Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК).
Образувано по касационна жалба на „Б. Е-Импорт“ ЕООД, ЕИК: 200573137, със седалище и адрес на управление: [населено място], [адрес], представлявано от С.С, чрез адв. Р.М, срещу Решение №2231 от 12.12.2017 г., постановено по адм. д. № 3001/2017 г. по описа на Административен съд – гр. В., с което е отхвърлена жалбата на касатора против Ревизионен акт (РА) № Р-25-1301651-091-01/20.10.2014 г., издаден от орган по приходите в Териториалната дирекция (ТД) на Националната агенция за приходите (НАП) – Варна, потвърден с Решение № 851 от 27.02.2015 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” (ОДОП) – Варна при Централно управление (ЦУ) на НАП, с който на ревизираното лице за данъчни периоди м. февруари – декември 2009 г., м. януари – декември 2010 г., м. юни – декември 2011 г. и м. януари – юни 2012 г. са установени задължения за данък добавена стойност (ДДС) в общ размер на 983 886, 74 лева и лихва върху главницата общо в размер на 450 696, 28 лева.
В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно като постановено при пороците по чл. 209, т. 3 от АПК, изразяващи се в необосновани изводи относно липсата на осъществени вътреобщностни доставки (ВОД) предвид събраните от първоинстанционния съд доказателства. Съдът неправилно преценил реквизитите на представените по делото товарителници. Излагат се аргументи, че граничният контрол, липсата на договори между контрагентите и лиценз на превозвачите не могат да обосноват направените фактически изводи относно недоказване на транспортиране на стоката до територията на друга държава-членка. Сочи се, че не е обсъден въпросът за данъчната регистрация на някои от получателите, както и че неправилно е отказано прилагането на решение на СЕС от 09.10.2014 г. по дело С-492/2013 г. Иска се отмяна на съдебното решение и на обжалвания акт и присъждане на сторените по делото разноски, съгласно представен по делото списък.
Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция ОДОП – Варна при ЦУ на НАП, чрез юриск. И.П, оспорва жалбата с твърдения, че съдът е изяснил фактите след пълен анализ на събраните по делото доказателства. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 13 833, 75 лева. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на касатора.
Подадена е и частна жалба от директора на Дирекция ОДОП – Варна при ЦУ на НАП срещу Определение № 175 от 16.01.2018 г., постановено по адм. д. № 3001/2017 г. по описа на АС-Варна, с което е оставена без уважение молбата на частния жалбоподател за изменение на горепосоченото съдебно решение в частта му за разноските. Иска се отмяна на обжалваното определение като неправилно по аргументи, подробно изложени в частната жалба и се иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на още 27 667, 50 лева.
Ответникът по частната жалба - „Б. Е-Импорт“ ЕООД, ЕИК: 200573137, чрез адв. Д.Т, я оспорва като неоснователна по съображения, че не се дължи юрисконсултско възнаграждение, тъй като няма осъществено процесуално представителство и произнасяне по същество в първото касационно производство.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение в становище по съществото на делото, че касационната и частната жалба са допустими и редовни, а по същество намира касационната жалба за неоснователна, а частната – за основателна.
Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната и частната жалби и направените в тях оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбите процесуално допустими и редовни, а по същество - касационната жалба за неоснователна, а частната – за основателна, при следните съображения:
Предмет на оспорване пред първоинстанционния АС Варна, за втори път, след отменително Решение №12691 от 24.10.2017г. на Върховния административен съд по адм. д.№ 14333/2016г., е бил посоченият ревизионен акт, с който на ревизираното лице са установени посочените публични задължения поради непризнаване на основания за освобождаване на декларирани от РЛ вътреобщностни доставки на стоки с получатели в Гърция и Италия.
