Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК).

С решение № 834 от 17.04.2018 г., постановено по адм. д. № 2693/2017 г. Административен съд - Пловдив е отменил ревизионен акт (PA) № Р-16001615010527-091-001/31.05.2017 г. издаден от орган по проходите при ТД на НАП-Пловдив, в частта, потвърдена с Решение № 502/21.08.2017 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ДОДОП) – Пловдив, относно установени задължения за данък по чл. 48 ЗДДФЛ в общ размер от 101 571, 04 лв. за данъчни периоди 2009 г. - 2013 г. ведно с начислените лихви за забава в общ размер от 46 475, 75 лв. Присъдени са разноски.

Срещу така постановеното решение директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Пловдив е подал жалба. В същата се сочи, че са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага доводи, че разпоредбата на чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ следва да се прилага и тълкува във връзка с чл. 10, ал. 1 ЗДДФЛ относно определените от законодателя видове доходи, а именно този по чл. 10, ал. 1, т. 5 ЗДДФЛ. Според изложеното в касационната жалба съдът неправилно е приел за погрешна направената от приходните органи квалификация на превишаването на разходите над приходите, като облагаем доход по смисъла на чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ. Иска се отмяна на атакуваното решение. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба - И.П, в представен писмен отговор, писмена защита и чрез процесуалния си представител в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна. Претендира разноски за касационната инстанция.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество неоснователна.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни...