Производство по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК) във вр. с чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано по касационна жалба на В.К от [населено място], чрез адв. А.Т, против Решение № 873 от 13.02.2018г., постановено по адм. д. № 11447/2016г., по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на касатора против ревизионен акт № Р – 22221015008840 – 091 – 001/30.05.2016г., на органи по приходите при ТД на НАП София, изменен с Решение № 1808/14.10.2016г. на директора на Дирекция „ОДОП“ при ЦУ на НАП – София, с който на ревизираното лице са установени данъчни задължения по ЗДДФЛ за данъчни периоди 2009-2012г., общо в размер на 7 355, 14 лева главница и съответните лихви за просрочие.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в неправилно прилагане за случая на разпоредбата на чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ; необосновано съдът приел, че е доказано получаването на доходи от други източници, подлежащи на облагане; без основание съдът не признал представените договори за паричен заем, предоставен от лицата И. Рафаел, В.Н, Г.Г и Н. Карадачки. Необосновано, при това, съдът приел, че получените от РЛ парични средства са облагаеми доходи. Не е съобразена природата на договора за паричен заем, нито свидетелските показания на заемодателите, потвърждващи даването на парите, нито графологическата експертиза, потвърждаваща автентичността на подписите им като заемодатели.

Иска се отмяна на съдебното решение и на РА, както и присъждане на деловодни разноски.

Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” при ЦУ на НАП, София, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Иска оставяне в сила на решението и претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура излага доводи за неоснователност на жалбата...