Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК вр. с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на дирекция "ОДОП" - София при ЦУ на НАП против решение №8062 от 22.12.2017 г. на Административен съд София - Град, постановено по адм. д. №3051 по описа за 2017 г. на този съд. С решението е отменен изцяло РА № Р - 22001416002109 - 091 - 001/07.12.2016 г., издаден от главни инспектори по приходите към ТД на НАП - София, в частта, потвърдена и изменена с решение №227/17.02.2017 г. на директора на Д "ОДОП" - София при ЦУ на НАП, а именно: В частта, с която е изменен РА, както следва: установения с РА резултат за периода 01.01.2016 г. - 31.01.2016 г. ДДС за внасяне в размер на 35 124, 62 лв., е определен ДДС за внасяне в размер на 19 490, 45 лв. и съответните лихви; установения с РА резултат за периода 01.02.2016 г. - 29.02.2016 г. ДДС за внасяне в размер на 33 562, 07 лв., е определен ДДС за внасяне в размер на 17 410, 04 лв. и съответните лихви; В частта, с която е потвърден РА в оспорената част за периодите 01.03.2014 г. - 30.04.2014 г., 01.08.2014 г. - 30.09.2014 г. и м. 11.2014 г., в които е определен ДДС за внасяне и съответните лихви - в частта, с която обжалвания РА е бил потвърден, а именно с която е извършена корекция на правото на приспадане на данъчен кредит за доставките, документирани с фактури, издадени от [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], както и за отказан данъчен кредит по фактурите на [фирма] за м. 03 и м. 11.2014 г. и на [фирма] за м. 07 и м. 08.2014 г. относно определения ДДС за внасяне и съответните лихви. В полза на [фирма] с ЕИК[ЕИК] са присъдени разноски в размер на 5980 лева.

В касационната жалба се твърди, че решението на административния съд е неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. В нарушение на чл. 235, ал. 2 ГПК съдът не основал решението си върху приетите за установени от него обстоятелства и върху закона. Не направил дължимия анализ по делото, в нарушение на чл. 202 ГПК не обсъдил заключението на вещото лице. Сочи се нарушение на чл. 236, ал. 2 ГПК - липсата на мотиви относно възраженията на ответника, не е направена преценка на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи. В КЖ са конкретизирани основанията за отмяна на съдебното решение. Касаторът е пледирал чрез юрк. М. за отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне жалбата на дружеството срещу РА. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касация - [фирма], с[ЕИК] е оспорило жалбата с доводи, съдържащи се в подробен писмен отговор. Моли за отхвърляне на КЖ и присъждане направените разноски.

Представителят на ВАП дава заключение за неоснователност на КЖ.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на КЖ, правилността на съдебното решение на посочените основания и след спазване разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК счита за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок и от страна по делото, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество - тя е неоснователна.

