Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Ш. Сабри, чрез процесуалния й представител адв.. Д, срещу решение № 1467 от 04.08.2017 г. по адм. дело № 2946/2016 г. по описа на Административния съд –Варна, с което е отхвърлена жалбата ѝ срещу Ревизионен акт № Р-03001815005147-091-001/08.07.2016 г. на органи по приходите при ТД на НАП – гр. В., потвърден с Решение № 335/10.10.2016 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. В. при ЦУ на НАП.

В касационната жалба са изтъкнати доводи, че обжалваното решение е недопустимо и неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, което съставлява отменителни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Касаторът моли да се отмени решението на първоинстанционния съд. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът - директорът на дирекция "ОДОП" - гр. В. при ЦУ на НАП, чрез юрк.. К, оспорва касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на обжалваното решение на предявените основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното:

Касационната жалба е допустима, тъй като е предявена от страна по делото и в срок. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Административен съд – Варна е отхвърлил жалбата срещу Ревизионен акт № Р-03001815005147-091-001/08.07.2016 г. на органи по приходите при ТД на НАП – гр. В., потвърден с Решение № 335/10.10.2016 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. В. при ЦУ на НАП, с който в тежест на жалбоподателката са установени задължения за ЗДДФЛ за 2010, 2011 и 2012 г. в общ размер 10 679, 30 лева и лихви в размер на 4 139, 45 лева във връзка с констатации за недекларирани за целите на облагането по ЗДДФЛ суми, представляващи доходи от други източници, както и задължения за задължителни осигурителни вноски по ЗЗО в общ размер 4 178, 58 лева за 2010, 2011 и 2012 г. и лихви върху тях в размер на 1654, 79 лева.

За да отхвърли жалбата на физическото лице първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията и съдебното производство доказателства. Изяснил е релевантните факти. Oбсъдил e доказателствата, възраженията, относимата и приложима правна уредба.

За да постанови този резултат относно изплатените през български контрагенти суми съдът е приел, че данните се потвърждават от представените от проверените български участници в системата на Western Union разписки за изплащане, в които фигурират собственоръчно изписани имена и подпис на жалбоподателката. Прието е, че безспорно е установено обстоятелството на получаване на сумите, посочени подробно в ревизионния доклад, от страна на ревизираното лице. Относно твърдението на ревизираното лице, че сумите са получавани от състрадателни лица за дарения първоинстанционният съд е установил, че от представените разписки не могат да се направят безспорни изводи за получаването на сумите на твърдяното основание. Административният съд е стигнал до извод, че правилно върху размера на доходите, установени за всяка от ревизираните години са определени задължителни осигурителни вноски в годишен размер, с изключение на 2010 г., за която са установени задължения за авансови вноски само за м. 12.2010 г. и изравнителна вноска, предвид определения в ЗВР обхват на ревизията за ЗОВ.

Първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице основанията, посочени от касатора.

Следва да се отбележи, че изброените от касационния жалбоподател нарушения на процесуалния и материалния закон при доказаност на същите водят до неправилност, а не до недопустимост на решението.

Установено е, че Ш. Сабри е местно физическо лице по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ и е данъчно задължено лице по чл. 6 от ЗДДФЛ за доходи от източници в страната и чужбина и не е подавала ГДД за доходите си през ревизираните години. Жалбоподателката не е декларирала и заплащала данъци, не е внасяла вноски за доброволно осигуряване, не е правила застраховки, не притежава, не е придобивала и не е прехвърляла недвижимо имущество.

Събрани са данни за операциите и движението по банковите сметки на ревизираното лице в ЦКБ, както и за получени суми посредством трансфер чрез системата Western Union, изплатени от ЦКБ АД, от „Абдера“ ООД, „Тренд“ ООД, „Търговска банка Д“ АД, „МР 09“ ЕООД, „Валенто“ ЕООД, „Кадиланд“ ЕООД, „Бооб“ ЕООД. Във връзка с горепосоченото правилни са изводите на първоинстанционния съд, че относно изплатените през български контрагенти суми данните се потвърждават от представените от проверените български участници в системата на Western Union разписки за изплащане, в които фигурират собственоръчно изписани имена и подпис на жалбоподателката.

В хода на ревизионното и съдебното производство ревизираното лице не е успяло да докаже основание за получаване на сумите, водещо до тяхното изключване от облагаемите доходи. Правилни са и изводите на първоинстанционния съд, че от представените в хода на съдебното производство разписки не могат да се направят безспорни изводи за получаването на сумите на твърдяното основание. Те са подписани от неизвестно лице и се отнасят до кратък времеви период, малка част от ревизирания – 15.06.2012 г. – 20.12.2012 г. и за суми, многократно по-малки от получените.

Предвид горното правилно съдът е преценил, че доколкото не е било установено, че получените от жалбоподателката суми са необлагаеми доходи от някой от видовете, посочени в чл. 13 от ЗДДФЛ, същите правилно са приети от органите по приходите като облагаем доход от друг източник, който не е изрично посочен в закона, по смисъла на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ. Получените валутни преводи от различни физически лица чрез системите за експресни парични преводи през 2010 г. в размер на 6 542, 25 лв., през 2011 г. в размер на 55 845, 77 лв. и през 2012 г. в размер на 48 768, 62 лв. правилно са квалифицирани като доход, придобит от други източници, които не са изрично посочени в ЗДДФЛ и не са посочени като необлагаеми.

Във връзка с установените обстоятелства, че ревизираното лице е получавало доходи от други източници през 2010, 2011 и 2012 г. върху размера на доходите, установени за всяка от ревизираните години, правилно са определени задължителни осигурителни вноски по ЗЗО в годишен размер, с изключение на 2010 г., за която са установени задължения за авансови вноски само за м. 12.2010 г. и изравнителна вноска, предвид определения в ЗВР обхват на ревизията за ЗОВ.

С оглед изложеното, решението е правилно постановено, не са допуснати сочените от касатора нарушения, които да водят до отмяната му, поради което следва да бъде оставено в сила.

Разноски: С оглед резултата по делото на Дирекция „ОДОП“ Варна при ЦУ на НАП като ответник по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 862 лв. на основание на чл. 9, ал. 3 вр. чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1467 от 04.08.2017 г. по адм. дело № 2946/2016 г. по описа на Административния съд –Варна.

ОСЪЖДА Ш. Сабри от [населено място], обл. Русе, да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр. В. при ЦУ на НАП сума в размер на 862лв. (осемстотин шестдесет и два лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение. Решението е окончателно.