Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], подадена чрез адв.. Б, срещу решение № 5965/09.10.2015 г. на Административен съд София-град /АССГ/ по адм. д. № 5351 по описа за 2013 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № [ЕГН]/28.01.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - С., потвърден с Решение № 728/19.04.2013 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика" („ОДОП“) С. при ЦУ на НАП. Касаторът инвокира трите категории касационни основания за неправилност по чл. 209, т. 3 от АПК. Като противоречащи на материалния закон се определят изводите на съда за отсъствие на доставките, по който е упражнено правото на приспадане на данъчен кредит и в резултат на тях, се сочат за неправилно установени задълженията по ЗДДС и ЗКПО. Сочат се опущения при оценката на доказателствата, както и на логическите правила при формиране на фактическите и правните изводи. Иска се отмяна на решението и на РА. Претендират се деловодни разноски.

Ответникът по касация директора на дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – С., чрез юрк.. З в открито съдебно заседание отрича основателността на жалбата, претендира юрисконсултско възнаграждение.

Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата.

След обсъждане на касационните доводи и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното:

С оспорения пред АССГ ревизионен акт са установени в тежест на [фирма] задължения за ДДС в общ размер на 558 346, 43 лв., ведно с лихви за забава в размер на 177 776, 97 лв. в резултат на непризнато право на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди от 01.03.2009 г. до 31.07.2009 г., от 01.09.2009 г. до 31.01.2010 г., от 01.03.2010 г. до 30.04.2010 г., от 01.06.2010...