Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на кмета на община П. против решение № 700 от 26.03.2018 г. по адм. дело № 2520/ 2017 г. на Административен съд – Пловдив, с което е отменена заповед № 17ОА907 от 24.04.2017 г. на същия административен орган, с която е отказано да се изработи проект за изменение на ПУП - ПР за част от кв. 142 по плана на „Бяла зона“, [населено място] и преписката е върната на административния орган за произнасяне съобразно дадените указания. Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд е постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли решението да бъде отменено. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Ответниците В.П и С.Ц оспорват касационната жалба. Молят решението на административния съд да бъде оставено в сила, като им се присъдят и направените по делото разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и доказателствата по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения:

Оспореното решение на Административен съд – Пловдив е постановено в противоречие с материалния закон.

Първоинстанционният съд неправилно приема, че са налице основания за отмяна на оспорения административен акт. По делото е установено, че със заповед № СД -66/ 08.04.1982г. на Пловдивския общински народен съвет имот пл. № 515 в кв. 142 по плана на [населено място], с площ от 301 кв. м., заедно с построената в него двуетажна жилищна сграда, собственост на ответниците в...