На [фирма] е отказано правото на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди м. 11, м. 12.2013 г. и м. 03., м. 11.2014 г. по 17 фактури, издадени от [фирма] с предмет - доставки на въглища. Искането е връчено по реда на чл. 32 ДОПК. Декларирани са складова база, стопански двор. Товаренето е било чрез фадрома, а измерването на кантар, в близост до базата. За д. п. м. 09.2014 г. е отказано ПДК по доставки, документирани със 17 фактури, издадени от [фирма] с предмет - доставка на въглища. Искането също е било връчено по реда на чл. 32 ДОПК, като на доставчика е била извършена и ревизия по ЗДДС, приключила с издаване на РА. За д. п. м. 02, м. 03, м. 04, м. 05 и м. 06.2015 г. е отказано ПДК за доставки, документирани с 57 фактури, издадени от [фирма] за доставката на въглища. На 02.06.2016 г. са представени документи и писмени обяснения, устновяващи осъществяване на доставките, на основание действието на договор от 26.01.2015 година. Доставчикът е депозирал кантарни бележки, пътни листа и товарителници към тях, договор за наем на МПС и свидетелство за неговата регистрация. Въглищата са товарени от мина в [населено място] и превозвани до базата на [фирма], като при получаването им дружеството е извършвало контролни претегляния на ползван от него кантар. За д. п. м. 04.2014 г. е отказано ПДК по фактура, издадена от [фирма] с предмет - доставката на строителни материали. Ревизираното дружество е представило договор от 10.02.2014 г. за доставка на описаните в него строителни материали, транспортът е за сметка на получателя. За д. п. м. 05, м. 06, м. 07 и м. 08.2014 г. е отказано ПДК за доставки, документирани с фактури, издадени от [фирма] за доставката на въглища. Дружеството е ангажирало фактури, доказателства за осчетоводяване, писмени обяснения. За д. п. м. 01. и м. 02.2016 г. е отказано ПДК по 16 фактури, издадени от [фирма] с предмет доставки на метали във вид на пръти, профили и кръг. Събрани са писмени обяснения, копия на фактури с протоколи към тях, договори за покупко - продажба, кантарни бележки, пътни листи, товарителници, касови бележки, св. за регистрация на касов апарат, дневни отчети, договори за наем на МПС, копие от талон за регистрация на товарен бус Фолксваген, справка по чл. 62, ал. 5 КТ. За д. п. м. 10.2014 г., м. 07 и м. 08.2015 г. е отказано ПДК за доставки, документирани с фактури от [фирма], имащи за предмет - доставката на въглища. Представени са счетоводни документи, писмени обяснения, договор за цесия, уведомления по чл. 62 Кт, договор за доставка на въглища и анекс, договор за наем на тежкотоварен автомобил, товарителници, пътни листи, кантарни бележки. За д. п.м. 04 и м. 09.2014 г. е отказано ПДК за доставки, документирани с фактури, издадени от [фирма] с предмет - СМР и материали. Искането е изпратено по пощата до управителя. Дружествоте имало назначени 17 лица по трудов договор, включително работници в строителството и шофьори. Лицето е депозирало копия от фактурите и договор за извършване на СМР - разрушаване на сграда в обекта в [населено място] могила, почистване на терена и други дейности. За д. п. м. 12.2014 г. и м. 01.2015 г. е отказано ПДК за доставки, документирани с 10 фактури, издадени от [фирма] с предмет - доставки на въглища. Предмет са насипни въглища с транспорт на доставчика до базата на получателя в [населено място] могила. Доставките ще се извършват с тежкотоварен автомобил марка ДАФ 510, рег. № [рег. номер на МПС]. Представиени са фактури, пътни листи, товарителници, кантарни бележки, договор за наем на недвижим имот, както и тристранно споразумение. За д. п. м. 06, м. 07, м. 08, м. 09, м. 10 и м. 11.2015 г. е отказано ПДК по фактури, издадени от [фирма], с предмет доставка на въглища и метали. Събрани са доказателства с придружаващ опис. За д. п. м. 01 и м. 02.2016 г. е отказано ПДК за доставки, документирани с 14 фактури, издадени от [фирма] - доставка на алуминиеви пръти и метални сплави. Представени са документи и писмени обяснения, описани подробно в РД. депозиран е договор за наем на МПС, разчетно - платежна ведомост, приемателни протоколи към всяка фактура, рамков договор за доставка на черни и цветни метали.

На основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС с РА е отказано ПДК поради нереалност на доставките, документирани с фактурите от [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма]. Допълнително са ангажирани доказателства, съдържащи се в 6 класьора, след което е издадено решение № 227/17.02.2017 г., с което РА е изменен и потвърден. С решение №227/17.02.2017 г. РА е отменен в останалата оспорена част относно установените резултати по ЗДДС за данъчни периоди от 01.11.2013 г. до 31.12.2013 г., 01.05.2014 г. - 31.07.2014 г., м. 10.2014 г. и м. 12.2014 г. и от 01.01.2015 г. до 30.11.2015 година, в която част актът се ползва със стабилитет.

По време на съдебното обжалване е допуснато заключение по ССчЕ.

Обосновани са първоинстанционните мотиви, че оспорваният РА е валиден, но незаконосъобразен акт - издаден от компетентен орган, в предвидената форма, но в нарушение на материалния закон. Съдебното решение съдържа много подробни мотиви за всяка една доставка, обсъдени са конкретните факти, обстоятелства и приложимата нормативна уредба. В КЖ не се уточнява кои факти и доводи не са анализирани от съда, доводите за съществени нарушения на съдопроизводствените правила са общо формулирани. Административният съд е обсъдил освен приложимостта на разпоредбите на чл. 12, чл. 68, ал. 1 вр. с чл. 24, чл. 25, чл. 6 и чл. 9 ЗДДС, и относимата практика на СЕС, обективирана в решения по дела С - 354/2003, С - 355/2, С - 484/2003, С - 44/2004, С - 80/11 и С - 142/11. Съдът е обосновал пространни мотиви в табличен вид за всяка доставка по конкретната фактура и придружаващите я документи, както и за приложимостта на чл. 167, чл. 168, б. а, чл. 178, б. а, чл. 273 от Директива 2006/1 12/КО.

