Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационни жалби на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Б. и на В. Ц. П. с [фирма], представен от адв.. Е, срещу решение № 1477/16.10.2015 г. на Административен съд Бургас по адм. д. № 2624 по описа за 2014 г., с което е отменен ревизионен акт № 021401323/24.09.2014 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП [населено място] в частта относно определените задължения за периода от 01.01.2010г. до 31.12.2010г. за държавно обществено осигуряване в размер на 3033.60лв. ведно със съответните лихви и здравно-осигурителни вноски в размер на 1516.80лв. ведно със съответните лихви, както и за периода от 01.01.2011г. до 15.02.2011г. за осигурителни вноски за ДОО – в размер на 421.86лв. ведно със съответните лихви и за здравно-осигурителни вноски в размер на 189.60лв. ведно със съответната лихва и е отхвърлена жалбата на В. Ц. П. с [фирма] срещу частта от РА, установяваща допълнителни задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2010 г. в размер 4 593.16 лв. и за закъснителни лихви в размер 1 601.59 лв., за 2011 г. в размер 6 486.63 лв. и за закъснителни лихви в размер 1 589.71 лв., за 2012 г. в размер 1 051.75 лв. и за закъснителни лихви в размер 149.91 лв. и установените задължителни осигурителни вноски за периода от 15.02.2011г. до 31.12.2012г. Първият касатор оспорва отменителната, а вторият „потвърдителната“ част на съдебния акт /разбирането за „потвърждаване“ включва отхвърляне оспорване на РА/. Оплакванията на ДДОДОП са за противоречащи на материалния закон изводи на първостепенния съд за действието във времето на разпоредбата на чл. 124а ДОПК. Несъгласието на втория касатор е с изборът на съда да цени конкретни доказателства и да несъобрази последните в тяхната съвкупност. Сочи, че неправилно не...