора. Изложените доводи от касатора изцяло повтарят приетото от директора на дирекция ОДОП гр.София, изложени при осъществяване на административния контрол на ревизионния акт. Твърденията на приходните органи в хода на ревизията и изложените мотиви на ревизионния акт са обсъдени от първоинстанционният съд и са отхвърлени като неоснователни. Постановеното решение е правилно, обосновано и съобразено с относимите материално правни норми. Законодателната промяна в разпоредбата на чл.96 от ЗДДС със създаването на нова алинея 10, на която се позовава касаторът, е извършена и влязла в сила след приключване на ревизионното производство и е неотносима към настоящия спор.

Правилно съдът е приел, че Арко дизайн ЕООД не е укрило приходи, които следва да бъдат обложени с ДДС. Приходите от продажбите на стоките са обложени при действителните продавачи, а именно дружествата ползватели на електронния магазин.

Моли, решението да бъде оставено в сила, като в полза на дружеството бъдат присъдени разноски съгласно чл.80 ГПК.

Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор намира подадената касационна жалба за процесуално допустима и основателна. Неправилно АССГ е приел, че не са налице основания за провеждане на ревизионното производство по реда на чл.122, ал.1 и 2 от ДОПК. Необосновано е прието, че изводите на органите по приходите не са подкрепени от надлежни доказателства. Основателни и обосновани са наведените в касационната жалба съображения, че е налице недеклариран доход от продажбата на стоки чрез интернет магазина и отклонение от данъчно облагане.

Решението е неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Върховен административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, правилността на решението във връзка с наведените доводи за наличие на касационни основания и след служебна проверка по чл.218, ал.2 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, в срока по чл.211, ал.1 от АПК и срещу решение, което подлежи на инстанционен контрол, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на обжалване пред АССГ е бил РА №Р-22002219008544-091-001 от 12.08.2020 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП-София, потвърден с решение №1710/09.11.2020 г. на Директора на Дирекция ОДОП София, с който на ревизираното лице са установени задължения по ЗДДС за данъчен периоди от м.05.2016 до м.12.2017 г. в общ размер на главница 45 860.76 лв. и лихви в размер на 15 226.17 лв.

В хода на ревизионното производство е установено, че жалбоподателят извършва продажби на различни стоки чрез собствен сайт за онлайн магазин с домейн www.eurotvshop.bg и в търговски обект находящ се в гр.София, бул. Симеоновско шосе, №99Б. След съпоставка на представените от ревизираното лице доказателства и справките предоставени от куриерските фирми контролните органи са установили, че е налице разлика между отчетените от дружеството средства и тези, които е получило от наложените платежи.

Според обясненията на управителя на ревизираното лице, част от получените приходи са свързани с дейността на други дружества, които извършват продажби чрез същия сайт и с които има договори за съвместна дейност и договори за извършване на услуги. По силата на сключените договори ревизираното лице е получавало комисионна в размер на 6% и 9%.

Органите по приходите са установили, че шестте дружества и ревизираното лице са продавали едни и същи стоки, закупувани от едни и същи доставчици следователно организирането на продажбите и всички дейности по осъществяването на доставките е извършвано от РЛ. Шестте дружества не разполагат с персонал. ФУ също се намират при служителите на жалбоподателя, които оперират с тях и издават фискални бонове. Парите се събират от ревизираното лице, но за сметка на останалите дружества. С. А. дизайн ЕООД е разделило дейността си между отделните дружества, като продажбите са извършвани от тяхно име и за тяхна сметка, само до достигане на задължителния праг за регистрация по ЗДДС. С осчетоводяването на продажби през сайта от и за сметка на КамалаООД, К. К. ЕООД; У. Х. ЕООД; Агро-Пи ЕООД; Аранда ЕООД и Е. О. ЕООД се прикриват приходи на Арко дизайн ЕООД. Това е дало основание производството да бъде проведено по чл.122 и сл. от ДОПК.

Прието е, че всички суми получени от куриерските дружества, представляват оборот на ревизираното лице, върху който е начислен допълнително ДДС в размер на 45 860.73 лв.

