Производството е по реда на чл. 208 -228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от С. А. П. срещу решение № 2011 от 31.10.2016 г., постановено по административно дело № 1618/2016 г. от Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 317з-2150/22.06.2016 г. на Директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - [населено място]. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и при неправилно приложение на закона се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което оспорената от него заповед бъде отменена като незаконосъобразна.

Ответникът по касационната жалба - Директорът на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) – [населено място], в представено от процесуален представител писмено становище оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното:

Оспореното решение е валидно и допустимо, като постановено от компетентния административен съд, след надлежното му сезиране с жалба срещу индивидуален административен акт.

С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Решението е неправилно.

С обжалваната пред АС Пловдив заповед на П. е наложено дисциплинарно наказание по чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 4, чл. 197, ал. 1, т. 4 и чл. 201, ал. 1, т. 3 от Закон за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) дисциплинарно наказание „забрана за повишаване в длъжност“ за срок от една година за допуснато от него нарушение на т. т. 15, 30, 83, 85, 94 и 95 от Етичния кодекс на държавните служители в МВР (ЕК) за това, че на 13.02.2016 г., около 04, 00 часа в [населено място], в бар [наименование] се намесва за да предотврати сбиване между младши инспектор Й. П. И. и лицето Й. Я. И., при което са му скъсани ризата и златен синджир от Я., а след извеждането на последния от охраната на заведението Я. напада П. и П. с предмет, наподобяващ метална бухалка, двата се отбраняват и успяват да отнемат предмета, но не уведомили ОДЧ при РУ-[населено място] за извършеното от Я. нарушение на обществения ред в дискотеката и хулиганската проява на Я., а предприели действия сами да се справят.

Обосновани и съответни на доказателствата са изводите в обжалваното решение относно компетентността на органа, формата на акта и спазването на административнопроизводствените правила при издаване на заповедта.

Неправилен е обаче изводът, че заповедта е постановено при наличие на материалноправните предпоставки, посочени в същата.

Съдът приема, че „след като по делото безспорно е установено, че на 13.02.2016 г., около 04, 00 часа, в извънработно време П. се намесва да предотврати сбиване между колегата му П., с когото заедно посетили дискотека [наименование] и Й. Я. е следвало (?) да съобрази действията, които възнамерява да предприеме и които е трябвало да бъдат адекватни на възникналата ситуация, както и, че е следвало да съобрази, че при възникналата ситуация трябва да уведоми дежурния в ОДЧ или дежурния по управление.

От събраните в хода на дисциплинарното производство доказателства безспорно е установено, че Я. е имал недопустимо поведение в общественото заведение, което е наложило извеждането му от охраната на същото. Обстоятелството, че след като с П. са напуснали заведението са били нападнати от Я. с метален прът, описан в заповедта, като „предмет наподобяващ метална бухалка“ са предприели действия по самоотбрана, при което металният прът е отнет от Я. не води до извод за каквото и да било нарушение от тяхна страна. Буди недоумение възприетото, както от органа, така и от първоинстанционния съд, че в тази ситуация двамата служители е следвало да се обадят на дежурния служител в РУ [населено място], от което следва, че дисциплинарнонаказващият орган и съдът приемат, че в случая поведението, съобразено с етичните правила би било двамата нападнати с метален прът служители да не предприемат действия по обезвреждане на Я., а да намерят начин преди, по време на и/или след нападението да уведомят ОДЧ РУ [населено място] за поведението на последния.

Поведението на служителя, описано в заповедта не обуславя извод за извършване на дисциплинарното нарушение, за което е ангажирана отговорността му. С описаното в заповедта деяния служителят е изпълнил точно т. т. 84, 85, 86 и 94 от ЕК задължаващи го при наличие на правонарушение, на което е свидетел, а нападението с „предмет, наподобяващ метална бухалка“ без съмнение е от посочената категория, действия за неговото предотвратяване, пресичане и разкриване, в случаи на агресивно поведение от страна на правонарушителя държавният служител полага всички усилия, за да предотврати или пресече възможно най-бързо правонарушението и настъпването на неговите общественоопасни последици, при отношенията си с правонарушителите държавният служител запазва неутрално поведение, като действа по начин, който не подлага под съмнение неговата обективност и прекратява употребата на физическа сила, помощни средства и оръжие незабавно след постигането на законната й цел.

Предвид установеното поведение на Я. преди, по време и след напускане на дискотеката, описаното поведение и на други лица, освен на П. и П. спрямо него и обстоятелството, че е освидетелстван от лекар едва на 15.02.2016 г. – два дни след случая изводите, че на същия е нанесена телесна повреда именно от служителя са неправилни, още повече, че в случая това се приема като част от дисциплинарното нарушение, но дисциплинарната отговорност на служителя не е ангажирана за такова деяние.

Отделно от това след като в заповедта е прието, че с описаното в нея деяние П. е нарушил правила на ЕК дисциплинарнонаказващия орган приема, че с това е осъществено нарушение по чл. 201, ал. 1, т. 3 ЗМВР - нарушения, довели до накърняване на правата и свободите на гражданите без обаче да са изложени съображения кои права и свободи и на кого точно са нарушени. При това заповедта е постановена в нарушение на разпоредбата на чл. 206, ал. 2 ЗМВР.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено, като необосновано и постановено при неправилно приложение на материалния закон. Следва да бъде постановено ново, с което обжалваната от П. заповед бъде отменена като незаконосъобразна.

При този изход на делото ОДМВР [населено място] следва да бъде осъдена да заплати на С. А. П. направените деловодни разноски в размер на 400 лв.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 2011 от 31.10.2016г., постановено по административно дело № 1618/2016 г. от Административен съд Пловдив и ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ заповед № 317з-2150/22.06.2016 г. на Директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – [населено място], като незаконосъобразна.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – [населено място] да заплати на С. А. П., с ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица] деловодни разноски в размер на 400(четиристотин) лева. Решението е окончателно.