О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50003

София, 31.01.2025 година

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети януари две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ж. Д.

ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ

ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ

като разгледа докладваното от съдия Д. гражданско дело № 3035 по описа на Върховния касационен съд за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от Д. Р. П., подадена чрез процесуалния представител адв. Р. З., срещу въззивно решение № 69 от 28.02.2020 г., постановено по в. гр. д. № 35/2020 г. на Окръжен съд - Перник, с което е отменено решение № 1795 от 08.12.2019 г. по гр. д. № 4699/2019 г. на Районен съд - Перник и е отхвърлен предявения от Д. Р. П. срещу „ЕОС матрикс“ ЕООД иск по чл. 439 ГПК с предмет недължимост на сумите: 11346,97 лв. – главница; 1251,38 лв. договорна лихва за периода 07.02.2012 г. – 27.11.2012 г.; 529,10 лв. – лихва за забава за периода 07.02.2012 г. – 27.11.2012 г. и 60,00 лв. дължими такси по договор за кредит за текущо потребление от 21.03.2011 г., за които суми има издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № 8714/2012 г. на Районен съд - Перник и е образувано изп. д. № 701/2019 г. на ЧСИ А. В..

Касаторът счита, че са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Ответникът по жалбата „ЕОС Матрикс“ ЕООД, чрез процесуален представител юрк. Й. К., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.

Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК намира:

С въззивното решение е отменено решение № 1795 от 08.12.2019 г. по гр. д. № 4699/2019 г. на Районен съд - Перник и е отхвърлен предявеният от Д. Р. П. срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД иск по чл. 439 ГПК с предмет недължимост на сумите: 11346,97 лв. – главница; 1251,38 лв. договорна лихва за периода 07.02.2012 г. – 27.11.2012 г.; 529,10 лв. – лихва за забава за периода 07.02.2012 г. – 27.11.2012 г. и 60,00 лв. дължими такси по договор за кредит за текущо потребление от 21.03.2011 г., за които суми има издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № 8714/2012 г. на Районен съд - Перник и е образувано изп. д. № 701/2019 г. на ЧСИ А. В..

По делото е прието за безспорно установено, че ответникът е придобил чрез договор за цесия вземанията, предмет на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 29.11.2012 г., издадени по ч. гр. д. № 8714/2012 г. на Районен съд - Перник. Образувано е изп. д. № 80/2013 г. на ЧСИ Е. Д., по което на 22.02.2013 г. е била връчена на ищцата лично призовка за доброволно изпълнение с отбелязване в нея, че се връчва и заповедта за изпълнение. В молбата за образуване на изп. д. № 80/2013 г. от 08.02.2013 г. има посочен изпълнителен способ. Същевременно след молбата за образуване на изпълнителното дело от 08.02.2013 г. срещу ищцата не са предприемани и не са искани изпълнителни действия. Новото изпълнително дело № 701/2019 г. при ЧСИ А. В. е образувано на 16.05.2019 г. Исковата молба е депозирана на 12.08.2019 г.

При тези данни въззивният съд е приел, че тъй като се касае за вземания по договор за кредит с банка, който е вид заем и разсрочването му на вноски не води до периодичен характер на вземането за главница и в конкретния случай давността за всички вземания, включително за лихвите и таксите, по изпълнителния лист е петгодишния по чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Заповедта за изпълнение е връчена лично на ищцата и предвид липсата на данни да има възражение по чл. 414 ГПК е влязла в сила на 09.03.2013 г., като е формирала сила на присъдено нещо. Давността е прекъсната на 08.02.2013 г. с молбата за образуване на изп. д. № 80/2013 г. Прекъсната е също на 09.03.2013 г. с влизане в сила на заповедта. Въззивният съд е приел, че същевременно давността не е текла до 08.02.2015 г., както изрично е предвиждало Постановление 3/1980 г. на Пленума на ВС, тъй като ТР 2/2013 г. не намира приложение за изпълнителни производства, приключили преди неговото обявяване на 26.06.2015 г. След прекратяването на изп. д. № 80/2013 г. по силата на закона на 08.02.2015 г., а именно от 09.02.2015 г. тече нова петгодишна давност, която е била прекъсната с молбата за образуване на изп. д. № 701/2019 г. на ЧСИ А. В. от 16.05.2019 г. и с молбата за запор върху сметки на 11.07.2019 г. и към деня на исковата молба не е изтекла, с оглед на което искът е неоснователен.

Касационното обжалване се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки: да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Р. Б. или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото или независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК.

Касаторът счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК по въпросите: 1. „Влязлата в сила заповед за изпълнение ползва ли се със сила на пресъдено нещо и съответно по отношение на нея приложима ли е нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД и съответно какъв е давностният срок по отношение на онази част от вземанията за които би била приложима нормата на чл. 111 ЗЗД?“ и 2. „От кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/1980 год., извършена с ТР по т. д. № 2/2015 год. и съответно как се прилага тази отмяна към заварените изпълнителни дела и съответно към броенето на давностните срокове?“.