За да откажат освобождаването приходните органи са взели предвид: непредставянето на документи за осъществения твърдян международен превоз от страна на „Местни продукти“ ЕООД /свързано с ревизираното лице и наето от него за осъществяване на превоз по голямата част от процесните фактури/ или за осъществен превоз от транспортни фирми, наети от получателите, непритежаващи лицензи за международен превоз; липсата на попълнени реквизити на представените международни товарителници относно името и длъжността на лицето, получило стоката, както и липсата на номера на транспортните средства в някои от превозните документи, осуетяваща възможността за проверка на твърдяния транспорт; представянето от страна на РЛ на втори екземпляр от товарителниците, който би следвало да се намира при получателя, вместо на екземпляра на изпращача за по-голямата част от доставките; съдържанието на представените писмени потвърждения, в които като доставчик на стоката е вписан „Местни продукти“ЕООД; констатирани несъответствия между стойностите по някои от представените фактури с отразените в дневници за продажби на ревизирания получател, за които не са дадени никакви обяснения; липса на първични документи относно плащанията по процесните фактури; липса на договори и каквато и да е търговска кореспонденция между РЛ и посочените получатели на стоката; липса на данни от системата за „Граничен контрол“ за преминаване на конкретно посочените транспортни средства за извършване на превоза от една на друга територия; данни от проверката по реда на административното сътрудничество за получателите Ioniki Emporiki Trеfomone, Гърция и R.U.CA SRL, Италия, за укриване на доказателства, свързани с фактурите на РЛ; значителни разлики в декларирането на стойността и количеството на стоката при РЛ и получателя Balk.Eizacociki Monofrosofi и в съдържанието на представените от двете страни товарителници относно наименованието на превозвача.
За да отхвърли изцяло жалбата на РЛ, първоинстанционният съд след като е обсъдил подробно за всеки посочен получател представените писмени доказателства, е намерил за обосновани направените от органите по приходите фактически изводи за недоказан вътреобщностен характер на процесните доставки като основание за отказ за признаване на нулева ставка по ЗДДС.
С оспореното определение молбата за изменение на решението в частта му за разноските на ДД“ОДОП“ е оставена без уважение по съображения, че няма осъществено процесуално представителство и че при липса на произнасяне по същество от касационната инстанция при първото разглеждане на делото не се дължат разноски. По същество на касационната жалба:
Решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно.
Законодателят е дефинирал понятието ВОД в чл. 7, ал. 1 ЗДДС като доставка на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика – регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. От тази дефиниция могат да се изведат следните кумулативно дадени предпоставки, за да се признае, че е осъществена ВОД – доставчикът и получателят да са регистрирани за целите на ДДС, да е прехвърлено правото на разпореждане върху стоката между тях и стоката физически да е напуснала територията на държавата на изпращача. Когато по безспорен начин са установени тези предпоставки, то за доставчика възниква задължение да начисли ДДС с нулева ставка на основание по чл. 53, ал. 1 ЗДДС.
Съгласно постоянната съдебна практика на Съда на ЕС по тълкуване на разпоредби на Директивата за ДДС, освобождаването на ВОД на дадена стока става приложимо само когато правото на разпореждане като собственик с тази стока е прехвърлено на приобретателя и продавачът докаже, че посочената стока е изпратена или транспортирана в друга държава членка и вследствие на това изпращане или транспортиране същата стока е напуснала физически територията на държавата членка на доставката /решение на СЕС от 27.09.2007 г. по дело № С-409/04 Teleos и т. 31 от решение на СЕС от 06.09.2012 г. по дело №С-273/11 Mecsek Gabona Kft/. Директива 2006/112/ЕО оставя в правомощията на държавите членки да определят условията, при които освобождават ВОД от ДДС. В тежест на доставчика е да вземе всички мерки, които могат разумно да се очакват от него, за да се увери, че стоката е реално получена и че осъществяваната от него операция не го довежда до участие в данъчна измама.
Националната разпоредба на чл. 53, ал. 2 ЗДДС, делегира правомощието за определяне на условията за освобождаване, като съгласно чл. 45 от Правилник за прилагане на ЗДДС (ЗАКОН ЗА Д. В. Д СТОЙНОСТ) (ППЗДДС), в редакцията му към момента на извършване на доставките, се предвиждат следните писмени доказателства, които да обосноват наличието на ВОД, а именно: т. 1, б. „а“ фактура за доставката, в която, когато получателят е регистриран за целите на ДДС в друга държава членка, се посочва идентификационният номер по ДДС на получателя, издаден от държава членка, под който номер му е извършена доставката и т. 2, б“а“ - „транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка - в случаите, когато транспортът е извършен от получателя или от трето лице за сметка на получателя“ и б.“б“ - „транспортен документ, удостоверяващ, че стоките са получени на територията на друга държава членка - когато транспортът е извършен от доставчика или от трето лице за сметка на доставчика.“
Съгласно писмените обяснения на представляващия РЛ, дружеството е закупило от свързаното с него лице „Месни продукти“ЕООД процесната стока, като я е продало с процесните фактури чрез осъществените ВОД с получатели, регистрирани по ДДС в Гърция и Италия. Транспортът на стоката бил осъществен от „Месни продукти“ЕООД или от наети от получателите транспортни фирми. За осъществяването на транспорта от „Месни продукти“ЕООД стойността на транспортните разходи била включена в цената по доставките на стоката с получател ревизираното лице. Липсват обяснения за начина на натоварване на стоката от търговската база на „Месни продукти“ЕООД, както и доказателства за това. Липсват доказателства и в подкрепа на твърденията за посочения начин на отразяване на въпросните транспортни разходи - приетото по делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза установява липса на първични счетоводни документи за тези разходи. Представянето на такива доказателства е изцяло във властта на ревизираното лице, което е свързано лице с посоченото дружество.
С актове за прихващане и връщане, описани подробно в ревизионния доклад, на ревизираното дружество било признато право на данъчен кредит по доставките на „Месни продукти“ЕООД, както и нулева ставка по процесните фактури, като приходните органи проверили и признали наличието на регистрация на получателите по ДДС, съответно в Гърция и Италия. В мотивите на АПВ не са били обсъждани представени документи за признаване на нулева ставка.
Обосновани са фактическите изводи на първоинстанционния съд, че касаторът не е доказал транспортирането на родово-определената стока до територията на другите държави – членки с представените от него в ревизионното производство документи.
В конкретния случай в хода на административното производство дружеството-доставчик на стоката е представило издадени от него фактури на получателите (гръцки и италиански дружества), транспортни документи - международни товарителници (ЧМР) и потвърждения за получаване на стоката (стр. 825 – 422 от АП).
В приложените по делото ЧМР е положен подпис и печат за получател на стоката, но не са отбелязани имената и длъжността на лицето, което е приело товара от името и за сметка на получателя, както и данни за разноските, свързани с превоза, така както изисква разпоредбата на чл. 6, ал. 1, б.“д“ и б.“и“ от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (КДМАПС, Конвенцията) и чл. 53 от Закон за автомобилния превоз (ЗАП). Поради недостоверността на товарителниците, не е доказано по предвидения в националното законодателство начин изпращането или транспортирането на стоката до територията на държава-членка, различна от тази на доставката.
Член 9, §1 от Конвенцията гласи, че „товарителницата удостоверява, до доказване на противното, условията на договора и получаването на стоката от превозвача“. В случая, по-голямата част от процесните превози се твърди, че транспортът е извършен от свързаното с РЛ Месни продукти“ЕООД, така че, изцяло във властта на ревизирания получател е доказване на обстоятелствата по този транспорт. Вместо това, посоченият превозвач не е дал никакви обяснения, нито е представил доказателства на връчените му искания в ревизионното производство.