По делото е изслушана ССчЕ, от заключението на която се установява, че Арко дизайн ЕООД за ревизирания период няма придобити и продадени стоки от вида на продаваните. Те са отчетени в счетоводствата на КамалаООД, К. К. ЕООД; У. Х. ЕООД; Агро-Пи ЕООД; Аранда ЕООД и Е. О. ЕООД, като закупени и продадени количества.

Съдът, след анализ на приложените по делото доказателства на първо място е приел, че не са налице основания за прилагане на чл.122, ал.2 от ДОПК, нито поради укрити приходи, нито поради непредставяне на документи от РЛ и не е налице невъзможност да се определи данъчната основа по общия ред. Не са налице и основания да се облагат доставките с допълнително ДДС като бъде прието, че са продажби от и за сметка на Арко дизайн ЕООД.

Ревизираното дружество извършва продажби на стоки, които не са негова собственост, както и предоставя услуги на трети лица чрез собствения си интернет магазин, като продава техни собствени стоки. Дружеството е декларирало като приход и обложило с ДДС чрез СД по ЗДДС и включване на фактурите в дневниците за продажби само стоките, които са негова собственост. Арко дизайнЕООД е предоставило услугите чрез собствения си ел. магазин за извършване на продажби от тези трети лица, за което е уговорено и заплащано възнаграждение. Всички продажби на третите лица са отразени в техните счетоводства.

Получените суми от куриерските фирми за извършените продажби са превеждани на ревизираното лице съобразно договорите за услуга между дружествата. В последствие сумите са превеждани на третите лица и са отчитани на техните фискални устройства и са отразявани в счетоводството им, като са облагани.

Арко дизайн ЕООД е извършвало логистични услуги във връзка с предоставяне ползването на платформа за електронна търговия Евро ТВ и е получавало възнаграждение за предоставените услуги. За тези услуги са издавени фактури, по тях е плащано и съответно е начисляван дължимият ДДС и същият е внесен в бюджета.

Изводите на органите по приходите според АССГ, са необосновани и не се базират на никакви доказателства. Тъй като жалбоподателят никога не е бил собственик на продаваните стоки, то приходите от продажбите също не са негови. Затова е невъзможно Арко дизайн ЕООД да ги е продало от свое им и приходите от тези продажби да бъдат обложени.

Това, че дружествата ползватели на електронния магазин не са имали персонал и логистичните дейности по обработване, организиране, опаковане на стоките и логистичните дейности по обработване, организиране, опаковане на стоките и предаването им на куриер са извършвани от служители на Арко дизайн ЕООД не означава, че продажбите са извършвани от дружеството за негова сметка. Получените суми са приемани по разчетна сметка на Арко дизайн ЕООД, но са били собственост на три лица и са им превеждани като техни собствени приходи. В последствие са били декларирани и съответно обложени с данък.

По тези съображения РА е приет за незаконосъобразен и е отменен.

В полза на РЛ са присъдени разноски, като не е прието за основателно направеното от данъчната администрация възражение за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Неоснователно е оплакването на касатора, че атакувания съдебен акт е постановен при допуснато съществено нарушение на съдопроизвоствените правила и в противоречие с материалния закон. Решаващият състав подробно е обсъдил всички относими доказателства, както и насрещните тези на страните в спора, в резултат на което е достигнал до обосновани фактически и правни изводи.

Възникването на данъчно задължение предполага реализиран доход от ревизираното дружество, който да е с източник неговата търговска дейност. От представените в хода на ревизионното производство доказателства и чрез изслушаната по делото експертиза се установява, че не е установено стоките, които са продавани чрез електронния магазин поддържан от Арко дизайн ЕООД да са негова собственост. Видно е, че стоки с наименования и от категорията на продадените и в последстиве обложени не са били закупувани от РЛ и не са му били на разположение, за да се разпореди с тях.

