Производството е по реда на чл. 209 от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция „О"ЕООД въпроси, но те касаят определяне на задълженията на ревизираното лице и съответно дължимите лихви.

В настоящото производство, е следвало да се установи доколко са изпълнени указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона, при издаване на процесния АПВ. Приходните органи при произнасянето си са извършили преизчисляване на задълженията на РЛ, но по делото е останал неизяснен въпроса дали тези изчисления са направени при спазване на указанията дадени от АССГ в двете влезли в сила съдебни решения. Такава задача не е поставяна на експерта по делото и изобщо не е обсъждан въпросът направените изчисления на органите по приходите съобразени ли са с признатото право на данъчен кредит по решение №4257 от 26.06.2013 г., по адм. д.№2067/2012 г.

Изслушаната по делото експертиза е направила нови изчисления по периоди на ПДК, лихвите за забава и съответното подлежащите на възстановяване суми, но не е изяснен въпросът дали е съобразен диспозитива на решение № 4257/26.06.2013 г., постановено по адм. д.№2067/2012 г., макар в заключението на експерта да има позоваване на съдебния акт.

След като не е изяснен този въпрос, то изводът на съда, че АПВ съдържа произволни изчисления и не е съобразен с двете съдебни решения не се основава на събраните по делото доказателства. Решаващият състав не е изследвал налице ли са предпоставките на чл. 177, ал. 2 от АПК по отношение на двете решения, които е приел, че не са изпълнени.

С решение № 4257/26.06.2013 г., постановено по адм. д.№2067/2012 г. е отменен ревизионен акт №2000902568/25.08.2009 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП – София, в частта, в която не е признато право на приспадане на данъчен кредит по конкретно посочени данъчни...