Съгласно разпоредбата на чл. 5 от Конвенцията, товарителницата се изготвя в три оригинални екземпляра, подписани от изпращача и от превозвача, като първият екземпляр се съхранява от изпращача, вторият от получателя, а третият от превозвача. По аргумент на противното от разпоредбата на чл. 12, т. 2 получателят има право да се разпорежда със стоката, когато вторият екземпляр от товарителницата бъде предаден. Липсват обяснения за задържането от страна на изпращача на екземпляр № 2 от товарителниците, при което доставчикът не може да прехвърли правото на собственост върху стоката на получателите, при организиран от изпращача транспорт, както е при по-голямата част от процесните фактури - с транспорт на „Месни продукти“ЕООД.
В счетоводството на ревизираното лице са налични следните товарителници, обозначени с екземпляр № 2, а именно товарителници № № 56/16.12.2009 г.; 57/17.12.2009 г.; 58/18.12.2009 г.; 9/27.02.2010 г.; 13/18.03.2010 г.; 15/24.03.2010 г., издадени за товар, предназначен за IONIKI EMPORIKI TREFOMON L.T.D с VIN EL 998522622 /Гърция/; товарителници № 14/06.04.2009 г.; 16/10.04.2009 г.; 35/16.09.2009 г.; 38/25.09.2009 г.; 39/01.10.2009 г.; 42/09.10. 2009 г., 43/16.10.2009 г., 45/23.10.2009 г., предназначени за BALK.EIZACOCIKl MONOFROSOFI с VIN EL 999196397 /Гърция/; товарителници № 001/10.02.2009, 002/12.02.2009 г., 003/14.02.2009 г., 004/17.02.2009 г., 005/19.02.2009 г., 006/26.02.2009 г., 007/05.03.2009 г.,008/12.03.2009 г., 009/19.03.2009 г., 010/26.03.2009 г., 013/05.04.2009 г., 018/01.05.2009 г., 019/08.05.2009 г., 020/14.05.2009 г., 4/22.04.2010 г., 5/29.01.2010 г., 7/12.02.2010 г, 8/19.02.2010 г., 10/27.02., предназначен за MOLISE CARNI S.R.L с VIN IT00363960949 /Италия/; товарителници с № № 21/12.06.2009 г.; 22/20.06.2009 г.; 23/26.06.2009 г. 24/02.07.2009 г.; 25/09.07.2009 г.; 29/08.08.2009 г., 34/12.09.2009 г.; 36/20.09.2009 г., 37/21.09.2009 г., 40/01.10.2009 г.; 41/08.10.2009 г.; 44/22.10.2009 г.; 46/05.11.2009 г., 47/12.11.2009 г., 49/19.11.2009 г.; 50/23.11.2009 г.; 51/25.11, 2009 г.; 52/27.11.2009 г., 53/04.12.2009 г., 54/11.12.2009 г.; 55/16.12.2009 г.; 59/19.12.2009 г.; 60/21.12.2009 г. 1/07.01.2010 г.; 2/12.01.2010 г.; 3/15.01.2010 г.; 11/12.03.2010 г.; 12/16.03.2010 г. и 17/28.03.2010 г., предназначени за RU.CA. S.R.L. с VIN IT 04423170655 /Италия/.
Липсата на условия за освобождаване се потвърждава и от останалите установени от първоинстанционния съд фактически обстоятелства, които настоящия съдебен състав излага накратко с оглед на проверката за обоснованост на направените от първоинстанционния съд фактически изводи. В част от представените ЧМР, издадени за товар, предназначен за LA BRUNA S.R.L. с VIN IT 0591316121 /Италия/, а именно ЧМР № 59/08.10.2010 г., № 60/12.10.2010 г., № 62/20.10.2010 г., № 63/23.10.2010 г., № 65/01.11.2010 г., и ЧМР № 43/05.08.2010 г., № 44/10.08.2010 г., № 46/20.08.2010 г., № 48/27.08.2010 г. и № 50/03.09.2010 г., издадени за BALK.EIZACOCIKl MONOFROSOFI с VIN EL 999196397 /Гърция/ не са посочени и други съществени елементи, сред които регистрационни данни на транспортните средства, с които е извършен транспортът, което не позволява извършването на проверка относно начина и средството на транспортиране на стоките. В някои от представените товарителници в екземпляра на изпращача е вписан един превозвач, а в екземпляра на получателя – друг. Не са получили обяснение разликите в количеството и стойността на извършените доставки в декларациите на ревизирания доставчик и някои от посочените получатели.