Ненамиране първоначално на доставчиците неможе само по себе си да има за последица отказ на правото на данъчен кредит, след като впоследствие са събрани доказателства, установяващи правнозначимите обстоятелства, необходими за извършване на преките доставки. Следва да се има предвид, че произхода на стоката и материално - техническата обезпеченост не са сред предпоставките за признаване ПДК, на основание чл. 68 и сл. ЗДДС. Още повече, че по делото се съдържат достатъчно доказателства за възможността на доставчиците на осъществят доставките, респективно за настъпили данъчни събития. Изяснен е механизма на извършване на доставките и документите, придружаващи фактурите, като товарителници, пътни листи, кантарни бележки, разписки, приемо - предавателни протоколи, експедиционни бележки, протоколи от входящ контрол, фискални бонове, стокови разписки. Доказано е възражението на пълномощника на дружеството, че издателят на акта не е оспорил писмените доказателства и заключението по ССчЕ. Освен това, видно е от решението на горестоящия орган, че директорът на Д "ОДОП" - София при ЦУ на НАП е отменил РА в преобладаващата му част именно възприемайки данните от същите писмени доказателства, намиращи се по делото. Вещото лице е констатирало редовност на издадените счетоводни документи от формална страна и относимостта им към процесните доставки. Документите са отразявани при [фирма] по съответните счетоводни сметкиа, например: Сметка 499, Сметка 401, сметка 302, Сметка 209, Сметка 601, Сметка 611 и Сметка 501. Процесуалният представител на Д "ОДОП" - София при ЦУ на НАП не е оспорил заключението, не са поставяни допълнителни задачи на експерта. Представителят на ВАП също е дал заключение за липсата на нарушение на чл. 202 ГПК при съвкупната преценка на заключението на вещото лице, ведно с останалите доказателства по делото. Прокурорът от ВАП е обосновал заключението си за доказаност реалността на процесните доставки с наличието и на документи, съвпътстващи издадените фактури. Кантарните бележки доказват премерването на въглищата, като е очевидно тяхното транспортиране до съответният кантарен пункт. Недоказано е твърдението на касатора относно протоколите и експедиционните бележки, че са били създадени за нуждите на процеса. Липсата на документи за съхраняване на стоките също не може да наложи извод за обратното, при положение, че е доказано плащане на стоките, превозването им чрез индивидуализирано МПС и наличието на доказателства за осъществен входящ контрол. Касаторът акцентира върху недоказаност на транспорта по доставкити, въпреки наличните пътни листи, товарителници и други документи за това обстоятелство.

Решението е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила. С оглед резултата по спора, в полза на дружеството трябва да бъдат присъдени разноски в размер на 5 580 лв. за касационното производство.

Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Първа колегия РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №8062 от 22.12.2017 г. на Административен съд София - Град, постановено по адм. д. №3051 по описа за 2017 г. на този съд, с което е отменен изцяло РА № Р - 22001416002109 - 091 - 001/07.12.2016 г., издаден от главни инспектори по приходите към ТД на НАП - София, в частта, потвърдена и изменена с решение №227/17.02.2017 г. на директора на Д "ОДОП" - София при ЦУ на НАП:

В частта, с която е изменен РА, както следва: установения с РА резултат за периода 01.01.2016 г. - 31.01.2016 г. ДДС за внасяне в размер на 35 124, 62 лв., е определен ДДС за внасяне в размер на 19 490, 45 лв. и съответните лихви; установения с РА резултат за периода 01.02.2016 г. - 29.02.2016 г. ДДС за внасяне в размер на 33 562, 07 лв., е определен ДДС за внасяне в размер на 17 410, 04 лв. и съответните лихви; В частта, с която е потвърден РА в оспорената част за периодите 01.03.2014 г. - 30.04.2014 г., 01.08.2014 г. - 30.09.2014 г. и м. 11.2014 г., в които е определен ДДС за внасяне и съответните лихви - в частта, с която обжалвания РА е бил потвърден, а именно: с която е извършена корекция на правото на приспадане на данъчен кредит за доставките, документирани с фактури, издадени от [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], както и за отказан данъчен кредит по фактурите на [фирма] за м. 03 и м. 11.2014 г. и на [фирма] за м. 07 и м. 08.2014 г. относно определения ДДС за внасяне и съответните лихви, както и в частта за разноските, присъдени на [фирма] с ЕИК[ЕИК].

ОСЪЖДА Дирекция "ОДОП" - София при ЦУ на НАП да заплати на [фирма], с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място] могила, общ. Радомир, сумата в размер на 5 580 лева - разноски за касационното производство. Решението е окончателно.