Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на Д.М, представена от адв. Н.А, срещу решение № 973/30.04.2018 г. на Административен съд Пловдив по адм. д. № 1763 по описа за 2017 г., с което е отхвърлена жалбата ѝ против ревизионен акт /РА/ № Р-16001616003054-091-001 от 27.03.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив. Доводите на касатора са за неправилност на решението заради противоречие с материалния закон, съществените съдопроизводствени правила и необоснованост. Сочи опущение на съда в преценката на писмените и гласните доказателствени средства за констатациите му за доказателствено релевантните факти на получените и разходваните пари в брой и съпоставянето им за определяне на отрицателна разлика, която да е презюмиран доход. Оспорва изводите на съда за дължимост на задължения за задължителни осигурителни вноски /ЗОВ/ за доходите с недоказан произход, тъй като не са с източник трудова дейност. Иска отмяна на решението и отмяна на РА за постигане на по-малки размери на публичните задължения за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ и лихви върху него и изцяла за задълженията за ЗОВ и лихви върху тях. Претендира деловодни разноски.

Ответникът по касация директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Пловдив отрича основателността на касационната жалба. Иска присъждане на разноските за касационната съдебна инстанция.

Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата.

Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, настоящият състав на Върховния административен съд прие за установено следното:

С оспорения пред АС Пловдив ревизионен акт, при ревизия проведена по правилата на чл. 122-124а от ДОПК и обоснована с предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, в тежест на Д.М са установени допълнителни задължения за подоходен данък по чл. 48,...