Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: С. П. Членове: Р. Д. Т. К. при секретар Г. Л. и с участието на прокурора Д. Ш. изслуша докладваното от председателя С. П. по административно дело № 8412 / 2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Н. Т. К. ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. София,[адрес], представлявано от управителя К. Б., чрез адв. Х. М., против Решение № 4221/28.06.2021 г., постановено по адм. д. № 3279/2021 г. по описа на Административен съд София - град.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на съдебното решение като постановено в противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита, че липсва произнасяне по всички наведени доводи в жалбата. В отделни пунктове развива съображения за допуснати от първоинстанционния съд нарушения, довели до неправилност на крайното заключение по съществото на спора. Посочва че събраните доказателства не са надлежно обсъдени в мотивите на съдебния акт. В тази насока твърди, че решението страда от липса на мотиви, тъй като цитираните от съда обстоятелства нямат връзка с фактическата обстановка по делото. Отправя искане за отмяна на съдебното решение и уважаване на жалбата срещу оспорения административен акт. Претендира присъждане на сторените разноски по делото, за което прилага доказателства.

Ответникът директорът на Териториална дирекция (ТД) М. В. в А. М. (правоприемник на директора на ТД Северна морска в А. М. , чрез юрк. Л. Т., оспорва жалбата по аргументи, изложени в писмено становище и отправя искане първоинстанционното съдебно решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и при условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на претендирано адвокатско възнаграждение.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, в съответствие с изискванията на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимост, валидност и съответствие на обжалвания акт с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, приема от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея. Разгледана по същество е основателна.

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София-град е било Решение peг. № 32-83552/12.03.2021 г. към МРН 18BG002002H0022367/12.02.2018 г, МРН 18BG002002H0031517/06.03.2018 г, МРН 18BG002002H0053122/23.04.2018 г., МРН 18BG002002H0057064/02.05.2018 г., МРН 18BG002002H0057080/02.05.2018 г, МРН 18BG002002H0059360/08.05.2018 г., МРН 18BG002002H0063210/14.05.2018 г. и МРН 18BG002002H0070589/28.05.2018 г. на директора на ТД Северна морска в А. М. с което на основание чл. 29 и чл. 48 от Регламент (ЕС) № 952/2013 във вр. с чл. 84, ал. 1, т. 1 ЗМ, чл. 56 във вр. с чл. 5, т. 39 от Регламент (ЕС) № 952/2013 във вр. с чл. 77, 1, във вр. с чл. 85, 1 във вр. с чл. 101, 1, във вр. с чл. 102 от Регламент (ЕС) № 952/2013 във вр. с чл. 54, ал. 1, чл. 56 и чл. 59, ал. 2 ЗДДС и чл. 59 АПК е коригиран код по ТАРИК на описаната стока в подадените осем митнически декларации като Палмово масло DUKES brand palm fat - 20 kg. net carton, държава на изпращане/износ Индонезия, деклариран произход Индонезия, условие на доставка FOB Сурабая/Семаранг, код по тарик 1511909900, и е разпоредено декларираният код в кл. 33 да се чете 1517909990, в резултат от което възниква задължение за допълнително заплащане на държавни вземания в общ размер на 156 407,88 лв. - вносни мита и 31 281,57 лв. - ДДС или общо в размер на 187 689,45 лв.

От фактическа страна по делото съдът е приел, че през периода 12.02- 28.05.2018 г. в МП П. В. са представени документи за режим Допускане за свободно обръщение на стока палмова мазнина IFFCO HQPO 36/39, с произход и държава на изпращане Индонезия и получател Н. Т. К. ЕООД. Според констатациите в съдебното решение, от декларираната стока палмово масло с код по Тарик 1511909900 по митническа декларация с MPH 18BG002002H0022367/12.02.2018 г. е била взета проба на 13.02.2018 г. с цел проверка на тарифно класиране. Пробата е изпратена до Централна митническа лаборатория (ЦМЛ) в А. М. като експертизата е получена с вх. № 04_19.02.2018 г./02.02.2021 г. Въз основа на полученото становище митническият орган е класирал стоката в позиция 1517 маргарин, хранителни смеси или препарати от животински или растителни мазнини или масла или от фракции от различни мазнини или масла от настоящата глава, различни от хранителните мазнини или масла и техните фракции от № 1516. На база становището административният орган е направил същото заключение по отношение на останалите седем митнически декларации с получател Н. Т. К. ЕООД.

