Производството е по чл. 160, ал. 6 ДОПК във вр. с чл. 208 и сл. АПК.
Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „ОДОП“ София при ЦУ на НАП, против решение № 666/06.02.2018 г. на Административен съд София-град, постановено по адм. д. № 10745 по описа за 2014 г. на този съд, с което е отменен Ревизионен акт № 2151401039/4.07.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение № 1773/6.10.2014 г. на директора на Дирекция ”Обжалване и данъчно-осигурителна практика” при ЦУ на НАП София, с който на „Арми груп сервиз” ООД е ангажирана солидарна отговорност по чл. 177 от ЗДДС (ЗАКОН ЗА Д. В. Д СТОЙНОСТ) за данъчните в размер на 33 261.96 лв., като пряк получател на доставки на стоки - - авточасти и наем, издадени от периоди от 01.09.2010 г. до 30.04.2011 г. за невнесен данък върху добавената стойност, начислен по фактури, издадени от „Сервиз груп” ООД.
От съдържанието на касационната жалба може да се извлече основание по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на първоинстанционното решение поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Изложени са доводи, че ревизираното лице е знаело, че дължимият данък по доставката няма да бъде внесен от доставчика и това знание е било налице към датата на извършване на доставките на стоките. По подробни изложени в жалбата съображения касаторът моли да се отмени първоинстанционното решение и да му се присъди юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба – „Арми груп сервиз” ООД, в с. з. чрез адв.. Н, оспорва жалбата и моли да бъде оставено в сила решението на административния съд.
Представителят на ВАП дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, валидността и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна.
Предмет на спора пред административния съд е бил Ревизионен акт № 2151401039/4.07.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение № 1773/6.10.2014 г. на директора на Дирекция ”Обжалване и данъчно-осигурителна практика” при ЦУ на НАП София, с който на „Арми груп сервиз” ООД е ангажирана солидарна отговорност по чл. 177 от ЗДДС в размер на 33 261.96 лв., като пряк получател на доставки на стоки - авточасти и наем, издадени от „Сервиз груп” ООД.
Съдът е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията и съдебното производство доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Административният съд е приел, че изводът на органите по приходите за наличие на предпоставките на чл. 177, ал. 1 ДОПК не се подкрепя от доказателствата по делото. Действително от ревизионни актове от 2011г. и 2012г. се установява, че на доставчика са установени задължения за ДДС в големи размери за данъчен период м. 12.2010т. и м. 01.2011г., но в съдебното производство от приходните органи не се представени доказателства, че тези РА са влезли в сила. Безспорно е и обстоятелството, че тези задължения не са внесени от „Сериз груп” ООД. Задълженията на доставчика „Сериз груп” ООД са в резултата на непризнато право на данъчен кредит по получени от дружеството доставки от други дружества, а не от извършени доставки към „Арми груп сервиз” ООД. Съдът е приел, че от събраните доказателства не може да се направи категоричен извод, че именно ползващият „Арми груп сервиз” ООД данъчен кредит по процесните фактури, издадени от „Сериз груп” ООД за посочените данъчни периоди, е свързан пряко или косвено с дължимия и невнесен данък.
Съдът е приел, че фактът, че „Арми груп сервиз” ООД е вписан в АВ със седалище и адрес на управление на адреса на който се намира имота, собственост на доставчика, и който на по-късен етап е нает от дружеството под наем, че лицето което е управител и ликвидатор на РЛ е било в трудови правоотношения и е изпълнявало длъжността продавач-консултант в „Сериз груп” ООД до 01.10.2010г. /т. е. преди търговските взаимоотношения между дружествата/, че дружествата са ползвали един и същ счетоводител, не обосновава извод за свързаност между дружествата по начин, обуславящ знание у РЛ, че доставчикът му няма да внесе начисления по доставките ДДС.
Прието е и, че от съвкупната преценка на доказателствата не се установяват и предпоставките на чл. 177, ал. 2 и ал. 3 ДОПК – регистрираното лице е знаело или е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен от неговия доставчик. Решението е валидно, допустимо и правилно.
По делото е безспорно, че са налице реално извършени доставки от страна на „Сериз груп” ООД към „Арми груп сервиз” ООД, като това се подкрепя и от констатациите в ревизионния акт. Не се спори също, че „Арми груп сервиз” ООД, регистрирано по ЗДДС лице, е получател по облагаеми доставки, отразени във фактури, издадени от „Сериз груп” ООД, както и че „Арми груп сервиз” ООД е ползвало правото на приспадане на данъчен кредит, както и че доставчикът „Сериз груп” ООД не е внесъл ефективно дължимият данък, който е пряко свързан с приспаднатия данъчен кредит.
