Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/ - гр. С. при ЦУ на НАП срещу решение № 1079/21.02.2018г., постановено по адм. д. № 13245/2017г. на Административен съд – София град, с което е отменен РА № Р-22002217000218-091-001/04.08.2017г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП София, изменен с решение № 1682/24.10.2017г., на Директор на дирекция „ОДОП“ София относно установени задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2009г. и 2012г.

В жалбата на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. С. при ЦУ на НАП се излагат доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано, отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи се че решаващият съд неправилно е тълкувал разпоредбите на ДОПК относно давността и по точно на разпоредбата на чл. 160 ал. 4 от ДОПК / обн. ДВ бр. 63/2017г., в сила от 04.08.2017г./, като съдът след като е установил че е налице изтекла давност по време на ревизионното производство е следвало да се произнесе по съществото на спора като посочи че РА не подлежи на принудително изпълнение. По отношение данъчен период 2012г., се сочи че неправилно АССГ е включил в разходите за този период само сума в размер на 7 500лв., а не цялата от 13 000лв., предвид влязъл в сила РА за съпругата. По подробно изложени доводи касаторът моли да бъде отменено решението в обжалваната част и по същество отхвърлена жалбата срещу процесния РА с присъждане на юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция.

Ответникът по касационната жалба – Л.Т, с ЕТ „Л.Т“, чрез процесуалният си представител в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на жалбата...