Мотивите на първоинстанционния съд за липсата на осъществени ВОД, се подкрепят и от доказателствата, събрани от органите по приходите в хода на ревизионното производство при процедурата по обмен на информация с Р. Г и Р. И.
От получен отговор от гръцките данъчни органи (стр. 105-82 от АП) декларирания от IONIKI EMPORIKI TREFOMON L.T.D с VIN EL 998522622 /Гърция/ адрес е посетен и са изискани обяснения от управителя на дружеството, който е заявил, че ще бъдат представени след завръщането си в страната. По-късно е декларирал, че от офиса им е извършена кражба на счетоводните книжа, компютри и електронни записи. Гръцките органи по приходите са изразили становище че в конкретния случай от страна на гръцкия контрагент има опит за укриване на всички доказателства, свързани с процесните сделки. От извършената справка в системата на VIES се установява, че декларираните от гръцкото дружество вътреобщностни придобивания от ревизираното лице са с големи разлики, подробно отразени в табличен вид на стр. 8 от РД, (стр. 999 от адм. преписка - АП)
От получения отговор от гръцките власти по отношение на контрагента BALK.EIZACOCIKl MONOFROSOFI с VIN EL 999196397 /Гърция/ (стр. 66-59 от АП) е видно, че гръцкия търговец е закупил месни продукти от ревизирания търговец на стойност 56 373, 62 евро и от друг търговец „Бонеси-Е. И“ ЕООД с ДДС № 125540464 /ЕИК на „Месни продукти“ ЕООД на стойност 171, 802, 05 евро, като адреса и на двете дружества е регистриран в [населено място], [адрес]. Гръцкият търговец е представил и ЧМР (стр. 57 - 34 от АП), в които е посочен друг превозвач – „Иванови транс“ ООД, докато в товарителниците, представени от ревизираното лице, като превозвач е посочен „Месни продукти“ ЕООД, а само по една товарителница – 50/03.09.2010 г. (стр. 694 от АП) като превозвач е посочен „Иванови транс“ ООД.Уено е, че във фактури с № 0.. 103/13.04.2010 г., 0..37/14.07.2010 г., 0..39/29.07.2010 г., 0..40/05.08.2010 г., 0..41/10.08.2010 г., 0..42/20.08.2010 г., 0..45/16.09.2010 г., представени от гръцкото дружесто, не е посочен ДДС номера на ревизираното дружество, а е посочен ДДС номер BG 125540464, който е на „Месни продукти" ЕООД.Уява се от представените доказателства, че гръцкото дружество е декларирало ВОП от ревизираното дружество за периода м. 04 до м. 09.2010 г, на стойност 23 999, 42 евро, за същия период ревизираното лице е декларирало ВОД на стойност 240 570, 00 евро, т. е. е налице разлика от 216, 570 евро.
Видно е от приложения отговор на италианските власти (стр. 73-67 от АП), че дружеството RU.CA. S.R.L. с VIN IT 04423170655 е скрило и/или унищожило счетоводната си документация. Италианският търговец е подал пред данъчните власти ВИЕС декларация, но съдържащата се в нея информация се различава съществено от информацията, подадена от другите вътреобщностни доставчици.
При обмен на информация с италианската администрация за търговеца CARNI Е CARNI S.R.L с VIN IT02607200645, /Италия/, с писмо (стр. 87-74 от АП) се установява, че италианското дружество е имало само идентификационен номер за вътрешни операции/сделки и никога не е имало търговски взаимоотношения с „Бонеси-експорт импорт" ЕООД.