След изложените мотиви по същество решаващият съд е приел, че процесният административен акт е издаден от компетентен орган, в установената от закона форма и при наличието на съответните материално-правни предпоставки. В съдебното решение липсват констатации и мотиви за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на Решение peг. № 32-83552/12.03.2021 г.

В хода на проведеното съдебно производство е допуснато изготвяне на съдебно-химическа експертиза (СХЕ), чието заключение е кредитирано от съда като логично, компетентно и съответстващо на установените факти. Първоинстанционният съд е обсъдил данните от експертизата в мотивите по същество. Съгласно изложеното, вещото лице е дало отговор, че внесената стока е обявена като палмова мазнина IFFCO HQPO 36/39, с държава на произхода Индонезия всъщност представлява палмов шортънинг. Като допълнителни аргументи в подкрепа на направените изводи са взети предвид лабораторните резултати, получени по използвания от ЦМА метод. Според съда в допълнителното заключение на вещото лице по делото е посочено, че разработената и прилагана от ЦМЛ методология и работна процедура за определяне на консистенцията (твърдостта), съответства на международно утвърдени и прилагани методи с пенетрометьр AOCS Сс1660. При съдебното обжалване на акта не са събрани доказателства, че направеното изследване е опорочено или е реализирано по начин, който да даде изопачени резултати. В заключение решаващият съд е приел, че процесната стока представлява палмов шортънинг, а не палмово масло, поради което правилно същата е класирана с код по Тарик 15179099, а не с посочения от жалбоподателя код 1511909900.

Постановеното решение от Административен съд София град е валидно и допустимо, но неправилно поради постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Основателно е оплакването на касатора, че съдебните изводи и заключението по същество не съответстват с фактите по делото. В решението липсва анализ на събраните доказателствата, както и не е налице произнасяне по всички оплаквания на жалбоподателя. Настоящата инстанция приема, че първоинстанционният съд не е изпълнил задължението си съгласно чл. 172а, ал. 2 АПК, да изложи мотиви към решението си, в които да се посочат становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда.

На първо място следва да бъде отбелязано, че в мотивите на съдебния акт е обсъдена стока с търговско наименование IFFCO HQPO 36/39, а внесената палмова мазнина от Н. Т. К. ООД според процесните митнически декларации е DUKES BRAND PALM FAT, вносител Louis Dreyfus Company Asia PTE Singapore и производител PT Wahana Citra Nabati, Indonesia. Стока с идентично наименование се обсъжда както в процесното Решение per. № 32-83552/12.03.2021 г. на директора на ТД С. М. при АМ, така и е посочена в придружаващата търговска документация и Митническа лабораторна експертиза № 04_19.02.2018/02.02.2021 г. Следователно съдът не е извел собствени фактически констатации въз основа на доказателствата. Оспорването на административния акт налага да се извърши цялостна проверка на всички правнорелевантни факти за делото. Формираните изводи следва да са логически и да не поставят под съмнение обективността на крайното решение, което в случая не е изпълнено.

