Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на [община], подадена чрез процесуалния ѝ представител старши юрисконсулт М. Т, против решение № 31 / 23.11.2015 г. по административно дело № 443 / 2015 г. на Административен съд - [населено място]. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 6 ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), и т. 4 от забележките към Приложение № 1 към чл. 8, ал. 1, т. 1 от Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за 2011, 2012, 2013, 2015 г – касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК.
Ответната по касационната жалба страна - директорът на ТП на НОИ – [населено място] в подробни писмени бележки и в съдебното заседание, проведено на 11.10.2016 г. изразява становище за неоснователност на същата.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.
Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна.
По делото е установено, че с решение № 1040-17-29 / 10.09.2015г. директорът на ТП на НОИ [населено място] е: 1. Оставил без уважение жалбата на кмета на [община] – П. С. в частта по т. 2 от задължителни предписания № ЗД-1-17-00049469 / 29.07.2015 г., издадени от старши инспектор по осигуряването Ю. Г. – контролен орган в ТП на НОИ – [населено място]; 2. Потвърдил е задължителни предписания № ЗД-1-17-00049469 / 29.07.2015 г. изречение второ, както следва: Стар текст: за месец ноември 2011 г. - с данни в т. 14 - ден от който осигуряването е възникнало - 01.11.2011 г.; т. 16.1 - отработени дни и други дни с осигурителни вноски - 22 раб. дни и осигурителен доход - 410, 00 лв.; Същият придобива следната редакция, съгласно подадена клетвена декларация от 08.11.2011 година от М. Н. М.: за месец ноември 2011 г. - с данни в т. 14 - ден, от който осигуряването е възникнало - 08.11.2011 г.; т. 16.1 - отработени дни и други дни с осигурителни вноски - 17 раб. дни и осигурителен доход - 410, 00 лв.; 3. Потвърдил изцяло останалата част от точка 2 от Задължителни предписания № ЗД-1-17-00049469 / 29.07.2015 г. издадени от старши инспектор по осигуряването - контролен орган в ТП на НОИ - [населено място].
Със заявление вх. № ОП – 4660 / 09.02.2015 г. М. Н. М. – общински съветник, в мандат 2011/2015 г., поискал на основание чл. 102 КСО във връзка с чл. 21, ал. 1 и 2 от НПОС да му бъде зачетен допълнително придобитият след пенсиониране осигурителен стаж и осигурителен доход за времето от 08.11.2012 г. до 09.02.2015 г. с оглед данните от Регистъра на осигурените лица (РОЛ). По подаденото заявление с писмо изх. № ОП-4660#1/03.06.2015 г. пенсионният орган изискал от осигурителя – [община] да бъдат издадени удостоверения обр. УП-3 и обр. УП-2 за периодите от 01.07.2013 г. до 31.10.2013 г. и от 01.02.2015 г. до 09.02.2015 г.. [община] е изготвила справка изх. № 481/12.06.2015 г. за присъствията на М. Н. М. като общински съветник на заседанията на ОбС – [населено място] и на неговите постоянни комисии за посочените по-горе периоди, както и удостоверение обр. УП-2 изх. № 48-01-34/18.06.2015 г. относно осигурителния доход на лицето за същите периоди. Във връзка с констатирани несъответствия между данните, подадени в РОЛ и в представените справка и УП-2 е поискано от контролните органи на ТП на НОИ да извършат проверка в осигурителя за начина на осигуряване на М. М.. Със заповед № ЗР-5-17-00044213 / 14.07.2015 г. на директора на ТП на НОИ – [населено място] е разпоредено извършването на проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на [община]. За резултатите от проверката бил съставен констативен протокол № КП-5-17-00049474 / 29.07.2015 г. Във връзка с установеното от него на осигурителя са дадени задължителни предписания № ЗД-1-17-00049469 / 29.07.2015 г. за подаване на заличаващи или коригиращи данни в РОЛ за М. Н. М.. С тях е разпоредено на [община]: 1. да заличи информацията по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за М. М. в качеството му на лице, работещо без трудово правоотношение за м. август 2012 г. и 2. да коригира информацията по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за М. в качеството му на лице, упражняващо трудова дейност на изборна длъжност – общински съветник за изрично поотделно описани месеци в периода от м. ноември 2011 г. до м. октомври 2013 г. като се посочва каква следва да е коректната информация. Осигурителят оспорил дадените му задължителни предписания преди директора на ТП на НОИ – [населено място], досежно данните, които се изисква да се коригират (по т. 2), при което е издадено решение № 1040-17-29 / 10.09.2015г. на директора на ТП на НОИ [населено място].