Спорът по делото касае субективния елемент на отговорността по чл. 177, ал. 2 от ЗДДС, а именно знанието у ревизираното лице, че данъка няма да бъде внесен, съответно доказване на знанието.
Разпоредбата на чл. 177, ал. 1 ЗДДС регламентира солидарна отговорност на регистрирано лице - получател по облагаема доставка за дължимия и невнесен данък от друго регистрирано лице, доколкото първият е ползвал право на приспадане на данъчен кредит, свързан пряко или косвено с дължимия и невнесен данък. Отговорността по ал. 1 се реализира, когато регистрираното лице е знаело или е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен и това е доказано от ревизиращия орган по реда на чл. 117 - 120 от ДОПК. По аргумент, изведен от ал. 3 на чл. 177 ЗДДС и за целите на ал. 2, се приема, че лицето е било длъжно да знае, когато са изпълнени едновременно следните условия: дължимият данък по ал. 1 не е ефективно внесен като резултат за данъчен период от който и да е предходен доставчик по облагаема доставка с предмет същата стока или услуга, независимо дали в същия, изменен или преработен вид и облагаемата доставка е привидна, заобикаля закона или е на цена, която значително се отличава от пазарната. За да се ангажира солидарната отговорност на получателя по чл. 177, ал. 2, предл. първо ЗДДС, следва да бъдат установени предвидените в цитираната разпоредба предпоставки. Доказателствената тежест за това се носи от приходния орган. Преценката е конкретна, тя е обусловена от добросъвестността на получателя, анализирана въз основа на обективните данни за предприетите от него разумни стъпки във връзка с предотвратяване на риска от злоупотреби.
Правилно е приел първоинстанционният съд, че съвкупната преценка на доказателствата по делото не установява знание у получателят или задължение за знание, че данъкът по процесните доставки няма да бъде внесен.
Изводите на органите по приходите, че наличието на знание у ревизираното лице може да бъде аргументирано с факта, че ревизираното дружество е вписано в АВ със седалище и адрес на управление на адреса на който се намира имота, собственост на доставчика, и който на по-късен етап е нает от „Арми груп сервиз” ООД под наем, че лицето което е управител и ликвидатор на „Арми груп сервиз” ООД е било в трудови правоотношения и е изпълнявало длъжността продавач-консултант в „Сериз груп” ООД до 01.10.2010г., че дружествата са ползвали един и същ счетоводител, са необосновани.
В случая управителят на „Арми груп сервиз” ООД не е участвал в управлението на „Сериз груп” ООД, както и не са налице данни И.К да се е намирал в отношения, различни от служебните с лица, представляващи „Сериз груп” ООД. Същото лице действително е работило в това дружество, но преди извършването на доставките по процесните фактури. Не се оспорва обстоятелството, че е ползвало счетоводни услуги и е имало един и същ счетоводител с доставчика си, но не може да се приеме, че лице от управителния орган или представляващо „Арми груп сервиз” ООД е знаело чрез счетоводителя за задълженията на „Сериз груп” ООД.
Пълно е доказването, при което се създава сигурно убеждение за истинността на фактическото твърдение, в случая – за знание на РЛ, че данъкът по процесните фактури, по която дружеството е получател няма да бъде внесен от доставчика. Касационният съд намира, че не са събрани в тази връзка доказателства. Релевантният момент, към който следва да е налице знание е най-късно издаването на фактурата. Преки доказателства в горния смисъл не са събрани по делото.
Невнасянето на данък по конкретна доставка само по себе си не води като правна последица до сделка, с която да се заобикаля закона. За да може да се твърди обосновано това, органът по приходите е следвало да установи по безспорен начин параметри на сделките на доставчика с неговите доставчици, които навеждат на заобикаляне на закона. В случая не е доказано, че жалбоподателят е знаел или е трябвало да знае, че доставчикът му или някой предходен по веригата доставчик евентуално е извършил данъчна измама.
По изложените съображения настоящият касационен състав на ВАС приема за недоказано в процесния случай на условието по чл. 177, ал. 2 от ЗДДС. При липсата на един от кумулативните елементи от фактически състав, отговорността по чл. 177 ЗДДС не може да бъде реализирана.
Във връзка с гореизложеното първоинстанционното решение като правилно постановено следва да се остави в сила.
Разноски не се присъждат, тъй като такива не се претендират от ответника по касационната жалба.
Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховния административен съд, състав на Осмо отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 666/06.02.2018 г., постановено по адм. д. № 10745/2014 г. по описа на Административен съд София-град. Решението е окончателно.