Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от процесуалния представител на И.Г срещу решение № 153/23.01.2018г., постановено по адм. дело № 1100 по описа за 2017г. на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалба срещу ревизионен акт, с който са определени допълнителни данъчни задължения за 2009г. и 2010г. в общ размер на 7674, 61лв. и лихви за забава в размер на 4505, 46лв.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, както и поради неговата необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Съображения в тази насока са изложени в становище по съществото на спора и в писмени бележки. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване вместо него на ново решение по съществото на спора, с което да се отмени ревизионният акт и да се присъдят направените от касатора разноски за две съдебни инстанции.

Ответната страна по касационната жалба - Директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив при ЦУ на НАП, в писмена защита, подадена от главен юрисконсулт в дирекция „ОДОП“ Пловдив, ангажира становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и евентуално се прави възражение за прекомерност на платеното от касатора адвокатско възнаграждение.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна.

Предмет на съдебния контрол в производството пред АС Пловдив е ревизионен...