Споделят се изводите на АССГ, че не е налице основание ревизионното произвоство да бъде проведено по особени правила на чл.122 и сл. от ДОПК, а данъчната основа да бъде определена по аналог. Не е установено Арко дизайн ЕООД да има приходи от дейността си, които да не са обложени. Дружеството надлежно е водило счетоводството си, като е отразявало получените средства от осъществяваните чрез електронния магазин продажби. Дадени са обяснения по каква причина се получават разлики, като в подкрепа на тези обяснения са приложени писмени доказателства.

В противоречие с приетите по делото доказателства е твърдението на органите по приходите, че чрез така организираната търговия чрез електронен магазин се цели да бъдат укрити приходи и съответно избягване на дължимата при достигане на облагаем оборот регистрация по ЗДДС. Както при РЛ, така и при неговите контрагенти - КамалаООД, К. К. ЕООД; У. Х. ЕООД; Агро-Пи ЕООД; Аранда ЕООД и Е. О. ЕООД е установено редовно водене на счетоводството, отчитане на извършените продажби, издаване на фактури за осъществените логистични услуги и заплатено възнаграждение. Установено е от вещото лице и правилно е възприето от съда, че продаваните от ревизираното лице стоки и тези, които предлагат останалите шест дружества не са идентични. Дори органите по приходите са посочили в РД, че доставчиците на шестте дружества не са имали търговски отношения с РЛ.

По препратката на 1, т. 34 от ДР на ЗДДС, легалното определение на свързани лица е в 1, т. 3 ДР на ДОПК. Изброяването на свързаните лица по смисъла на нормата е изчерпателно и в него не попада хипотеза, като тази описана и възприета от органите по приходите в процесния РА. Обстоятелството, че всички търговци в сайта и при осъществяване на търговската дейност са посочили едно и също лице за контакт не ги прави свързани лица по смисъла на цитираната разпоредба.

На последно място, неоснователно касаторът се позовава на изменението на чл.96 от ЗДДС, със създаването на нова алинея 10, съгласно която при последователното извършване на еднородна дейност в един и същи търговски обект от две или повече свързани лица или лица, действащи съгласувано, в облагаемия оборот на всяко следващо лице се включва оборотът, реализиран в обекта от всички лица, извършвали последователно дейността в съответния обект преди него, за период, не по-дълъг от последните 12 последователни месеца, включително текущия месец, и се счита за оборот, реализиран от съответното лице през първия ден на започване на еднородната дейност в обекта от това лице. Дейността се приема, че е еднородна, когато е налице значителна идентичност по отношение на две или повече от следните характеристики: предлаганите стоки или услуги, ползваните активи, персонала, търговската марка/наименованието на обекта, доставчиците/клиентите. Вероятно мотивите за това законодателното решение са свързани с обхващане на случаи при които се организира система от юридически лица, нерегистрирани по ЗДДС, които извършват продажби на идентични стоки и целят избягване на регистрация и начисляване на данък. Настоящият случай не може да бъде преценен като такъв при който дружествата са организирали дейността си така, че да не се регистрират по ЗДДС със произтичащите от това последици. Дори да приемем обаче, че настоящият казус попада в обхвата на разпоредбата същата е обнародвана в ДВ-к брой 96/2019 г. и влиза в сила от 01.01.2020 г., т. е. след приключване на ревизионното производство и е неприложима.

Въз основа на гореизложеното съдът правилно е отменил РА по отношение на установените задължения по ЗДДС. Решението му е правилно и следва да се остави в сила.

При този изход на спора в полза на ревизираното лице и в тежест на приходните органи следва да се присъдят разноските в размер на 3 000 лева за заплатен адвокатски хонорар за касационна инстанция, така както са поискани и съобразно доказателства за плащане и списък на разноски. Неоснователно е направеното възражение за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение, тъй като същото не надвишава значително минималното такова, с оглед материалния интерес по делото.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4606 от 09.07.2021 г., постановено по адм. дело №400 по описа на Административен съд София град за 2021 г.

ОСЪЖДА Национална агенция по приходите да заплати на Арко дизайн ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр.София, представлявано от К. Й. управител, сумата от 3 000 лева, представляваща разноски за касационната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ ТЕОДОРА НИКОЛОВА

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ ДИМИТЪР ПЪРВАНОВ

/п/ ЕМИЛИЯ ИВАНОВА