При обсъждане на експертно заключение по СХЕ също са налице съществени несъответствия в мотивите на обжалваното съдебно решение. Неправилно съдът посочва, че според СХЕ стоката е обявена категорично като палмова мазнина IFFCO HQPO 36/39. В действителност вещото лице Т. С.-Илиева не конкретизира търговско наименование нито в експертизата, нито в отговорите на поставените въпроси от страните при нейното приемане. Констатира се и разминаване между представените данни от първоинстанционния съд по отношение съдържанието на СХЕ (стр. 7-8 от обжалваното решение) и отговорите на вещото лице, дадени при неговото изслушване в о. с.з. на 10.06.2021 г. Постановеното решение е мотивирано с допълнително експертно заключение, за което няма данни да е било допускано и приемано като доказателство по делото. Изложеното налага извод, че не е извършена дължимата проверка по чл. 202 от ГПК, изразяваща се в преценка на констатациите и изводите на експерта и останалите доказателства и обосноваващи крайното решение за отхвърляне на жалбата като неоснователна. От друга страна, отговорите на вещото лице са основно във връзка с методологията на вземане на пробите и резултатите от МЛЕ. Съдът е длъжен да изложи собствени мотиви в тази насока при спазване на съдопроизводствените правила.

Допуснатите нарушения са съществени, тъй като водят до погрешна интерпретация на фактите и изцяло необосновани изводи. По-голямата част от възраженията на жалбоподателя по отношение на използваните методи на изследване от ЦМЛ не са били предмет на обсъждане, а останалата част са отхвърлени с доводи, които нямат връзка с фактическата обстановка по настоящото дело. Както е прието и в т. 53 от решение на СЕС от 15.06.2023 г. по дело С-292/22: ...ако считат, че предвиденият в обяснителните бележки към КН метод не води до резултат, който съответства на КН, митническите органи на държавата членка или икономическият субект могат да упражнят правото си да сезират компетентния орган. В такъв случай запитващата юрисдикция е тази, която следва да реши кой е най-подходящият метод за определяне на съществените за класирането на съответните продукти техни характеристики (вж. в този смисъл решение от 12.06.2014 г., Л. Н. Б. C‑330/13, EU:C:2014:1757, т. 54 и 55). На още по-голямо основание следва да се приеме, че когато приложимата правна уредба не предвижда никакъв метод, митническите органи са свободни да прилагат избрания от тях метод, при условие че той може да доведе до съответстващи на КН резултати, което националният съд ще следва да провери в случай на оспорване. От известните до момента факти по делото не е изключено продуктът да спада към позиция 1517 или позиция 1511, но за да се определи конкретно към коя точно, според т. 48 от решението по дело С-292/22, тази юрисдикция ще трябва да установи въз основа на данните, с които разполага, и на резултатите от извършените от митническите органи изследвания дали този продукт е претърпял обработка, различна от рафинирането. Тези изводи се отнасят до всички процесни митнически декларации, а не само до митническа декларация с MPH 18BG002002H0022367/12.02.2018 г., от която е била взета проба.

В обобщение, съдът не е осъществил в пълнота дължимата преценка за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт, а липсата на съответстващи на фактите мотиви по същество на правния спор, изложени от първостепенния съд, прави касационния контрол невъзможен. За съответствието на съдебния акт с материалния закон касационната инстанция следи включително и служебно чл. 218, ал. 2 АПК, като е недопустимо произнасяне по предмета на делото за първи път на този етап от процеса.

По тези съображения настоящият състав намира, че съдебното решение се явява изцяло необосновано и постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Решението следва да бъде отменено и делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане съдът следва въз основа на съдържащите се в административната преписка и заявените от страните доказателства да отдели спорните моменти, релевантните за спора факти и да формира ясни мотиви и изводи при преценката за спазване на административнопроизводствените правила във връзка с издаването на административния акт и съответствието с приложимите материални разпоредби като отстрани посочените от настоящата инстанция пропуски.

На основание чл. 226, ал. 3 АПК, касационната инстанция не следва да се произнася по искането на страните за присъждане на разноски, като при новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да се произнесе и относно разноските за водене на делото във ВАС.

Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2 във вр. с чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. второ АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 4221/28.06.2021 г., постановено по адм. д. № 3279/2021 г. по описа на Административен съд София - град.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ СВИЛЕНА ПРОДАНОВА

секретар:

Членове:

/п/ РОСИЦА ДРАГАНОВА

/п/ ТАНЯ КОМСАЛОВА