Настоящият състав намира, че в случая не следва да се допуска касационно обжалване на решението.

По първия въпрос: трайно в практиката на ВКС е утвърдено разбирането, че при всички хипотези на чл. 416 ГПК /когато възражение не е подадено в срок, или е оттеглено, или е налице влязло в сила решение за установяване на вземането/, настъпва стабилитетът на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, а изпълнителната сила на заповедта за изпълнение по чл. 418 ГПК се стабилизира окончателно, тъй като по новия процесуален ред заповедите за изпълнение влизат в сила /за разлика от несъдебните изпълнителни основания по чл. 237 ГПК - отм./ и оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането се преклудират /решение № 6 от 21.01.2016 г. по т. д. № 1562/2015 г. на ВКС, I т. о., решение № 3 от 04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021 г. на ВКС, IV г. о. и много др./. Давностният срок е петгодишен, съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД, включително и за лихвите, защото вземането е установено със съдебен акт, ползващ се със сила на пресъдено нещо. Срещу издадената заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, не е постъпило възражение, поради което и на основание чл. 416 ГПК заповедта за изпълнение е влязла в сила на 09.03.2013 г. /ПДИ е получена лично от Д. Р. П. на 22.02.2013 г./. Вярно е, че липсва законов текст, който изрично да указва, че съществуването на вземането в този случай е установено със сила на пресъдено нещо, но с изтичане на срока за възражение и на сроковете по чл. 424 ГПК се получава ефект, аналогичен на силата на пресъдено нещо; длъжникът не би могъл да релевира възраженията си срещу съществуването на дълга, тъй като неподаване в срок на възражение преклудира възможността да се предявяват същите възражения по-късно посредством отрицателен установителен иск, насочен към установяване недължимост на посоченото в заповедта за изпълнение вземане. По последици влязлата в сила заповед по чл. 417 ГПК е приравнена на установено със съдебно решение вземане, следователно приложимата давност е тази по чл. 117, ал. 2 ЗЗД /така решение № 118 от 7.07.2022 г. по гр. д. № 4063/2021 г. на ВКС, III г. о./. Именно в този смисъл и е и произнасянето на въззивната инстанция в случая. По поставения въпрос във втората му част въззивното решение е в съответствие и с ТР по т. д.№ 3/2023г. на ОСГТК на ВКС.

По втория въпрос: с т. 10 на ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК се обявява за загубило сила ППВС № 3/1980 г., основаващо се на нормата на чл. 115, ал. 1, б. ж ЗЗД, като се възприема становището, че за вземанията по изпълнителни дела, образувани до приемане на същото тълкувателно дело № 2/2013 г., давността започва да тече от датата, на която е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980 г., т. е. 26.06.2015 г., в който смисъл са крайните изводи на съда в обжалваното решение. Изложените в тази връзка мотиви, че вземанията по изпълнителния лист от 29.11.2012 г. не са погасени по давност, тъй като от датата, на която е настъпила перемция по изп. д. № 80/2013 г. на ЧСИ Е. Д. - 08.02.2015 г., започва да тече нова 5-годишна давност, която не е изтекла към датата на образуване на изп. д. № 701/2019 г. на ЧСИ А. В. и наложения в това производство запор на сметки по молба от 11.07.2019 г. /с което отново се прекъсва погасителната давност на вземането/, както и към датата на исковата молба не са в противоречие с цитираната задължителна съдебна практика на ВКС. Това е така, защото погасителна давност за вземането не е текла до 26.06.2015 г. във връзка с образуваното изпълнително дело, след което давността е прекъсната с наложения на 22.07.2019 г. запор на банкови сметки на длъжника по второто дело и следователно към датата на настоящата искова молба – 12.08.2019 г., 5-годишната давност не е изтекла. Въззивното решение е в съответствие и с ТР по т. д.№ 3/2020г. на ОСГТК на ВКС.

По изложените съображения, по въпросите не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а при липсата на доводи за необходимостта да се измени съществуващата или да се създаде нова съдебна практика, не може да се приеме, че поставените въпроси са в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на решението. С оглед изхода на делото и на основание чл. 81 ГПК във вр. чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК на ответника по касация „ЕОС Матрикс“ ЕООД следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева, платимо от касатора.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 69 от 28.02.2020 г., постановено по в. гр. д. № 35/2020 г. на Окръжен съд - Перник.

ОСЪЖДА Д. Р. П., ЕГН [ЕГН] да заплати на „ЕОС матрикс“ ЕООД, ЕИК[ЕИК] сумата 150 /сто и петдесет/ лева – разноски по делото.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: