Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуания кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба подадена от Министъра на вътрешните работи срещу решение № 8828 от 28.06.2018 г. постановено по адм. дело № 3384 по описа за 2017 г. на Върховен административен съд (ВАС), пето отделение.

Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, сочи, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано. Сочи, че в мотивите на оспореното решение съдът е приел, че оспорващата е извършила описаното в заповедта деяние, а именно, използвайки предоставен й със заповед на директора на Главна дирекция „Гранична полиция” (ГД „ГП”) достъп до информационните фондове на Министерство на вътрешните работи (МВР), на 27.01.2016 г., от работното си място, е извършила справки за С.Н в информационния фонд ИИС „Справки”. Получените резултати от справките Пянкова е снимала с използвания от нея мобилен телефон № [номер] и ги е изпратила във вид на файл на С.Н посредством Facebook - чрез Messendger, на мобилен телефон ИМЕЙ № [номер]. Счита за ирелевантен е факта, че служителката е имала „личен” мотив да предостави информацията на Николов. Сочи, че връзката на Пянкова с Николов и свързаното с това „любопитство” да провери факти от живота му не е уважителна причина да извърши сериозно нарушение и без да има служебна необходимост и без връзка с работата да извърши справки за трето лице, нарушавайки редица разпоредби, конкретно посочени в мотивите на заповедта. Излага, че законодателят не прави разлика в предоставянето на информация за „користни” цели или „лични” нужди - арг. от чл. 22, ал. 2 от Закон за министерство на вътрешните работи (ЗМВР). Редът за предоставяне на информация е разписан в редица актове, с които Пянкова е запозната. В хода на дисциплинарното производство са събрани достатъчно доказателства, че деянието на Пянкова съставлява тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 пр. 1 от ЗМВР, за което на основание чл. 203, ал. 1, т. 8, пр. 2 от ЗМВР се налага дисциплинарно наказание „уволнение”. Неправилни са изводите на съда, че няма данни за последиците на деянието, свързани с компрометиране сигурността и защитата на информацията, както и данни Пянкова умишлено да е извършила деянието. Информацията и фактът на нейното предоставяне от страна на Пянкова на Николов са станали известни на широк кръг лица (във връзка с воденото наказателно производство ДП № 3/2015 г. по описа на РДГП Бургас), с което е бил уронен престижът на МВР. В тях се е създало впечатление, че защитата на информацията обработвана в информационните фондове на МВР не е ефективна и е създадена възможност на служителите в МВР да я използват за лични нужди и да я предоставят на външни лица. Неспазването на служебната етика и незачитането на установения обществен ред има за последица намаляване или загуба на общественото доверие в МВР. От събраните материали е видно, че Пянкова е действала умишлено. В мотивите на заповедта наказващият орган е обсъдил професионалната й биография. Пянкова работи в МВР от 2014 г., като е награждавана и няма наложени други наказания, но това не може да бъде положителна предпоставка за намаляване тежестта на наказанието. Предвид изложеното прави искане решението да бъде отменено и да бъде постановено решение, по съществото на спора, с което да бъде оставена в сила оспорената заповед.

Ответникът – Х.П, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба по съображения изложени в депозирани по делото писмен отговор и писмена защита. Сочи, че изводът на тричленния състав, че поведението на Пянкова не е било съпътствано от користна цел е правилен. Изводът на съдебния състав по коментирания въпрос е изграден след обективна, прецизна и задълбочена оценка на доказателствата по административната преписка. Установената фактическа обстановка не предполага извод, различен от обективирания в решението. Най-тежката санкция в дисциплинарната уредба по ЗМВР не е съобразена с нормативното изискване за синхрон и съответствие на вида и тежестта на наказанието с установеното поведение на служителя. В хода на развитието на дисциплинарното производство първоначално е изразено мнение за налагане на друго дисциплинарно наказание. Съдът правилно е приел липса на установено по делото тежко нарушение на служебната дисциплина осъществено от Пянкова. Предвид изложеното прави искане решението да бъде оставено в сила.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, петчленен състав, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С обжалваното в настоящето производство решение № 8828 от 28.06.2018 г. постановено по адм. дело № 3384 по описа за 2017 г. на ВАС, пето отделение, по жалбата на Х.П, разузнавач VІ степен в 04 група „Криминална полиция” – Надежда на сектор „Противодействие на криминалната престъпност” към Второ районно управление при Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), е отменена заповед рег. № 8121 К-214 от 18.01.2017 г. на министъра на вътрешните работи, с която й е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и е прекратено служебното й правоотношение от датата на връчване на заповедта. С решението Министерство на вътрешните работи е осъдено да заплати на Х.П сумата от 790, 00 лв. – разноски по делото.