Посочените писма - формуляр SCAC 2004, правилно са приети и ценени като доказателства по делото на основание разпоредбата на чл. 171, ал. 2 от ЗДДС, според която данните, получена при обмен на информация с данъчните администрации на други държави членки могат да се използва като доказателство за определяне на задълженията по този закон, както и при административни и съдебни процедури.
Не може да се приеме, че вътреобщностните доставки са реално извършени и от представените по делото потвърждения за получаване на стоките от името на дружествата LA BRUNA S.R.L. с VIN IT 0591316121 /Италия/ и CARNI Е CARNI S.R.L. Потвържденията не са придружени с легализиран превод на български език. В тях като доставчик е посочен „Месни продукти" ЕООД и е положен печат на „Месни продукти" ЕООД, а като получател е посочен RU.CA S.R.L. и е положен печат от същото дружество. Не са представени потвърждения от останалите получатели на стоките, с които да бъде обосновано извършването на ВОД, когато транспортът се твърди да е извършен от нает от получателя превозвач.
Липсата на условия за освобождаване се подкрепя косвено и от липсата на представени доказателства за извършени плащания от получателите на стоките и от ревизираното лице спрямо дружествата, извършили транспортирането им. Изготвената по делото експертиза (лист 44-48 и 60-62 от делото) констатира извършени такива плащания, но само на база представени от ревизираното лице вторични счетоводни документи. В тежест, а и във възможностите на доставчика е да разполага и с първични счетоводни документи, които е следвало да представи на вещото лице с оглед пълното и главно доказване на извършените ВОД, като последиците от непредставянето им са в негова тежест.
В съответствие със закона и доказателствата по делото АС е заключил, че нереалността на доставките се потвърждава и от извършените насрещни проверки на превозвачите. От представения по делото протокол по повод на направено ИПДПОЗЛ до „Месни продукти“ ЕООД (стр. 373 от АП) е видно, че превозвачът не е представил исканите документи. От извършената насрещна проверка и съставен протокол (стр. 357-317 АП) се установява, че между ревизираното дружество и двама от превозвачите – „Ел и Кат“ ЕООД и „Двама братя-2“ ЕООД, не са налице транспортни правоотношения. За насрещна проверка не е открит друг от превозвачите – „Феличита 2004“ ЕООД, което е видно от съставен от органите по приходите протокол (стр. 304-293 от АП).
Посочените протоколи служат като доказателство по делото за установените с тях факти и обстоятелства и за извършените от органите по приходите действия съгласно чл. 50 ДОПК, и се ползват с материална доказателствена сила, докато не бъдат оборени, което в настоящия случай не е сторено.
Възражението на касатора, че липсата на договори между контрагентите не е основание да се откаже признаване на ВОД, не може да бъде споделено. Търговските правоотношения не е задължително да бъдат обективирани в писмен акт, освен когато това не е изрично предвидено (по арг. от чл. 293, ал. 1 ТЗ (ТЪРГОВСКИ ЗАКОН)). Въпреки това, наличието на договор между дружествата свидетелства за добросъвестност у ревизираното лице и за проявена от него грижата на добър търговец, която свидетелства за правилно ръководене на работата и защита интересите на дружеството. В настоящия случай липсват както договори между съконтрагентите, така и каквато и да е търговска кореспондеция, което при доставки на обща стойност като процесната не изглежда оправдано.
Предвид изложеното по-горе, обратно на поддържаното в касационната жалба, нито липсата на регистрация на някои от посочените получатели по ДДС, нито липсата на данни от „Граничен контрол“ за преминаването на определени транспортни средства от една на друга територия, са били решаващи мотиви на първоинстанционния съд да отхвърли жалбата. Крайният извод на АС за недоказани ВОД е основан на база цялостен анализ и оценка на доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност.