С решение № 31 / 23.11.2015 г. по административно дело № 443 / 2015 г. Административен съд - [населено място] е отхвърлил жалбата на [община] срещу оспорения акт и е присъдил разноски.
Административният съд е стигнал до верни изводи установявайки, че по делото няма спор относно фактите и правилно е определил, че спорът е относно тълкуването и прилагането на чл. 6, ал. 3 във връзка с чл. 4, ал. 1, т. 8 от КСО и по конкретно относно начина на определяне на осигурителния доход на общинските съветници като лица, упражняващи трудова дейност на изборни длъжности. Съдът законосъобразно е изследвал и продължителността на осигуряването при общинските съветници с оглед спецификата на упражняваната от тях трудова дейност и изискванията по чл. 4, ал. 1, т. 8 КСО.
Разпоредбата на чл. 34, ал. 1 ЗМСМА (в редакция обн., ДВ, бр. 14 от 20.02.2009 г.) гласи: "(1) За изпълнение на задълженията си общинският съветник получава възнаграждение, чийто размер се определя с решение на общинския съвет, прието с мнозинство повече от половината от общия брой на съветниците и (2) Общият размер на възнаграждението на общинския съветник за един месец не може да надвишава 60 на сто, а в Столичната община и в общините с градове с районно деление - 70 на сто от средната брутна работна заплата в съответната общинска администрация за последния месец от предходното тримесечие.". Правилно административният съд е съобразил, че нормата е императивна, а не диспозитивна, поради което не може нормативен акт от по-ниска степен, включително правилникът по чл. 21, ал. 3 ЗМСМА, да разпорежда друго. Общинският съветник получава възнаграждение за изпълнение на задълженията си, а не само за участията си в заседания на съвета и на неговите постоянни комисии. Едва след изменението на чл. 34, ал. 1 ЗМСМА (обн., ДВ, бр. 15 от 15.02.2013 г., в сила от 01.02.2013 г.) законът е въвел възможност за заплащане на труда на общинските съветници само за участие в съответните заседания като такава възможност е съществувала и преди 2009 г..
Времетраенето на задължителното осигуряване се определя съобразно чл. 10, ал. 1 от КСО – от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Размерът на осигурителния доход, върху който се дължат осигурителни вноски за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 7 и 8, се определя по правилото на чл. 6, ал. 3 от КСО върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по ал. 2, т. 3, а за лицата, за които не е определен минимален осигурителен доход - минималната месечна работна заплата за страната и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход. Съгласно чл. 6, ал. 2, т. 3 КСО със Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване се определят основните икономически дейности и квалификационни групи професии, за които се въвежда минимален месечен размер на осигурителния доход за календарната година по дейности и групи професии, както и минималния осигурителен доход за тях.
Минималният месечен размер на осигурителния доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии, който ще се прилага през календарната година, е определен с Приложение № 1 към чл. 8, ал. 1, т. 1 ЗБДОО съответно за 2011, 2012 и 2013г. Разпоредбата на т. 4 от забележките към Приложение № 1 към чл. 8, ал. 1, т. 1 ЗБДОО за съответната година, е неприложима по отношение на общинските съветници, доколкото същите не могат да бъдат определени като работници, служители на общината. Приравняването, което прави нормата на чл. 4, ал. 1, т. 8 КСО като определя лицата, упражняващи трудова дейност на изборни длъжности за осигурени лица, както работниците и служителите по чл. 4, ал. 1, т. 8 КСО, не прави общинските съветници служители на общината. По тази причина за тях не се прилага правилото на т. 4 от забележките, а се прилагат посочените в самото приложение прагове на осигурителния доход.
Първоинстанционният съд е обсъдил относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се възприемат от касационната инстанция. Решението е обосновано, мотивирано и постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно следва да бъде потвърдено. Оспорените задължителни предписания са законосъобразни и като е отхвърлил подадената жалба, Административен съд – Русе е постановил правилно решение.
При тези съображения и след служебна проверка на атакуваното съдебно решение, настоящата инстанция не констатира наличие на пороци, обосноваващи касационни основания по чл. 209 АПК и същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на спора и заявеното от ТП на НОИ – [населено място] искане за разноски, настоящият състав на Върховния административен съд на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, чл. 8 от Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения и Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по т. д. № 5 / 2009 г. на Общото събрание на Върховния административен съд поставя такива в тежест на касатора под формата на юрисконсултско възнаграждение в размер на 300.00 лева.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 31 / 23.11.2015 г. по адм. дело № 443 / 2015 г. на Административен съд – Русе;
ОСЪЖДА [община] да заплати на ТП на НОИ – [населено място] сумата от 300, 00 (триста) лева, разноски за настоящата инстанция. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.