За да постанови решението си съдът е установил от фактическа страна, че със заповед № 8121 К-3018 от 05.08.2016 г., изменена със заповед № 8121К-5073 от 19.12.2016 г., на министъра на вътрешните работи, на основание чл. 207, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, е разпоредено образуването на дисциплинарно производство срещу инспектор Х.П - разузнавач VІ степен в 04 група „Криминална полиция“ – Надежда на сектор „Противодействие на криминалната престъпност“ към Второ районно управление при СДВР.Зедта е издадена въз основа на предложение рег. № 513р-29096 от 28.07.2016 г. по описа на СДВР, изготвено въз основа на справка № RB202329-001-08/11849-7 от 30.06.2016 г. на СДВР, в която се съдържат предварителни данни, че на 27.01.2016 г., за времето от 12:43 ч. до 12:45 ч., в качеството си на разузнавач VІ степен в група „ОИД“ при ГПУ – Калотина, РДГП – Драгоман при ГДГП, Пянкова е извършила три справки в подсистема „Централен полицейски регистър“ за лице с имена С.Н, като резултатите е снимала с мобилния си телефон и му ги е изпратила посредством съобщение във Фейсбук. В хода на дисциплинарното производство Пянкова е поканена да даде писмени обяснения и е дала такива на 13.09.2016 г. и на 04.01.2017 г. В тях служителката е посочила, че не си спомня какви справки е извършвала на датата 27.10.2016 г., но такива е правила, освен с чисто служебна цел и от любопитство, за лична информация относно лицето с което живее на семейни начала, не и с користна цел или за злоупотреба. Не е съзнавала, че извършва дисциплинарно нарушение. Целта й е била да докаже на Николов, че я лъже, че не е криминално проявен. От представен от органа доклад от резултатите от въвеждане в служба на Х.П, съдът е установил, че служителката е показала висока степен на отговорност и лоялност към МВР; запозната е с нормативната база, в пълен обем с нормите на Етичния кодекс за поведението на държавните служители от МВР; с вътрешноведомствените актове; инструкциите, касаещи пряко нейната работа, включително нормативната уредба за работа с информационните масиви на МВР – АИС на МВР; получила е достъп до ИИС „Справки“; умее да работи в екип, ползва се с авторитет и изгражда доверие сред колегите. Съдът е посочил, че по делото са приложени специфична длъжностна характеристика; Инструкция за организацията и технологията на работа с АИС „Централен полицейски регистър; Вътрешните правила за ползване на информационни фондове в МВР чрез ИИС „Справки“; заповед рег. № Із-2049 от 03.09.2010 г. за утвърждаване на Организационно-технологични правила за работа с АИС за издирвателна дейност на МВР.

За проведеното дисциплинарно производство е изготвена обобщена справка рег. № УРИ 226000-477 от 10.01.2017 г. С нея комисията е запознала дисциплинарно наказващия орган със заключенията си и е предложила на служителката да бъде наложено наказание "уволнение“, предвид заповедта на министъра на вътрешните работи рег. № 8121К-5073 от 19.12.2016 г., с която е била изменена правната квалификация на дисциплинарното нарушение. Оспорващата е запозната със съдържанието на справката на 10.01.2017 г., като й е указана и възможността да даде допълнителни обяснения и възражения. Пянкова е дала допълнителни обяснения – рег. № 514 от 10.01.2017 г. На 11.01.2017 г. дисциплинарноразследващият орган е изготвил становището си по чл. 207, ал. 12 от ЗМВР и същото е изпратено на дисциплинарнонаказващият орган с предложение на служителката от МВР да бъде наложено най-тежкото дисциплинарно наказание – „уволнение“ за извършените от нея действия, представляващи „злоупотреба с доверие“ и „деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата“. В резултат на проведената процедура, със заповед № 8121К-214 от 18.01.2017 г. министърът на вътрешните работи е наложил дисциплинарно наказание "уволнение" на Х.П за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1, пр. 1 от ЗМВР – „неизпълнение на разпоредбите на този закон“, за което на основание чл. 203, ал. 1, т. 8, пр. 2 от ЗМВР „злоупотреба с … доверие“ се налага дисциплинарно наказание „уволнение“. Приел е, че при условията на идеална съвкупност с действията си инспектор Пянкова е нарушила т. 15, т. 24, т. 71, т. 72 и т. 75 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители от МВР (обн. ДВ, бр. 67 от 12.08.2014 г.), което също е тежко дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР „неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители от МВР“, за което на основание чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР е предвидено налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“.

При така установеното от фактическа страна, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на формата и на административнопроизводствените правила, но тя е издадена в противоречие с материалноправните норми, поради което тя трябва за бъде отменена. За да достигне до този извод, съдът е посочил, че липсват данни служителката е разкрила данните за съдебното минало на С.Н, които безспорно са служебна информация, до която тя е имала достъп, с користна цел. Посочил е, че административният орган не е взел под внимание възражението за личния мотив, от който Пянкова се е ръководела. Именно този личен мотив изключва користната цел, която дисциплинарнонаказващият орган твърди че е налице. Изложил е, че в дисциплинарното производство няма данни да е компрометирана сигурността и защитата на информацията. Счел е, че формата на вината – несъзнавана непредпазливост, а не умисъл, цялостното поведение и положителната професионална характеристика на държавната служителка, водят до извод, че тя следва да понесе отговорност за действията си, но не и в най-тежката форма на предвиденото в закона. Наложеното й с оспорената заповед дисциплинарно наказание е прекомерно завишено и не отговаря на тежестта на извършеното нарушение. Решението е правилно.

