Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на „Сакарела“ ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Я., чрез процесуалния му представител, против решение № 65 от 14.03.2018 г., постановено по адм. дело № 321/2017 г. по описа на Административен съд – Ямбол. Излагат се доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отмени оспорената заповед или делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав. Касационният жалбоподател претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът – кметът на община Я., чрез пълномощника си, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прави искане за присъждане на разноски за тази инстанция.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение.

Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на „Сакарела“ ООД против заповед № ТУ/04-00026/13.10.2017 г. на кмета на община Я., с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж „сграда 10 (съгласно схема „Заснемане 17.07.2017 г.“, неразделна част от констативен протокол № 37/17.07.2017 г.), представляващ пристройка към източна и северна фасада на съществуващи сгради с идентификатори 87374.520.9.8 и 87374.520.9.7 (котелно), изпълнен без строителни книжа, в имот с идентификатор 87374.520.9 по кадастралната карта на гр. Я..

За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на предвидената в чл. 225а, ал. 2 ЗУТ процедура и в съответствие с материалния закон. Обосновал е извод, че се касае за строеж от пета категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5, б. „в“ ЗУТ, изграден без одобрени проекти и разрешение за строеж, поради което е незаконен. Същият не е търпим с оглед времето на построяването му и подлежи на премахване на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Решението е валидно, допустимо и правилно.

Съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства. При правилно установени фактически констатации е достигнал до законосъобразни и обосновани правни изводи.

Съгласно чл. 225а, ал. 1 ЗУТ кметът на общината или упълномощено от него лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, които са незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2 или части от тях.

В съответствие със закона е заключението на съда, че заповедта е издадена от компетентен орган и в предписаната писмена форма. Съдържа изискуемите по чл. 59, ал. 2 АПК реквизити. Строежът е индивидуализиран ясно, като са описани неговите параметри, местоположение и характеристики. Правилен е изводът на съда, че при издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Спазена е предвидената в чл. 225а, ал. 2 ЗУТ процедура. Изготвен е констативен акт от длъжностни лица в общинската администрация, определени в нарочна заповед на кмета на община Я.. Констативният акт е надлежно връчен на жалбоподателя в качеството му на извършител на строежа. Срещу направените в акта констатации от дружеството е подадено възражение, което е обсъдено от административния орган преди издаване на заповедта. При тези данни доводите на касационния жалбоподател за допуснати съществени нарушения в процедурата, довели до ограничаване на правата му, са неоснователни.

Правилен е изводът на съда за материална законосъобразност на оспорения административен акт.

Безспорно по делото е установен строеж съгласно § 5, т. 38 ДР ЗУТ. Представлява сграда № 10 по приложената към констативния акт схема, изпълнена като пристройка към източната и северната фасади на съществуващи сгради с идентификатори 87374.520.9.8 и 87374.520.9.7 (котелно), в имот с идентификатор 87374.520.9. За строежа няма издадени строителни книжа, поради което е незаконен. Видно от заключението на съдебно-техническата експертиза сградата не е част от предвидения по одобрения през 2002 г. инвестиционен проект за изграждане обект: "Преустройство на съществуваща сграда в мандра" и не попада в обхвата на издаденото разрешение за строеж от 28.06.2002 г. - I, II и III етап и удостоверение за въвеждане в експлоатация на сгради в същия имот. Възраженията на жалбоподателя, че изпълнението на сграда № 10 е изцяло в обема на разрешените строително-монтажни работи, или че е временен строеж са опровергани от представените по делото писмени доказателства и приетото заключение на съдебно-техническата експертиза. Безспорно е установено, че строежът съществува на място с параметри и характеристики, които съответстват на тези в констативния акт и в заповедта. Определянето му като временен строеж не влияе на извода, че същият е незаконен. Липсата на строително разрешение дори в случаите, в които за определени строежи не се изисква инвестиционен проект, е достатъчна да обоснове приложението на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Законосъобразен и обоснован е изводът на съда, че като изпълнена след 28.06.2002 г. сградата, предмет на заповедта, не попада в нито една от хипотезите на §16 ПР ЗУТ и §127 П. З. З., поради което не е търпима и подлежи на премахване.

Доводите на касатора, че съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като в обжалваното решение липсват мотиви по изложените от него аргументи относно инвестиционните намерения на дружеството, са неоснователни. Инициирането на процедура за изменение на действащия ПУП и прилагането на регулацията по отношение на собствените му имоти са обстоятелства, които са неотносими към спора и правилно не са обсъдени от съда.

Предвид изложеното не са налице отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението като правилно следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора и с оглед своевременно заявеното искане от ответника, касационният жалбоподател "Сакарела" ООД дължи на община Я. разноски по делото за тази инстанция. Направеното възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 3 600 лв. на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, е основателно. Като съобрази действителната фактическа и правна сложност на делото, настоящият състав приема, че същото следва да се редуцира и да се присъди в размер на 1000 лв.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 65 от 14.03.2018 г., постановено по адм. дело № 321/2017 г. по описа на Административен съд – Ямбол.

ОСЪЖДА „Сакарела“ ООД, гр. Я. да заплати на община Я. разноски за тази инстанция в размер на 1000 (хиляда) лева. Решението е окончателно.