Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. С. при ЦУ на НАП чрез процесуалния му представител юриск. Н.Г срещу решение № 2321/05.04.2018 г., постановено по адм. дело № 8481/2017 г. по описа на Административен съд, София – град, с което по жалба на „Мобилтел” ЕАД, понастоящем с променено наименование „А1 България” ЕАД е отменен РА № 29002915001750-091-001/17.10.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение № 1045/30.06.2017 г. на посочения по-горе директор относно непризнати данъчни амортизации, начислени за активите „Търговска марка” и „Клиентска база”, вследствие на което за периода от 01.01.2009 г. до 31.12.2009 г. е определен за довнасяне корпоративен данък в размер на 22 639 719, 94 лв. и лихви – 14 073 512, 22 лв. Обжалва се решението и в частта за разноските в размер на 81 844, 14 лв. Макар в касационната жалба да не са посочени конкретни отменителни основания, а само се цитира чл. 209, т. 3 АПК, от изложението й може да се направи извод, че се релевират оплаквания за допуснато от съда нарушение при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Според касационния жалбоподател съдът изцяло и безусловно е възприел тезата на ревизираното дружество, без да подложи на изследване и анализ извършените преобразувания и резултатът от всяко едно от тях, както и неправилно тълкуване на разпоредбите на чл. 151 и чл. 140, ал. 7 ЗКПО, в сила от 01.01.2007 г., както и на чл. 11, § 1, б. „а” от Директива 90/434/ЕИО. Неправилно според касатора съдът във връзка с последната разпоредба е посочил, че не се установява осъщественото преобразуване чрез вливане по смисъла на ТЗ,...