Обжалваното в настоящето производство решение е постановено точно установена фактическа обстановка, въз основа на която правилно е приложен материалният закон. Изложените в решението мотиви за незаконосъобразност на оспорения административен акт се споделят от настоящия съдебен състав.

За да ангажира дисциплинарната отговорност на Пянкова органът е приел, че извършеното от нея съставлява нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР „неизпълнение на разпоредбите на този закон“, за което на основание чл. 203, ал. 1, т. 8, пр. 2 от ЗМВР „злоупотреба с доверие“ се налага дисциплинарно наказание „уволнение“. В случая по делото не се спори, че с извършеното от Пянкова деяние, за което е ангажирана дисциплинарната й отговорност, а именно извършването на три справки в подсистема „Централен полицейски регистър“ за лице с имена С.Н на 27.01.2016 г., снимане на резултатите от тях с мобилния й телефон и изпращането им на лицето, посредством съобщение във Фейсбук, служителката не е изпълнила разпоредбите на ЗМВР, конкретно на чл. 22, ал. 2 от посочения закон. Неправилно обаче въпросното деяние е квалифицирано от органа като тежко нарушение на служебната дисциплина по чл. 203, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗМВР, тъй като то не съставлява злоупотреба с доверието на органа по назначаването. Възможността за дисциплинарно уволнение при злоупотреба с доверието изисква използване на оказаното доверие за неправомерно извличане на определена облага за служителя или за другото, или за увреждане на ведомството, с което се накърнява доверието на органа по назначаването. Характерна е субективната страна - то е съставомерно, само когато е извършено умишлено, което пък предпоставя преднамереност в извличането на облага - респективно в увреждането, чрез използване на служебното положение. Само ако са налице тези признаци на неправомерно поведение, ръководителят може да наложи дисциплинарно уволнение на посоченото основание. В конкретния случай изпратената от Пянкова до третото лице информация не е нова за него. С изпращането й не е целена, нито е получена определена облага от служителката или от третото лице. Описаните в заповедта действия на Пянкова не водят пряко до цитирания резултат, поради което не биха могли да бъдат подведени под хипотезата на тази правна норма. Правилно тричленният състав е приел, че с уволнението й за нарушение, което не съставлява злоупотреба с доверие, е бил издаден незаконосъобразен административен акт, който следва да бъде отменен.

Не съответства на данните по делото и направеният от органа извод, че действията на служителката съставляват, при условията на съвкупност, тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Безспорно е, че всяко нарушение разпоредби от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР съставлява основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност на допусналия го служител. В разпоредбата на чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР изрично е регламентирано, че нарушаването на етичните правила за поведение на държавните служители съставлява дисциплинарно нарушение, за което се налага дисциплинарно наказание „порицание“. В случая обаче нарушението на посочените в заповедта разпоредби от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР от страна на Пянкова е квалифицирано като тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Посочената разпоредба има предвид деяния (действия или бездействия), несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, които обаче имат за резултат уронването на престижа на службата. В случая, за да обоснове извода си за уронване престижа на службата, органът е посочил, че действията на Пянкова са станали известни на широк кръг лица във връзка с воденото наказателно производство ДП № 3/2015 г. по описа на РДГП - Бургас. П. е в противоречие с разпоредбата на чл. 198, ал. 1 от НПК (НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС), съгласно която материалите по разследването не могат да се разгласяват без разрешение на прокурора. Поради това не може да се приеме, че деянието й е станало обществено достояние, съответно – че с него е уронен престижът на службата. Това препятства квалифицирането на деянието, като тежко нарушение на служебната дисциплина по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР и не може да обоснове посочената от органа правна квалификация.

Изложеното обосновава извод, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Атакуваният съдебен акт е правилен и следва да бъде оставен в сила.

При този изход на спора заявеното искане от ответника за присъждане на адвокатско възнаграждение е основателно. То е своевременно направено и видно от договор за правна защита и съдействие от 10.09.2018 г. е доказано по размер. Поради това и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът следва да осъди Министерство на вътрешните работи, юридическото лице в чиято структура се намира органът издал оспорения акт, да заплати на Х.П сумата от 480, 00 лв., представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 8828 от 28.06.2018 г. постановено по адм. дело № 3384 по описа за 2017 г. на Върховен административен съд, пето отделение.

ОСЪЖДА Министерство на вътрешните работи, с адрес гр. С., ул. „Шести септември“ № 29 да заплати на Х.П, с адрес гр. [населено място],[жк], [улица], сумата от 480, 00 лв. (четиристотин и осемдесет лева), представляваща направени по делото разноски. Решението е окончателно.