Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от пълномощник на Заместник-началника на Дирекция за национален строителен контрол - [населено място], против решение № 2383/11.04.2016г., постановено по адм. дело № 9061 по описа на Административен съд София-град за 2015 г., с твърдения за неправилност, като постановено в нарушение на материалния закон и с искане за отмяната му.

В съдебното заседание касационният жалбоподател са представлява от упълномощен представител - Началник сектор "Деловодство и архив"- Д. Г., който поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

Ответната страна - [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], чрез адв. И. Д, оспорва жалбата по съображенията, изложени в депозирания писмен отговор по нея и депозираната писмена защита. Настоява се решението, като правилно, да бъде оставено в сила. Сочи се като законосъобразен изводът на първоинстанционния съд, че давността, предвидена в нормата на чл. 285, е изтекла в хипотезата на чл. 282, ал. 1, т. 9 АПК. Срокът, от влизане в сила на процесната заповед, до връчването на поканата за доброволно изпълнение през 2015г., е почти осемгодишен, т. е. близо три години над предвидения в закона такъв. Оплакванията в жалбата, че срокът е прекъснат с опита да се връчи покана за доброволно изпълнение, е несъстоятелен.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Тъй като в АПК изрично е предвидена общата петгодишна давност, без да са уредени нейното спиране и прекъсване, празнотата се преодолява чрез правоприлагане по аналогия по силата на чл. 46, ал. 2 от ЗНА, а това са разпоредбите на чл. 110 – чл. 120 от ЗЗД. Съгласно чл. 116 б. „в“ от с. з., давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение на задължението, от което следва, че погасителната давност не тече при висящност на изпълнителния процес, през което време същата се спира. Първото действие, предприето от органа по изпълнение, в случая е изпратената покана до дружеството-длъжник за доброволно премахване на строежа от дата 14.06.2011 г., изпратена по пощата с обратна разписка и върната като непотърсена.

Върховният административен съд, в настоящия състав при Второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на оспорване акт, процесуално е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С оспореното решение, образувано по реда на чл. 292 АПК, първоинстанционният съд е приел за установено, по отношение на Заместник-началника на ДНСК - [населено място], че задължението на [фирма], [населено място], за премахване на незаконен строеж, представляващ пристрояване и преустройство на съществуваща надстройка на жилищна сграда в УПИ [номер], кв. [номер]-нов по плана на Втора градска част-[населено място], район "Ц.", с административен адрес [улица], съгласно заповед № РД-14-825/08.05.2006 г. на Заместник-началника на ДНСК, е отпаднало, поради изтекла давност.

За да приеме този правен резултат, в решението е изследвана правната природа на предявения отрицателен установителен иск, изискуемите предпоставки за уважаването му: образувано изпълнително производство, длъжникът в него да претендира настъпването на нови факти, реализирали се след влизането в сила на изпълнителното основание, които да водят до изключване, погасяване или отлагане на изпълнението и искът да е насочен срещу взискателя по изпълнителното основание. Разглеждайки ги поотделно, обсъждайки възможността давността да се претендира чрез възражение, съгласно чл. 282, ал. 1, т. 9 АПК, или чрез иск по чл. 292 АПК, съдът е съобразил, че заповедта за премахване на незаконен строеж е влязла в сила на 12.02.2007г. и, че по отношение на нея петгодишният давностен срок, предвиден в специалната разпоредба на чл. 285 АПК, е изтекъл на 15.02.2012г. И след като до тази дата покана за доброволно изпълнение не е била връчена на дружеството, (а това е станало едва на 12.02.2015г.), исковата молба, подадена от [фирма], е счетена за основателна и уважена.

Решението е правилно, което налага оставянето му в сила.

Възраженията на представителя на административния орган, наведени в касационната жалба са, че са правени многократни опити за връчване на покана за доброволно изпълнение на влязлата в сила заповед, от което следва, че е налице започнало изпълнително производство по изпълнение на заповед № РД-14-825/08.05.2006 г. на Заместник-началника на ДНСК, т. е. давността е прекъсната (не се конкретизира по силата на кои относими правни норми), както и, че при постановяването на решението не е отчетено обстоятелството, че незаконният строеж е изпълнен без изискващите се строителни книжа и съгласие на собствениците в сградата.

Така формулираните оплаквания, сочени като касационни основания за отмяна на съдебния акт, не могат да бъдат споделени. Няма спор, че цитираната заповед е издадена за премахване на незаконен строеж, затова и в производство като настоящето не подлежат на обсъждане въпросите за начина на осъществяването му и при наличието на какви пороци е извършен. Това би могло да се осъществи при проверка на законосъобразността на акта, каквото производство не е било проведено, след връщането на жалбата. Заповедта е влязла в сила (на 12.02.2007г.) и представлява годно изпълнително основание.

Искът е заведен, за да се установи по отношение на съответния орган на строителния контрол, издател на акта, че въз основа на новонастъпил факт (изтекла давност), на същия не се дължи изпълнение. Правната природа и на производството и на института на давността, са изследвани в касирания съдебен акт, изложените доводи се споделят изцяло и не следва да бъдат преповтаряни. При постановяването на решението са обсъдени правно значимите факти, свързани с основателността на иска по чл. 292 АПК и въз основа на точната им преценка съдът е извел правилни и обосновани изводи. Некоректно е твърдението в жалбата за правени "многократни опити" за връчване на покана за доброволно изпълнение - такава е била изпратена до дружеството след повече от четири години от влизане в сила на изпълнителното основание - на 14.06.2011г., върнала се като непотърсена на 06.07.2011г., видно от известието - обратна разписка, била е връчена едва на 12.02.2015г., след още няколко години бездействие на административния орган. При тези данни, искът с основание и при правилно прилагане на закона е бил уважен. Съгласно чл. 282, ал. 1, т. 9 АПК, изпълнителното производство се прекратява, ако от деня, в който задължението е станало изискуемо, до получаването на поканата по чл. 277, е изтекла давността по чл. 285. Разпоредбата свързва визираните последици с факта на "получаването", а не с изпращането на поканата, което е резонно и с оглед предназначението й - да извести задълженото лице за възможността в определения срок по своя воля да изпълни задължението, след което се задвижва процедурата по принудителното изпълнение - чл. 277, ал. 2, т. 4 АПК. А причините за непотърсването на пратката не следва да се предполагат - при еднократно изпращане на покана не може да се направи извода, че неполучаването й се дължи на неправомерно поведение на адресата, каквото становище се застъпва в заключението на участващия прокурор. В случая, при точно определен начален и краен момент на петгодишния срок по чл. 285 АПК, съдът обосновано е приел, че същият е изтекъл на 15.02.2012г. Изпращането на поканата не води до прекъсване на давността по смисъла на чл. 116, т. "в" ЗЗД, както се твърди, тя не поставя началото на изпълнителното производство, а е предпоставка за него - необходимо е разграничение между образувано (служебно или по молба - чл. 276 АПК) и започнало, с конкретни действия изпълнително производство. Поканата по чл. 277 АПК няма самостоятелно действие, не подлежи на съдебен контрол, не е между актовете, визирани в чл. 294 АПК, в който смисъл е и трайната практика на ВАС.

По тези съображения, твърдяните касационни основания за отмяна на решението не са налице, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, Второ отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2383/11.04.2016г., постановено по адм. дело № 9061/ 2015 г. по описа на Административен съд София-град. Решението е окончателно.