Във връзка с доказването на реалното извършване на ВОД касаторът в касационното производство е представил нови писмени доказателства – 57 разписки за платени транспортни и фериботни такси, придружени с превод на български. В правомощията на касационната съдебна инстанция е да се произнася по наведените в касационната жалба твърдения за пороци на първоинстанционното решение, но на база на събраните вече доказателства и фактическите установявания, извършени от първоинстанционния съд, при забрана за нови фактически установявания. Непълнотата на доказателствата по вина на страна по делото не е касационно отменително основание. По изложените съображения посочените доказателства са недопустими в тази фаза на административния процес. О. от това, представените разписки за заплатени транспортни такси не разколебават и извода за обоснованост на обжалваното съдебно решение, защото не могат по никакъв начин да бъдат свързани с издадените от ревизираното лице фактури или с някой от получателите по тях.
Неоснователно е направеното в касационната жалба оплакване, че не е обсъдена регистрацията по ДДС на CARNI Е CARNI S.R.L с., VIN IT02607200645, /Италия/, LA BRUNA S.R.L. с VIN IT 0591316121 /Италия/ и MOLISE CARNI S.R.L с VIN IT00363960949 /Италия/ към момента на доставките, която в последствие била заличена с обратна сила предвид промени в италианския закон. Наличието на регистрация по ДДС е едно от условията, за да се признае ВОД. Сама по себе си, тази регистрация не може да обоснове извършването на доставките и получаването на предмета им на територията на друга държава членка, доколкото доставчикът не е представил документи в съответствие със списъка от документи, предвиден в националното право (в този смисъл решение на СЕС от 09.10.2014 г. по дело С-492/2013 г.).
Накрая, неоснователни са касационните оплаквания за несъобразяване на задължителното тълкуване на разпоредби на Директивата по ДДС в решение на СЕС от 09.10.2014 г. по дело С-492/2013 г.
В т. 30 и т. 31 от мотивите на това решение СЕС е подчертал, че „възложените на данъчнозадължено лице задължения в областта на доказването следва да се определят в зависимост от условията, изрично заложени в това отношение от националното право, и в зависимост от обичайната практика, установена за сходни операции (вж. решение Mecsek-Gabona, EU:C:2012:547, т. 38). Затова ще противоречи на принципа на правната сигурност възможността държава членка, която е регламентирала условията за прилагане на освобождаването от ДДС на дадена вътреобщностна доставка, по-конкретно определяйки списък от документи, които да се представят на компетентните органи, и която първоначално е приела представените от доставчика документи като доказателства, обосноваващи правото на освобождаване, впоследствие да задължи този доставчик да заплати полагащия се за тази доставка ДДС, когато се окаже, че поради извършена от получателя на доставката измама, за която доставчикът не е знаел и не би могъл да знае, съответните стоки в действителност не са напускали територията на държавата членка на доставката (вж. решение Teleos и др., EU:C:2007:548, т. 50).“ В случая Траум от акта за запитване следва, че българската данъчна администрация е издала акт за прихващане или възстановяване, основавайки се на документите, представени от Траум в съответствие с член 45 от Правилник за прилагане на ЗДДС. В настоящия случай, както се посочи по-горе, от мотивите на представените в административната преписка АПВ, не може да се направи такъв извод. В т. 34 от мотивите на същото решение изрично е записано, че националната юрисдикция следва да провери дали данъчната администрация първоначално е приела представените от доставчика документи, за да се приеме, че последващото им некредитиране с РА е в нарушение на принципа на оправданите правни очаквания. В т. 40 от същите мотиви изрично е подчертано, че в акта за преюдициално запитване няма данни, позволяващи да се направи извод, че разглежданата в главното производство доставка е била част от данъчна измама или че Траум не е действало добросъвестно в контекста на евентуално извършена от получателя измама. Националната юрисдикция е задължена да извърши глобална преценка на всички елементи и фактически обстоятелства по това дело, за да определи дали Траум е действало добросъвестно и е взело всички мерки, които могат разумно да се изискват от него, за да се увери, че осъществяваната операция не го довежда до участие в данъчна измама. В настоящия случай, първоинстанционният съд е направил такава преценка и обосновано е заключил, че декларирането на ВОД, без наличие на условия за освобождаване от ДДС, само по себе си, представлява действие, насочено към получаване на данъчно предимство, изразяващо се във възможността стоката да се реализира чрез вътрешни доставки, без при това да се начислява ДДС.
Предвид изложеното, първоинстанционното съдебно решение не е постановено при пороците, обосновани в касационната жалба и следва да остане в сила.
По съществото на частната жалба:
Постановеното определение е частично неправилно.
Съгласно разпоредбата на чл. 161, ал. 1 от ДОПК на жалбоподателя се присъждат разноските по делото и възнаграждението за един адвокат за всяка инстанция съразмерно уважената част на жалбата. На ответника се присъждат разноски съобразно отхвърлената част от жалбата. На администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат.
Според текста на чл. 226, ал. 3 при връщане на делото на първоинстанционния съд той се произнася и по разноските за водене на делото във Върховния административен съд.
Произнасяне по разноските дължи само съдът, който решава въпроса по същество. Именно поради това, когато касационната инстанция върне делото за ново разглеждане тя не се произнася по разноските, а на основание чл. 226, ал. 3 АПК, компетентен да стори това е първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото.
В настоящия случай АС не се е съобразил с посочените разпоредби и като е взел предвид изхода на делото е присъдил юрисконсултско възнаграждение в полза на директора на дирекция ОДОП само за осъществено процесуално представителство пред него.
Видно е от представените доказателствата, че при разглеждане на делото за пръв път от касационна инстанция спрямо директора на дирекция ОДОП е осъществено процесуално представителство от упълномощен юрисконсулт, изразяващо се в изготвянето на касационната жалба по повод на която то е образувано. Осъществено е процесуално представителство и при разглеждане на делото за пръв път от първоинстанционен съд. Исканията за присъждане на разноски са своевременно направени и доказани.
С оглед гореизложеното частната жалба е частично основателна и следва да бъде уважена като първоинстанционото решение бъде изменено в частта за разноски с осъждане на жалбоподателя да заплати още 24 208, 5лв. юрисконсултско възнаграждение. Размерът е определен съгласно чл. 8, ал. 1, т. 6 вр. чл. 9, ал. 2 от Наредба за определяне на минималните адвокатски възнаграждения във връзка с чл. 161 ДОПК. При липса на процесуално представителство пред първата касационна инстанция, освен за изготвяне на касационната жалба, юрисконсултското възнаграждение за тази инстанция се определя по чл. 9, ал. 2 от Наредбата.
По изложените по-горе съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Определение № 175 от 16.01.2018 г., постановено по адм. д. № 3001/2017 г. по описа на Административен съд Варна и вместо него ПОСТАНОВЯВА
ИЗМЕНЯ Решение №2231 от 12.12.2017 г., постановено по адм. д. № 3001/2017 г. по описа на Административен съд – гр. В. в частта му за разноските като ОСЪЖДА „Б. Е-Импорт“ ЕООД, ЕИК: 200573137, със седалище и адрес на управление: [населено място], [адрес], представлявано от С.С, да заплати на Национала агенция за приходите - Дирекция ОДОП гр. В. при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер още на 24 208, 5 лева.
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №2231 от 12.12.2017 г., постановено по адм. д. № 3001/2017 г. по описа на Административен съд – гр. В. в останалата му част.
ОСЪЖДА „Б. Е-Импорт“ ЕООД, ЕИК: 200573137, със седалище и адрес на управление: [населено място], [адрес], представлявано от С.С да заплати на Национала агенция за приходите - Дирекция ОДОП гр. В. при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер 10 375, 31 лева за настоящата инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.